Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Страх лозе пази

Петър Драмов,

"УниКредит Булбанк" АД

 

Централната банка на САЩ не посмя да вдигне лихвата в най-могъщата икономика преди седмица, позовавайки се на външните за страната рискове. А тези рискове имат един източник - Китай. Икономиката на Поднебесната империя показва слабост и в стремежа си да я закрепи централната китайска банка четири пъти за последната една година намалява основната лихва. От 5.6% преди 12 месеца в момента тя е 4.6 процента. Обезцени и юана към долара с 3.2 процента. По-слаба икономика, по-слабо търсене на суровини и материали, а Китай е един от най-големите потребители на такива - по силата на ефекта на доминото цените на енергосуровините, на металите и на основните земеделски продукти се сринаха от началото на годината с по 15 процента. И дефлацията започна да чука на вратата, а наближава времето, когато трябва да се берат "плодовете" на усилията, положени през годината.

Старата българска поговорка "страх лозе пази" важи в пълна сила за случващото се на световните финансови пазари. След броени седмици дилъри и инвеститори ще трябва да направят рекапитулация на дейността си за годината.

Както обикновено, ще има и печелещи, и губещи. В отбора на печелившите ще попаднат тези от участниците на пазара, заложили на сигурното. А сигурното, разбира се, са държавните ценни книжа. Държавните книжа, но не на която и да е държава, а на сигурните страни - тези с отличен кредитен рейтинг като САЩ, Германия и Япония. Цените на книжата на тези страни останаха стабилни и в момента са на нивата, каквито бяха в началото на годината. В отбора на губещите ще са държателите на корпоративни акции и облигации. За последните шест месеца индексите на щатския и на японския борсов пазар се сринаха с 10%, на китайския с 15% и на европейския с 20 процента.

Българските книжа - поне тези, търгувани на международните пазари, разбираемо защо попаднаха  в отбора на губещите. За последните шест месеца, защото повечето от тях са пуснати в обращение в края на месец март тази година, най-дългосрочната ни емисия с падеж през март 2035 г. загуби 9.4 евро от стойността си, 20 цента от които за последните няколко работни дни. Цената и в момента 88.6 евро, а доходността 3.97% на годишна база. По-евтино с 4 евро се търгува и емисията ни с падеж март 2027 г., от които 60 цента са загуба за последната седмица само. Цената й в момента е 94.94 евро, а възвръщаемостта от инвестицията в нея е 3.15% годишно. С 4 евро по-евтино се търгува и еврооблигационната ни емисия с падеж септември 2024 година. През последните дни тя успя да загуби 50 цента от стойността си и сега сделките с нея се договарят при 101.1 евро за 100 номинал, осигуряващи 2.8% годишна доходност. Само с 20 цента по-евтино спрямо цената си на емитиране отпреди половин година пък се търгуват книжата ни с падеж през март 2022 година. Актуалната им сега цена е 98.65 евро, а доходността им е 2.22% на годишна база. Най-краткосрочната ни емисия с падеж юли 2017 г. загуби цели 2 евро от стойността си, но най-вече поради наближаващия падеж. Сега може да бъде придобита за 106.8 евро при доходност от 0.37% на годишна база.

По аналогичен начин стоят нещата и с десетгодишните ни облигационни емисии, пуснати в обращение на вътрешния пазар. Продадената от Министерството на финансите в края на месец април емисия на цена 102.42% при доходност 2.03% в момента се котира с 6.2 лв. по-ниско, на нивото от 96.22 лв. за 100 номинал и доходност 2.75 процента.

Тази емисия заслужава специален интерес поради факта, че на 28 септември Българска народна банка ще проведе аукцион за продажбата на допълнителни 50 млн. лв. номинална стойност от нея. В същото това време близо 6 млрд. лв. свръхрезерви отлежават по сметки на търговските ни банки при Централната банка на 0% лихва.

Facebook logo
Бъдете с нас и във