Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЩАТСКИЯТ ДОЛАР ЗАПАЗИ ПРИСЪСТВИЕ НА ДУХА

Щатската валута се търгуваше в утвърдения през последните две седмици диапазон 1.25-1.27 щ. долара за едно евро, а през това време валутните дилъри оценяваха новините от коя част на света са по-тревожни.
Новите жилищни строежи в САЩ през октомври са намалели с 4.5% спрямо септември и с 38% на годишна база. Разрешителните за строителство - белег за активността в сектора, са намалели с 12 процента. Това е поредното доказателство, че охлаждането в жилищния бранш може да се проточи за четвърта поредна година. Строителите трудно намират купувачи, цените на жилищата падат, а банките затягат кредитните стандарти. Индексът на доверие на играчите от сектора, изчисляван съвместно от Националната асоциация на жилищните строители и Уелс Фарго, е потънал до 9 пункта, което е най-ниската му стойност, откакто през 1985-а започва публикуването му. Средната стойност на индекса през миналата година е била 27 точки. Жилищните цени са паднали в четири от всеки пет щатски градове през третото тримесечие, като средната им стойност в национален мащаб се е понижила с 9% в сравнение със същия период на 2007 година. Спадът на сектора изяжда и печалбите на строителите - петте най-големи местни компании са отчели общо 1.09 млрд. щ. долара загуби през последните тримесечия, защото потенциалните купувачи трудно получават ипотечни заеми.
Цените на едро в САЩ са се понижили през октомври в резултат на охлаждането на световното стопанство, пресушило търсенето на суровини. Индексът на производствените цени е намалял с 2.8% - най-резкият в историята спад, а базовата му съставка (в която не участват горивата и храните) се е повишила с 0.4%, което показва, че по-ниските разходи за суровини ще продължат да се прехвърлят по веригата чрез другите продукти. На годишна база цените, платени на щатските производители, са се повишили с 5.2% през октомври, а базовата им компонента - с 4.4% - най-силно от 1989-а насам.
Индексът на потребителските цени през октомври също е паднал - с 1% - най-чувствителното намаление, откакто се води такава статистика (от 1947 г.). Базовата му съставка (без храните и енергията) се е понижила неочаквано за първи път от 1982-а насам. На годишна база потребителските цени са се увеличили с 3.7%, а базовата им компонента - с 2.2 процента. Тези числа са признак за дефлация или за продължителен спад на цените, което може да се превърне в поредното изпитание за шефа на щатската централна банка Бен Бърнанке и за новоизбрания президент на САЩ Барак Обама. Дефлацията може да влоши най-тежката от десетилетия рецесия, като затрудни погасяването на дълговете и компенсира ефекта от лихвените понижения на Федералния резерв.
Управителят на Европейската централна банка
Жан-Клод Трише
смята, че светът страда от най-тежката финансова криза след Втората световна война. Според него за първи път от 1945-а насам съдбата на финансовата система на индустриалните държави е поставена на карта и те са в много турбулентен и труден етап. През третото тримесечие на годината стопанството на еврозоната изпадна в първата си рецесия за последните 15 години и ЕЦБ изпрати сигнал, че е готова да понижи още основните лихви на общността. Трише е убеден, че е абсолютно наложително индустриалните държави, включително и еврозоната и САЩ, да си сътрудничат с развиващите се страни в борбата с кредитната криза. Той покани за пореден път англичаните да приемат еврото за своя разплащателна единица предвид на многото предимства на единния пазар.
Във Великобритания през октомври инфлацията е паднала най-рязко за последните 11 години, което ще позволи на централната й банка да продължи да снижава лихвените проценти. Официалната мярка на потребителските цени се е понижила с 0.7 - до 4.5%, в годишно изражение след 5.2% през септември. Макар че стойността е над предпочитания от Бенк ъф Инглънд годишен таван от 2%, първият за последните 15 месеца спад предполага, че това са максималните инфлационни нива на Острова.
Английската лира поскъпна, след като бяха оповестени епизоди от последното съвещание на паричния комитет на Бенк ъф Инглънд, които показаха, че паричните стратези са обсъждали и по-голямо снижение на базовата лихва на страната от приетите 1.5 процента.
Националната банка на Швейцария
намали на 20 ноември базовата си лихва с безпрецедентния 1% (до 1%), след като перспективите за икономическия растеж се влошиха. Централните банкери обещаха също щедро и гъвкаво снабдяване с швейцарски франкове. Това е третото и най-голямо извънредно лихвено движение, което предприема институцията от началото на октомври насам. След него швейцарският франк падна до най-ниската си цена към щатския долар от август 2007-а насам.
Националната банка на Швейцария прогнозира, че инфлацията в страната ще падне под 2% още до края на тази година, което ще позволи нови лихвени понижения за париране на евентуална рецесия. Централните банкери обещаха да продължат да следят внимателно ситуацията на паричните и на валутните пазари. Както е известно, МВФ предупреди, че напредналите стопанства, включително и това на САЩ, еврозоната и Япония ще изпаднат едновременно в рецесия през идната година за първи път след Втората световна война.
Износът от Швейцария е намалял с 4.6% през октомври спрямо октомври в резултат на световното стопанско охлаждане, понижило търсенето на машини, химикали и метали, съобщи на 20 ноември Федералната митническа служба на страната. Задграничните продажби на текстилни машини са паднали с 46% в сравнение със същия период на миналата година. Базовият борсов индекс SMI е загубил 38% от стойността си от началото на годината насам, от които 15% през ноември.
Японската йена
остава скъпа, особено към щатския долар, заради спекулациите, че щатските законодатели няма да се съгласят на парична инжекция за намиращите се на прага на фалит местни автомобилни компании Форд мотър, Дженеръл мотърс и Крайслер. Щатската икономика може да изпита катастрофален колапс, ако щатските производители на коли фалират, заяви на 18 ноември главният изпълнителен директор на Дженеръл мотър Рик Уогънър. Според него три милиона работни места ще бъдат съкратени през първата година след банкрута, а хазната ще загуби данъци за общо 156 млрд. щ. долара за период от три години.
Тези лоши вести намаляват апетита за покупка на високорискови задгранични активи чрез заеми с ниски лихви в местна валута (т. нар. carry trades). Както многократно е обяснявал в свои публикации в. БАНКЕРЪ, любимата парична единица за въпросните операции са точно японските йени, защото базовата лихва на Япония е 0.3% срещу 3.25% в еврозоната, 5.25% в Австралия, 6.5% в Нова Зеландия и 12% в Южна Африка. При тези доходни сделки рискът е валутен - резкият скок на котировките на валутата, в която са теглени заемите, може да унищожи цялата печалба и дори да доведе до значителни загуби на търговеца. Този процес всъщност се наблюдава от известно време - йената е поскъпнала с 14% към щатския долар, с 33% към еврото и с 53% към австралийския долар през последните три месеца, когато световното стопанство се изправи на прага на рецесия. Според японския заместник-министър на финансите по международните въпроси Наоюки Шинохара, САЩ трябва да намалят търговския и бюджетния си дефицит, за да подкрепят щатския долар, защото той е световна резервна валута.
У нас междубанковият валутен пазар през седмицата беше изключително активен. Среднодневните изтъргувани обеми на валутата достигнаха 2726 млн. евро (5332 млн. лева). Сделките в щатски долари паднаха под 1% (0.8%) от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във