Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Апетитът към рискови книжа се увеличава

В навечерието на петата годишнина от началото на финансовата криза централните банкери на САЩ, от еврозоната и от Англия ще се срещнат, за да се опитат със съвместни усилия да забъркат хапчето на спасението, което би подтикнало търговските банки да пренасочат свободните си парични ресурси към кредитиране на фирми и граждани и така да спасят от удавяне световната икономика.


Все повече се налага мнението, че Европейската централна банка в най-скоро време ще предприеме допълнителни стъпки, за да ускори икономическия растеж и да възпре дълговата криза. Става дума най-вече за програма за изкупуване на държавни ценни книжа на страни от зоната, което означава, че предстои нов кръг за наливане на ликвидност в банковата система.


Известна е максимата, че един слух, повторен сто пъти, става истина. Ето защо оптимизмът се завърна на пазара и инвеститорите пак се заглеждат в по-рисковите книжа, чиято цена се повиши. Вълната не подмина и българските книжа, които се търгуват на международните финансови пазари.


Цената на най-новата ни еврооблигационна емисия с падеж през юли 2017 г. се повиши с 0.5 евро и достигна 102.25 евро за 100 евро номинал, осигуряваща доходност от 3.74% на годишна база. Нека да припомня, че нейната емисионна цена на 9 юли 2012 г. беше 99.18 евро за 100 евро номинал, осигуряваща възвръщаемост на инвестицията 4.44% годишно.


Глобалната ни емисия от облигации, която ще излезе от обращение през януари 2013 г., се търси при цена 113.15 евро за 100 номинал или прави доходност 0.6% годишно, а се предлагаше при 103.3 евро, т.е. 0.3% годишна доходност.


Деноминираните в долари български книжа с падеж през януари 2015 г. се търгуват на цена 113.13 щатски долара за 100 номинал или носи доходност 2.7% на годишна база.


Истински фурор предизвика проведеният на 23 юли аукцион за продажба на държавни ценни книжа. На него бяха предложени ДЦК с номинална стойност 35 млн. лв. от емисия №400 от 2008 г., чийто падеж през януари 2018 година. Ще рече, че срокът й е с половин година по-дълъг от този на новата ни еврооблигация. При това положение би могло да се очаква доходността и да е равна или малко по-висока. Но достигнатата средно продажна цена се установи на 105.15 лв. за 100 номинал, отговаряща на 3.46% годишна доходност. Основната причина за това се крие единствено и само във факта, че предложеното от Министерството на финансите количество е пренебрежимо малко за мащабите на страната ни. С тази продажба общо от тази емисия в обращение има 246 млн. лв. номинална стойност, или едва 0.3% от БВП. За сравнение - емисиите на страните от еврозоната са от порядъка на 1 до 1.5% от техния БВП. Примерно пуснатата в обращение преди няколко месеца гръцка 11-годишна облигация е с номинал 2.97 млрд. евро, което е 1.22% от БВП на страната. Новата ни еврооблигация е с номинал 950 млн. евро, което е близо 2.4% от БВП на България и наистина може да служи за еталон. Малките емисии, пускани в обращения на вътрешен пазар, са силно надценени в резултат на превеса на търсенето над предлагането.


Следващият търг финансовото ни ведомство ще проведе на 13 август. Тогава ще бъдат предложени книжа от емисия с падеж през юли 2022 г. с номинал 50 млн. лева. Интересът и към нея ще бъде огромен поради малкия предлаган обем и много свободни левови наличности.


Един от най-безпристрастните барометри за състоянието на банковата ни система са лихвите по най-търгуваните еднодневни депозитни сделки. През изминалата седмица те се случват при 0.04% на годишна база спрямо 0.2% от преди месец. Понижението на лихвата е в унисон със случващото се в еврозоната, където ЕЦБ приема депозити при 0%, а на междубанковия паричен пазар овърнайт сделките се сключват при 0.01% годишно. Среднодневните обеми се повишиха до 250 млн. лв., срещу 150 млн. лв. отпреди месец.


Петър Драмов, ldquo;УниКредит Булбанкrdquo; АД

Facebook logo
Бъдете с нас и във