Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ХУБАВОТО НЕ Е В МНОГОТО...

Приватизационният огън, на който щe се пече “БФБ-София” АД в близките няколко месеца, вече е подкладен. В публичното пространство тази тема започва да заема своето място. Досега обаче единственото нещо, което се разбра, е, че все още няма никаква яснота как ще стане раздържавяването и дали то ще върви ръка за ръка с регионалната интеграция на българския фондов пазар. Причината за това е, че борсата е твърде специализирана институция, в която се кръстосват различни частни и държавни интереси. На пазара дори се заговори, че първата жертва на сблъсъка им е изпълнителният директор на “Централен депозитар” АД Цветелина Бондаренко, която подаде оставка преди месец.
“БФБ-София” АД и “Централен депозитар” АД бяха извадени от забранителния списък за приватизация през пролетта на тази година. В момента 44.7% от капитала на борсата и 42% от капитала на депозитара са в ръцете на Министерството на финансите. Големият държавен дял в тези дружества се дължи на желанието на българската държава да повиши доверието на инвеститорите в тях. Това обаче вече не е необходимо, тъй като тази задача вече е изпълнена.
Друг е въпросът
дали е наложително
дружеството да стане публично. В това има и своите плюсове и минуси, както и възможни сътресения, до които може да доведе. Ако “БФБ-София” стане публична компания, според някои експерти, не е много редно тя да продължи да осъществява надзора върху пазара. (В момента контролните функции върху фондовия пазар у нас са разпределени между Комисията за финансов надзор и “БФБ-София.) Ако се стигне до такъв момент, би трябвало да се помисли кой ще поеме ролята на регулатор на борсовия пазар съвместно с надзорната комисия.
Тъй като борсата е изключително важна за инфраструктурата на капиталовия пазар, играчите на него са единодушни, че би трябвало да се подходи доста внимателно към изготвянето на приватизационната й стратегия. А разнобоят в мненията как да се осъществи раздържавяването е голям. Още повече че то трябва да се извърши от Министерството на финансите или от Агенцията за приватизация (тъй като става въпрос за миноритарен дял, раздържавяването може да се извърши и от принципала МФ).
Според някои по-свободолюбиви играчи на пазара (в анкета в информационния сайт Investor.bg тяхното мнение споделят 39% от 498 запитани) държавният дял на “БФБ-София” трябва да се раздържави чрез борсата без допълнителни ограничения. Така ще се даде възможност на всеки, който иска да закупи акции от дружеството, да го направи - включително и евентуални чуждестранни купувачи. Най-вероятно по този начин Министерството на финансите би постигнало най-добра цена за своя дял. От друга страна, дивидентите, които борсата би могла да раздава, биха стимулирали частните инвеститори да подобрят управлението й. Дотук обаче като че ли се изчерпват положителните ефекти от подобна продажба.
Друга теза, която намира доста привърженици, е значителен дял от борсата да се предложи на стратегически инвеститор, след което да се направи първично публично предлагане. Разбира се, не се изключва възможността да се продаде целият пакет на един купувач, както и държавата да остави част от акциите за себе си.
Според изпълнителния директор на “БФБ-София” Георги Драйчев удачно би било държавните акции да се предложат на членовете на борсата. По този начин
бизнесът ще влезе в управлението
на дружеството и ще може да преговаря за сътрудничество с чуждестранни борси. Вариант е да се увеличи капиталът на борсовото дружество в полза на въпросния партньор, ако е договорено дяловото му участие. Така ще се влеят и свежи пари в “БФБ-София”. В този случай не би било необходимо да се променя Законът за публично предлагане на ценни книжа по отношение на забраната акционерите на борсата да притежават максимум 5% от капитала й. Впрочем вече бе направен опит да се промени Кодексът за застраховането и тази забрана да отпадне. За това дори самото ръководство на борсата не е било уведомено. Все пак трябва да се отчете фактът, че председателят на Комисията за финансов надзор Апостол Апостолов оттегли на 20 октомври параграф 22 от Кодекса на застраховането, в който се уреждаше този въпрос. Сега, ако консенсусно се реши да се продава борсата на стратегически инвеститор, би трябвало да се направят и необходимите промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, които да премахнат това ограничение. Проблемът е, че нито Министерството на финансите (което е неин принципал), нито експертите имат ясна визия как да се осъществи приватизацията на фондовото тържище.
Друг въпрос, който е необходимо да се изясни, е дали раздържавяването, на борсата и на депозитара трябва да бъдат обвързани и дали да се осъществят едновременно с регионалната консолидация на тези пазари. Приватизацията на борсата и на Централния депозитар биха могли да бъдат само част от подобна интеграция, тъй като тя засяга цялата инфраструктура на капиталовия пазар - като се започне от платежната система до депозитарните институции. Трябва да се има предвид, че има
различни модели на коопериране
Един от тях предполага изравняването на правилата по отношение на начините на търгуване на ценни книжа и правилата за регистрация на компании на борсата. Това води до възможността една компания да бъде листирана на няколко национални борси и да бъде търгувана на тях едновременно. Правилата, по които тя се допуска до търговия, трябва да са синхронизирани. Също така основа за такъв алианс биха могли да бъдат: изравняването на търговските платформи, правилата за търговия, начинът на котиране, начинът на въвеждане на поръчки, сключването на сделки, общи и обединени системи за регистрация, клиринг и сетълмент на сделките, начините за отчитането на транзакциите, степента на защитеност.
“Не трябва да се търси самоцелна приватизация, нито самоцелна интеграция”, предупреждават специалистите. Трябва да се има предвид, че конкуренцията става все по-изострена, и ако се търси сътрудничество, то трябва да е с по-конкурентоспособна организация. До този момент интерес към “БФБ-София” са проявили четири борси: Атинската фондова борса, Виенската фондова борса, Euronex и OMX.
Какви са положителните и отрицателните страни на сътрудничеството с всеки един от тези кандидати е доста трудно да се каже. Истината е, че те все още не са отправили ясни оферти, т. е. не се знае какво предлага всеки един от тях, нито пък какво се иска от българска страна.
Според непотвърдена информация през изминалата седмица Атинската фондова борса чрез подразделението си в Солун е изпратила писмо до Министерството на финансите. В него са били изразени намерения за регионално коопериране. Каква е предложената схема обаче все още не е огласено. На този етап “БФБ-София” има подписан меморандум за сътрудничество с гърците. Последната среща между шефовете на двете борси се е състояла в началото на тази година. На нея е било постигнато съгласие, че би било добре да се изгради
регионален балкански пазар
Имало е предложение за размяна на собствеността върху 5% от капитала на двете борси, както и на по един член в директорските съвети. Така “БФБ-София” би трябвало да притежава 5% от тържището в Атина и да има представител в директорския й борд, както и обратното. Тази идея обаче, изглежда, не е намерила достатъчно привърженици.
Според стратегията за развитие на фондовата борса, изготвена от Центъра за икономически растеж, съществуват силни аргументи в полза на сътрудничеството с Атинската фондова борса. Това е най-близкият фондов пазар до нас. Освен това между България и Гърция има силно икономическо сътрудничество, което неизменно ще доведе до популяризация на българския капиталов пазар в съседната страна. За това ще спомогне и засиленото присъствие на гръцки инвеститори у нас, особено във финансовия сектор, което би довело до по-естественото интегриране на двата пазара. Към това би било да се прибави и членството на Гърция в Европейския съюз, към който ние най-вероятно ще се присъединим през 2007 година. Това ни задължава да се съобразяваме с европейските директиви във всяко едно отношение. От друга страна, в момента в региона не е правен подобен опит. Това обаче е само една от причините много от експертите да не вярват в бъдещето на една балканска обединена борса. Експанзионистичното настроение на Атинската фондова борса и проявеното от нея желание да диктува правилата явно също не им се нравят много. Именно затова специалисти смятат, че е по-добре българската борса да се присъедини към някой от най-големите европейски пазари. Това не е само мечта: според неофициална информация Виенската фондова борса вече е отправила предложение към българското финансово министерство да закупи държавния пакет от “БФБ-София”. Апетитите на австрийската борса към фондовите пазари в Югоизточна Европа не са тайна. Тя вече е собственик на 68.5% от капитала на борсата в Будапеща и е насочила поглед към Варшавската фондова борса, която предстои скоро да бъде приватизирана. Членът на съвета на директорите на “Инвестор.БГ” Алекси Андонов, който работи на унгарския фондов пазар, казва, че ефектът от покупката все още не се усеща в Будапеща. Виена е насочила поглед и към фондовите пазари в Букурещ, Братислава, Белград, Варшава и Загреб. Най-вероятно ще бъде създадена холдингова компания, която ще организира дейността на всички платформи за търговия на придобитите борси. Австрийците обаче не крият желанието си те да дирижират цялото представление, без да се интересуват от индивидуалните качества на актьорите в него.
Euronext също е силно централизирана холдингова компания. Тя се създава през 2000 г. от борсите в Амстердам, Брюксел и Париж. След това към нея се присъединяват Лондонската борса за международни финансови фючърси и опции и Лисабонската борса. Членството на португалците им носи както положителни, така и негативни ефекти. Важно е да се отбележи, че по вътрешните правила на Euronext оборотът, който се извършва на локалната борса, определя гласовете й в общото събрание на акционерите в алианса. Португалците правят едва 2% от оборота на Euronext (пета по капитализация в света). Така те не могат да влияят върху процесите на развитие на алианса и стават зависими от големите играчи в него. Освен това банките и инвестиционните посредници, регистрирани на Лисабонската борса, са намалели като брой, защото излизат в среда, където се изявяват много по-мощни структури, и някои от тях не са издържали на конкуренцията.
Обединението на скандинавските борси ОМХ успява да запази “суверенитета” и националната идентичност на фондовите борси, които са включени в него. ОМХ работи като публична холдингова компания, чийто интерес е да прибира печалба от своите членове. Тя е създадена през 2003 г. след сливането на шведската технологична компания OM Technology с финландската фондова група (Helsinki Exchanges Group). В момента ОМХ включва борсите в Стокхолм, Хелзинки, Рига, Вилнюс и Талин, както и централните депозитари във Финландия, Естония и Латвия. Географското разположение на този алианс обаче е доста неблагоприятен за България. Скандинавците обаче са отправили едно от най-примамливите предложения към “БФБ-София” - а именно София да стане център на бъдещото присъствие на ОМХ на Балканския полуостров. За съжаление не са описани конкретните стъпки в този проект.
Имайки предвид неопределеността на целия този процес на консолидация и приватизация, Георги Драйчев прогнозира, че евентуалното обединение ще приключи най-рано след една-две години. И то при добро стечение на обстоятелствата. Причина за този умерен песимизъм е и фактът, че и законотворците, както и финансовото министерство трябва да вземат присърце бъдещето на фондовия пазар и да се ангажират с неговото по-нататъшно развитие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във