Държавите от Черния континент се нуждаят от финансова помощ в размер на поне 424 млрд. долара през тази година, за да се справят с пораженията, нанесени от пандемията от COVID-19. Такава е оценката на Африканската банка за развитие, споделена от нейния президент Акинвуми Адесина в интервю за радио "Блумбърг".
След десетилетия на напредък в битката с бедността, коронавирусът потопи 30 млн. африканци в "крайна нищета" през 2020-а. Военните действия на Русия в Украйна напомпаха допълнителна инфлация и обрекоха милиони на глад. Растящите цени в комбинация със забавящия се икономически растеж пък увеличават задлъжнялостта на региона.
Адесина посъветва да не се омаловажава ефекта от COVID-19 върху африканските икономики. Той коментира, че е наложително "да се разшири фискалната рамка за държавите от континента" и, на второ място - да се реши проблема с дълга, защото "не може да се изкачва хълм с торба пясък на гърба".
Голям брой африкански нации - от Гана до Замбия - поискаха помощ от Международния валутен фонд за преоформяне на задълженията и за финансиране на правителствените бюджети.
Войната в Украйна влоши положението точно когато страните от континента започнаха да се възстановяват от пандемията. Глобалните цени на храните скочиха до рекордни стойности след като руската инвазия блокира износа на зърно и на растителна мазнина. Това задълбочи гладната криза, застигнала множество държави, между които Етиопия, Кения и Сомалия. Русия и Украйна задоволяват около 41% от потреблението на пшеница и царевица в Африка, посочва Адесина.
Африканската банка за развитие е планирала 1.5 млрд. щ. долара помощ за фермерите за производството на 30 млн. тона храни. Пречките пред вноса на торове обаче може да намали производителността с 50%, предупреждава шефът на институцията.
В интервюто си за "Блумбърг" Адесина признава, че допълнителната емисия Специални права на тираж на МВФ е помогнала съществено, но Африка има нужда от поне още 150 млрд. долара. Банкерите преговарят с държавите, които държат в резервите си СПТ и досега са получили обнадеждаващи отговори от Великобритания и Франция, без конкретни времеви рамки.
Адесина посочва още, че голяма част от дълга на Черния континент е свързан с инфраструктурата и трябва да се намери стабилен начин за по-доброто му обслужване. В този смисъл особено важна ще е ролята на частния сектор, защото цялото бреме не трябва да пада върху плещите на правителството.
