Банкеръ Daily

Политологът Първан Симеонов пред „Банкеръ”

Здравни мерки взехме навреме, но и за икономиката трябва са навременни

Г-н Симеонов, правилно ли църквите останаха отворени на Цветница, а очевидно така ще бъде и на Великден?

- Този въпрос е и много емоционален, и чувствителен, защото е за вяра. И двете страни прекалиха. Ясно беше, че църквата със сериозно убеждаване, със срещи и неформални разговори, ще отстъпи и ще намери някаква междинна форма. Но църквата прекали в отбраната. Особено някои митрополити традиционно започват да звучат така, че само дават храна за критика. От другата страна обаче също се прекали – критиката в някакви моменти стигна до обиди. Цялата столична космополитна, либерална, прозападна и атеистична интелигенция дори не говореше с разбиране и забрави най-важното, че за църквата със светски аршин не може да се мери. В крайна сметка за това бяха всичките революции, дълго време човечеството за това се бори – да се отдели църквата от държавата. Така че и от двете страни прекалиха. Намери се някакво междинно решение, което не знам дали е добро. Аз лично, от моята си светска гледна точка на нецърковен човек, също смятам, че по-добрата опция беше да затворят църквите изцяло. Но пак казвам, аз не мога да съдя. Едно е сигурно, че църквата е една от най-уважаваните институции в България, тя е една от институциите с най-високо доверие в обществото. Иначе българите не са особено вярващи, което се вижда и от наши изследвания. Не вярват кой знае колко в Бога, но в църквата си вярват. По-високо доверие от нея имат само Европейският съюз и армията донякъде.

Това как се обяснява?

- Обяснението е много просто. Църквата и армията се мислят като фундаменти на държавността и съответно не са партийни. Борисов явно осъзна, че църквата е уважавана институция и не посмя да натисне там. Всъщност, той кога е натискал? Той не натиска, той балансира. И сега се опита да избалансира нещата.

Как ще се отрази на хората още един месец затваряне вкъщи?

- Ако е един месец. Всичко зависи от данните за заболеваемостта. Парадоксът на ситуацията е, че колкото повече работят тези данни, толкова по-ненужни изглеждат. Много хора ще се огледат и ще си кажат: ами, той дяволът не е чак толкова черен, защо трябва да си стоим вкъщи. Истината е, че тази точка на пречупване все още не е дошла. Може би ще дойде след седмица-две, ако данните са окей, както е сега. Социалната мрежа с критиката винаги изпреварва широката общественост, тя още не е стигнала до този акъл. Все още малко я държи адреналинът от уплахата, а той действа обезболяващо донякъде. Обществото все още е уплашено и действа мобилизирано, но, както се вижда, в рамките на здравия разум – не прекаляваме в самоизолацията през последните дни. Ако всичко е наред, скоро хората ще започнат да търсят алтернативни варианти. Като например – ама, не може ли масово тестване преди карантиниране, не може ли по-активните навън, а по-застрашените вътре.... То почва вече, но на ниво социални мрежи. Но много зависи как ще изглежда заболеваемостта.

В едно ваше изявление казахте, че премиерът е прав днес, а президентът ще бъде прав утре. Бихте ли го обяснили?

- Да. Случва се нещо като два алтернативни прочита. Очевидно единият прочит е – давайте да действаме, както до сега действаме. Другият прочит е критичен и той казва – има опасности за демокрацията, за икономиката, за работните места. И обикновено е така. В началото, когато цари уплахата, ясно е, че първият прочит ще надделява – ще затягаме мерките, ще стоим вкъщи. Ако обаче всичко е наред, в един момент все повече ще започнем да мислим за икономическите последици и за работните места. Все ме питат кой е прав в този спор между правителството и президента. И двете страни са прави. Правителството действа сега в оперативната ситуация. Но е прав и президентът, който казва, че за утрешния ден трябва да мислим от сега. Здравни мерки взехме навреме. Явно, че и за икономиката трябва да вземем мерки навреме. И естествено, че от сега трябва да мислим за следващия ход, което трябва да стане леко, контролирано, поетапно, с разумно разхлабване. Затова казвам, че президентът мисли за утрешната ситуация, за днешната нещата са горе-долу ясни.

Сгреши ли някъде правителството при вземането на социално-икономическите мерки?

- Ами, ще видим. Различните гилдии са длъжни да искат много, за да получат каквото може. Те никога няма да доволни, това е ясно. Въпросът е да се запазят максимално работните места. Това трябва да е целта. Интересите на труда и на капитала не са толкова антагонистични в този момент. Ако държавата максимално бързо постави основите на следващия си ход, това ще е добре. Аз виждам, че вече мислят в тази посока. А дали мерките са ефективни ще разберем после по величината, размера на кризата, която ще ни настигне. А тя ще ни настигне. Аз малко условно ги деля нещата на сегашен и следващ етап. То, утре започва от днес, както се пееше в една песен.

Популизъм ли беше решението на депутатите да се лишат от заплати,а покрай тях и редица други хора на висши държавни длъжности?

- За мен генерално погледнато всички тези неща са популизъм. Но на фона на други неуверени крачки, може би това беше по-добрия вариант. Тоест, ситуационно погледнато е окей. Но генерално погледнато не е много окей, защото това подхранва тази прословута идея, че депутат е нещо лошо, че Народното събрание е нещо лошо. Ние сякаш забравяме, че това са нашите представители. И ние не им даваме заплата, защото нещо ги укоряваме, а им даваме заплата, защото те са нашите представители и нещо работят. Като благотворителен жест е добре това лишаване, особено в тази ситуация. Но генерално този патос – дай да намалим заплатите на депутатите, излъчва онова навично говорене срещу парламента. А който говори срещу парламента, говори срещу самата представителна демокрация. Нали живеем в парламентарна република в крайна сметка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във