Банкеръ Daily

Пари и пазари

Активите на чуждестранните инвестиционни фондове добавят още стойност

Неспокойният дух на инвеститорите ги подтиква постоянно да търсят възможности за влагане на свободните си пари. Едно просто правило е: част от тях да са в безрискови инструменти - депозити, и друга част в инструменти, които носят по-висока доходност - взаимни фондове. Инвестирането в тези колективни схеми у нас става все по-популярно през последните години заради добрата възвръщаемост от това вложение, ниските разходи и прозрачността на управление.

Към края на юни тази година активите, управлявани от българските и чуждестранните инвестиционни фондове, които имат дейност у нас (общо 1116 са лиценз от КФН), нарастват до 4.45 млрд. лева, според числата от анализа на БНБ за сектора за управление на активи. А това е резултат от увеличаването и на броя на лицензираните договорни фондове - плюс 40 само за второто тримесечие. Изчисленията показват, че размера на активите нараства с 302.9  млн. лева (+7.29%) в сравнение с март 2019 г. (4.15 млрд. лева) и с 692.6 млн. лева (+18.41%) спрямо юни миналата година.

Като процент от БВП общият размер на активите на местните и чуждестранните инвестиционни фондове към края на шестия месец се увеличава до 3.8% при 3.5% към юни 2018 година. Ръст има и спрямо края на първото тримесечие на тази година, когато общата стойност на активите беше 3.6% от брутния вътрешен продукт. Но, по този показател българите имат да направят още много, за да достигнат числата за тези инвестиции, които показват хората в европейските страни, да не говорим за САЩ.

Според статистиката в БНБ общо 984 са чуждестранните инвестиционни фондове, които продават свои дялове на българския пазар. Броят им продължава да расте (с 39 за периода между април и юни) и при това положение логично е в тях да са акумулирани по-големи парични суми. Към края на юни привлечените от тях активи са на стойност 2.84 млрд. лева. Спрямо същия месец на 2018 г. те нарастват с 448.2 млн. лева (+18.76%). Анализът на централната банка показва още, че и в сравнение с края на март 2019 г. вложените суми в чуждестранните инвестиционни фондове са повече - с 246.3 млн. лева (+9.51%).

Привлечените от сектор "Застрахователни компании и пенсионни фондове" парични средства към края на второто тримесечие имат най-голям дял в активите на чуждестранните инвестиционни фондове. Освен това тези суми нарастват - с 403 млн. лева (+22.35%) до 2.15 млрд. лева на годишна база. Домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинства, също са заделили повече средства, които са вложили в тези финансови инструменти - с 61.6 млн. лева (+14.59%) до 483.7 млн. лева към юни миналата година.

И спрямо март 2019 г. тези два сектора са направили повече вложения в дялове на чуждестранните инвестиционни фондове.  

Българските инвестиционни фондове продължават възходящата тенденция от последните месеци също успяват да привлекат повече активи, като те вече са на стойност 1.62 млрд. лева. Сумата в портфейлите им е по-малка, но това е логично след като управляващите ни дружества са организирали много по-малко такива колективни схеми (само 132). По-съществен ръст може да има, ако българите имат по-високи доходи, за да могат да заделят пари и за бъдещето си, а управляващите дружества - да организират още и по-атрактивни договорни фондове.

Очакванията на управляващите дружества за дейността им през третото тримесечие остават позитивни и без особена промяна спрямо тези за втората четвърт на тази година. Те са най-позитивни по отношение на сумата на акумулираните активи. Привлечените средства от нефинансови предприятия и домакинства и от застрахователни дружества и пенсионни фондове, които заемат общо около 80% от пасивите на инвестиционните фондове, ще нарастват по-умерено. Предвид неутралните очаквания за динамиката на борсовите индекси, вероятно управляващите дружества очакват нарастване на дела на привлечените средства от други институционални сектори. Според последните налични данни за инвестиционните фондове за първо тримесечие, привлечените средства от банки нараснаха значително и бяха определящият фактор за ръста на пасивите.
Прогнозите за доходността на колективните инвестиционни схеми се понижават, но все пак остават леко положителни. Вероятно това, както и оптимизмът на участниците за размера на активите и привлечените средства, се дължи на очаквано положително влияние на последните промени в политиките на централните банки върху цените на активите на финансовите пазари в краткосрочен план. В този смисъл, обяснима е и малко по-високата оценка за нарастването на конкуренцията между колективните инвестиционни схеми.

Facebook logo
Бъдете с нас и във