Банкеръ Weekly

Общество и политика

Земеделската реституция: беззаконие без край!

Държавата в лицето на земеделското министерство продължава да следва систематично политиката си на организирано институционално присвояване в заключителния етап на земеделската реституция. Погазването на вътрешни и международноправни норми в разрез с решенията на българските и европейски съдилища е с прозрачна цел - протаканият от поземлената администрация вече две десетилетия процес да приключи в максимално вреда за правоимащите собственици. Иначе казано - наследниците да бъдат обезщетени с възможно най-малко земя и възможно повече компенсационни бонове без реална пазарна стойност.

 

Независимо че българските съдилища започнаха да съобразяват практиката си с тази на Европейския съд по правата на човека, държавата прави всичко възможно да осуети прилагането им. Показателна за динамиката на процеса е ситуацията в големите градове със силен инвестиционен интерес, в които наличната земя в общинския и държавния поземлени фондове се топи на тъмно. Междувременно поземлената администрация и общинските власти си прехвърлят отговорността и ползват универсални оправдания - като липсата на определен в закона краен срок за приключване на обезщетителната процедура.  

Тезата за неоснователното й забавяне беше възприета в последните години от българския съд съобразно решенията на съда в Страсбург по делата "Мутишев и други срещу България" и "Любомир Попов срещу България". В тях забавянето при предоставяне на обезщетение или реституция на земеделски земи е определено като намеса в правото на лицата да ползват мирно своите притежания, а специално случаите на прекомерно забавяне са обявени за

пряко нарушение на чл.1 от Протокол №1

към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. 

Както писахме още преди две години във връзка с дело срещу общинската служба по земеделие в столичния район "Овча купел", заведено от собственичка на някогашни земеделски земи, поземлената администрация отказва да се съобрази със съд, закони и конституция. Жалбоподателката беше в ситуацията, в която са хиляди българи - правото им на собственост върху такива наследствени имоти е признато, но те или части от тях не са им възстановени в реални граници, нито пък са обезщетени с други имоти съобразно тяхното желание. 

Заслужаващият адмирации пробив беше направен от тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) по дело срещу бездействието на поземлената администрация по обезщетителната процедура. Тя е регламентирана в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и едноименния правилник за приложението му. И понеже е сложна откъм фактически състави, провеждането й изисква съвместни усилия и координация между държавните и общински органи. 

Обичайните оправдания на поземления орган

за неприключили процедури, които пречели за провеждането на други, бяха отхвърлени от съда с аргумента че приемането им "би означавало да се признае съществуването неограничено във времето на неизискуемо задължение на органа". Както и че "подобна неопределеност би застрашила правната сигурност и по същество би осуетила възможността за разрешаване на реституционните претенции поради очакването да се сбъдне условието за приключване на висящите реституционни производства".

По друго дело - срещу общинската служба по земеделие "Нови Искър" българският съд констатира, че липсват фактически и правни пречки за определяне на съотношението между стойността на предоставените за обезщетяване земи и стойността на дължимото обезщетение за общината. С така определения редукционен коефициент за всяка община се намалява стойността на дължимото обезщетение със земя на всички правоимащи, редукционния коефициент, и това не трябва да бъде обвързвано с приключване на всички административни и съдебни процедури. 

В крайна сметка обжалването на отказа доведе до първите решения за определяне на редукционния коефициент, но се оказа, че повече от половината от

наличната свободна земя е... изчезнала.

След като поземлената администрация поддържаше умишлено в продължение на повече от десетилетие като „неокончателен“ редукционен коефициент 0.31, а после започна да твърди пред съда че стойността му е 0.25, в първите решения за окончателното му определяне той се срина до 0,14. И не е трудно да сметнем за какво "присвояване" на имоти става въпрос при наличието на 11 хил. дка. свободна и близо 48 хил. заявена за обезщетение земя в и около столицата. 

Именно отказът на поземлената администрация да определи окончателно редукционния коефициент беше ключовата спънка за приключване на обезщетителната процедура. Умишленото бездействие в тази насока бива оправдавано с каквото и когото може - включително с предишни ръководства на Министерството на земеделието и със Столичната община, която е одобрила всъщност всички предложения на земеделските служби. 

Земеделските служби признаваха натрупване на обществено напрежение и негативи към тях, но след всеки акт на местната власт правеха все нови и нови забележки, искаха нови корекции и прецизиране на протоколите, изготвени от съставените със заповед на министъра на земеделието съвместни комисии, в които тъкмо поземлената администрация има водеща роля. В добавка към общинския съвет се отправяха периодично невъзможни за изпълнение искания да предостави повече земя за обезщетение от общинския поземлен фонд - с ясното съзнание, че такава няма. 

Особено показателно за изначалните и трайни намерения на поземлената администрация за неизпълнение на обезщетителната процедура е 

укриването и манипулирането на редукционния коефициент,

въз основа на който се определя съотношението на обезщетението със земя и бонове. Към 2012 г. в столичния общински поземлен фонд има повече от 13 000 дка свободна земеделска земя, от която близо 11 000 дка са обявени като годни за обезщетение. Към тях следва да бъдат добавени определените със заповед на бившия земеделски министър Мирослав Найденов близо 1900 дка свободна земя в държавния поземлен фонд.

Свободната за обезщетяване общинска земя представлява около 30% от общия поземлен фонд на област София - град, разпределени териториално в землищата в районите на общинските земеделски служби "Нови Искър", "Овча купел", "Кремиковци" и "Панчарево". И понеже исканията за обезщетение със земя са за около 48 000 дка, е определен редукционен коефициент на обезщетение 0.31, който е обявен за "неокончателен". Това означава, че по него 

наследниците трябва да получат близо 1/3 обезщетение в земя,

а останалото - в поименни компенсационни бонове. В следващите години са направени незначителни корекции в площта, които не променят съотношението.

В крайна сметка процедурата надхвърли отдавна всички разумни срокове и се оказа безкрайно тупане на топката с явната цел на правоимащите собственици да бъдат раздадени хартийки за бащините им имоти. И понеже краен срок за това организирано институционално бездействие няма, беззаконието биваше обяснено с... позоваване на закона. След което сервираха и черешката на тортата - че повече от половината налична свободна земя всъщност я няма. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във