Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Апатия и в сезона на тримесечните отчети

В коментара ми отпреди две седмици стана дума за дългоочакваната тогава среща между лидерите на еврозоната , посветена на дълговите проблеми на Гърция. Въпросното събитие вече е в историята, но за него и за последствията от него ще се говори още дълго. Така или иначе инвеститорите получиха точно това, което очакваха - сближаване в позициите на Германия и Франция, а покрай това и нещо, наречено Спасителен план за Гърция. Той всъщност, се оказа основната новина от среднощните заседания на европейските политици. Планът, предвиждащ доброволна редукция на половината гръцки дълг, притежаван от частни инвеститори, звучеше толкова прекрасно, че изведнъж всички забравиха как се използва едно от най-старите човешки изобретения - сметалото. Опиянени от поредната победа над дълговата криза, инвеститори от цял свят се втурнаха да пазаруват рискови активи и, за около седмица, успяха да изтрият голяма част от загубите на световните фондови пазари. Тази еуфория помогна месец октомври да стане един от най-силните в историята на борсовата търговия в САЩ и в Европа.


Както често се случва обаче, след всяко парти идва момент, в който главните герои изтрезняват и светът рязко губи своята безметежност. А причини за повече обективност има достатъчно. Ето например какво показват реалните факти и числа около последния спасителен план - частни инвеститори държат около 200 млрд. евро гръцки дълг. За да бъде дори донякъде успешен, той приема за даденост, че всички частни кредитори ще се съгласят да участват. Предполага се, че банковото лоби, в лицето на Института за международни финанси, може да убеди единствено своите спонсори, които така или иначе са притиснати директно от политиците. Според някои анализатори от споменатите 200 млрд. евро близо 75 млрд. са собственост на много и различни частни инвеститори, които трудно ще бъдат убедени доброволно да отпишат половината си вземане. Други 75-80 млрд. евро пък са в ръцете не на кой да е, а на гръцки банки и пенсионни фондове. Отписването на 50% от дълга на гръцките финансови институции ще принуди Гърция да рекапитализира спешно банките си, за което биха били нужни нови заеми в размер на поне 30-40 млрд. евро. Ако сдъвчем тези числа с обикновен калкулатор, се оказва, че в най-добрия случай (100% участие на частните кредитори) нетният ефект за Гърция би бил редукция на дълга с около 60 млрд. евро - до около 130% от БВП и частично национализирана банкова система. Лошият сценарий би снижил дълга на страната едва с 25-30 млрд. евро, до 145% от БВП и със същите последствия за местните банки... Това определено не прилича на план, камо ли спасителен за Гърция.


Виждайки безизходицата, в която се намира страната му, в понеделник гръцкият премиер шокира света, обявявайки, че ще насрочи референдум, на който гръцките граждани да решат дали планът им харесва или не. От векове Хамлетовият въпрос никога не е бил толкова близо до намирането на отговор. Но както се оказа скоро след това, чакането явно ще продължи. Срещу референдума скочиха дори най-близките до премиера министри, а Европа ядосано спря кранчето с така нужните средства за всекидневното функциониране на държавата. Опитът на Папандреу да избяга от капана на международните кредитори претърпя провал. Предстои вот на доверие и най-вероятно - назначаване на временно коалиционно правителство до насрочване на нови избори.


А пазарите по света се люшкаха нагоре-надолу след всяка новина. Движенията им бяха толкова силни и непредсказуеми през последните седмици, че дори и най-хладнокръвните инвеститори вероятно са изпитали страхопочитание пред силата на тълпата.


За сметка на това у нас ситуацията бе точно противоположна. Вялата и като цяло негативна за пазара ни седмица е напът да регистрира слаб ръст в петъчната търговия, но той едва ли ще зарадва особено местните инвеститори. С други думи - нищо интересно, дори в сезона на тримесечните отчети. Явно ще трябва да почакаме още.


Гено Тонев



Портфолио мениджър



УД Юг Маркет фонд мениджмънт АД

Facebook logo
Бъдете с нас и във