Банкеръ Daily

Общество и политика

Здравко Манолов и мечтата му за дом

Здравко Манолов, "Ерма"

На входа ви посреща керамично пано, на което виждате жена с вдигнати ръце. Готова е да ви прегърне, да ви прогони или е омагьосана птица, която всеки миг ще излети? Ще можете да отговорите, ако разгледате цялата изложба на Здравко Манолов „Керамиката – неподвластна на времето“, открита на 28 януари в Музея на социалистическото изкуство.

Тази година е юбилейна за Манолов. Ако беше жив, художникът, роден в монтанското село Мокреш в началото на 1920 г., сега щеше да празнува 100 години. Но той напуска този свят през 2010 г., с една неосъществена мечта - декоративното изкуство да има постоянно действащ музей и отношението към него да бъде изведено на друго ниво.

Под „друго ниво“ се има предвид Националната галерия за декоративно-приложни изкуства да не е наричана неофициално „нещастното доведено дете на Националната галерия“, а реално да разполага с експозиционни зали, в които да може да се види уникалната й колекция от над 4000 творби. Те, от 2004 г., са част от фонда на Националната галерия.

Трябва да се признае, че Здравко Манолов е един от създателите на Националната галерия за декоративно-приложни изкуства (1976), неин пръв и дългогодишен директор - до 1991 г., който извоюва правото галерията да получи собствена сграда (тази на Софийския арсенал), но все пак не успява да се пребори тя да започне да функционира като истински музей на декоративното изкуство.

А че е имал идеи как този музей да бъде организиран и структуриран, не подлежи на съмнение – от богатата му биография научаваме, че е бил научен сътрудник в Института за изобразителни изкуства към БАН, заместник-председател на творческия фонд на Съюза на българските художници и преподавател по керамика в Художествената академия в Дамаск. Именно там, в най-старата съществуваща столица на земята, Манолов учи младите да вдъхват живот на глината. Да разказват приказни истории – като тези, които посетителите в Музея на социалистическото изкуство могат да видят – за жените с цветя вместо сърце, за красавицата, празнуваща пролетта, въоръжена сякаш с две тупалки и със специален патрондаш, в който е сложила различни препарати за почистване....

Естествено, Здравко Манолов не е изобразявал жени – домакини, а лазарки с цветя. Но стилът му, тъкмо защото е неподвластен на времето, позволява всякакви интерпретации. И произведението "Ерма", създадено заедно със съпругата му Евгения Рачева-Манолова, напомня по нещо на прочутия културно-исторически обект „Оазис в сирийската пустиня“, макар и да трепти с цветя и пеещи моми.

Всяко от паната, предоставени от наследниците на Манолов за изложбата, съдържа многоетажни истории. С деца, цветя, майки и бащи, птички, кучета и миди. Малки шедьоври на декоративното изкуство, които ти се иска да видиш одомашнени около себе си – дали като фризове или шарки на тапети, покривки, чинийки или салфетки - няма значение. Те заслужават не само своя истински дом – специален Музей за декоративно-приложните изкуства, но и да бъдат сред богатствата на Националната галерия, включени в маркетинговата стратегия на директора й Ярослава Бубнова. А тя предвижда „музеен мърчандайзинг“ за производство на сувенири и музейни продукти. Така че жената от паното „Празник/ Пролет“ спокойно би могла да се превърне в сувенир – закачка – принт върху новата ви престилка, с която да работите в градината.

Изложбата може да бъде разгледана до 5 април.

Facebook logo
Бъдете с нас и във