Банкеръ Daily

Пари и пазари

Анализатори и регулатори отново бистрят виртуалните пари

Пандемичната корелация между котировките на Bitcoin и фючърсните контракти на NDSDAQ 100 изчезва, което подгрява дебата за ролята на виртуалните монети в инвестиционните портфейли.

Положителната взаимна обвързаност между дигиталните пари и фючърсите на технологичния борсов индек в 30-дневен разрез е паднала почти до нула през последните няколко дни от върховите за 2021-а 0.56% в края на септември. Това съотношение означава, че акциите на технологичните фирми и Bitcoin в повечето случаи са се движили в тандем. Корелацията между тези два вида активи като цяло е положителна от февруари 2020-а.    

Bitcoin  поскъпна с близо 40% от края на септември - доста над 11-процентния ръст на NASDAQ през същия период. Виртуалната монета претендира да изпълнява ролята на противоинфлационна застраховка, което е и една от причините за ценовия й възход до върховите почти 69 хил. щ. долара на 10 ноември. През тази седмица обаче тя загуби 7% от пазарната си оценка и в следобедните часове на 18 ноември се разменяше срещу грубо 59 хил. долара. Докато NDSDAQ регистрира скромен ръст. 

За анализатора от "Банк Юлиус Бер" в Цюрих - Карстен Менке - еволюцията на връзката между акциите и дигиталните пари противостои на аргументите, че Bitcoin е надежден и модерен начин за съхраняване на стойността на портфейлите. Според неговите опоненти обаче виртуалната монета остава далеч от тривиалния поток и е "разумен" буфер срещу инфлация.  

Междувременно, Австрия обяви, че иска да повиши доверието в криптовалутите като започне да ги облага с данъци както инвестициите в акции и облигации.

Идеята на Виена е да наложи 27.5% данък върху капиталовите печалби от дигиталните пари като Bitcoin и Ethereum от март 2022-а. Това ще е част от широкомащабно реформиране на австрийската данъчна система. Множество юрисдикции проучват възможностите за въвеждане на налози върху вложенията в криптовалути след като пазарната оценка на криптопазара надхвърли 3 трлн. щ. долара.

Австрия твърди, че данъчната й рамка ще е първата по рода си в Европейския съюз и може да внесе по-голяма справедливост сред инвеститорите като уеднакви условията за различните класове активи. Министерството на финансите на страната твърди, че целта на тази стъпка е равнопоставено третиране и намаление на недоверието и предразсъдъците към новите технологии. 

Вложенията, направени преди въвеждането на данъка, няма да се облагат. Налогът ще се прилага само в момента на продажба на монетите. Данък върху спекулативни инвестиции, които се държат за по-малко от година, вече е въведен и върху виртуалните пари. Друг интересен пункт от новите правила е, че търговците, които продават един вид дигитални монети, за да купят друг, няма да са обект на данъчни задължения и инвеститорите ще могат да получат компенсация, изчислена за потенциални загуби когато продават.

Разгорещи се и дебатът за рисковете, произтичащи от "стабилните монети" (stablecoins), като финансовите регулатори притискат законодателите да действат бързо по въпроса.

Този вид криптовалути, които са гарантирани от стабилни активи като долара, са по-практично средство за търговия и транзакции и приложението им процъфтява. В момента в обращение има stablecoins за 130 млрд. щ. долара. Емитентите им, включително Tether и Circle, не са банки, а просто технологични компании, продаващи онлайн услуги и те се подчиняват на доста по-скромни правила. 

Официални представители на американското министерство на финансите предупреждават, че без по-стриктен надзор предпочитанията към stablecoins могят да прераснат в бягство от банките, измама на потребителите и хаос в плащанията и дори да застрашат по-широката финансова система. Финансовите експерти препоръчват емитентите на тези виртуални пари да се третират като банки и за тях да важат същите изисквния за резервите както за традиционните финансови институции. За другите страни, които участват в процеса на трансфери в stablecoins, пък трябва да има допълнителни правила, искат регулаторите. 

Щатската Комисия за ценни книжа и фондови борси, Комисията за търговия на фючърсни контракти и други агенции имат право да контролират някои емитенти на stablecoins, но са налице регулаторни вратички, които единствено законодателите могат да затворят. И ако конгресът не действа бързо, Съветът за надзор на финансовата стабилност (структура, създадена след финансовата криза от 2008-а) може да се намеси, да посочи stablecoins като потенциален системен риск и да даде нови правомощия на регулаторите. 

По този повод един от членовете на борда на управителите на Федералния резерв - Кристъфър Уолър - коментира на 17 ноември, че по-стриктно регулиране и рамка за надзор са необходими, за да гарантират, че stablecoins са сигурна форма на разплащания, но не трябва непременно да се подчиняват на същите нормативни изисквания като банките. Уолър е съгласен с идеята кредитните институции да могат да откриват банкови депозити и да емитират stablecoins, но не и с предложението те да са единствените емитенти на виртуалните монети. Уолър допълва, че остава скептично настроен към необходимостта от цифрова валута на централната банка, защото вече е налице "реална и бърза модернизация" на сферата на плащанията. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във