Банкеръ Weekly

Общество и политика

Здравен капан приклещи чужденците

Сънародниците ни зад граница станаха длъжници на държавата заради скандална промяна в Закона за здравното осигуряване

Държавата явно е решила, че вече е ошушкала българите до кости, след като тихомълком си избра за следваща мишена сънародниците ни, живеещи в чужбина. От Нова година влезе в сила една твърде дискусионна и нелегално вмъкната през лятото на 2012-а промяна в Закона за здравното осигуряване. Тя направи стотици хиляди емигранти длъжници на Националната здравноосигурителна каса. Това бе направено с дописването на новия член 40а, според който всеки гражданин на държавата, дори и да е напуснал България преди 1999 г. (когато бе създадена здравната каса), трябва да плати здравни осигуровки за периода на отсъствието си.


Сънародниците ни, връщащи се у нас, до края на 2012-а възстановяваха здравноосигурителните си права, като се осигуряваха в продължение на шест последователни месеца или заплащаха наведнъж сума, равняваща се на 12 осигурителни вноски. От първи януари 2013-а това вече не е възможно за подвизавалите се в чужбина повече от 183 дни в една изминала календарна година, ако не са подали декларация и заявление в Националната агенция за приходите, с които да бъдат отписани старите им задължения към НЗОК. Към тях трябваше да приложат и документ, удостоверяващ, че са живели в чужбина повече от шест месеца годишно, а за капак на всичко на по-съмнителните бе искан и задграничен паспорт с налични дати за излизане и влизане в България. Ако не са минали по каналния ред, дори да не желаят да възстановяват здравноосигуритените си права, емигрантите остават със старите си задължения и държавата ще търси начини, за да си ги вземе.


Най-странното е, че сънародниците ни зад граница


пак могат се окажат под прицела

nbsp;


на НАП, при все че са попълнили чинно необходимите книжа. Защото схемата на освобождаване от старите дългове и съпътстващата документация са пълни с недомислици и уж случайни грешки, които със сигурност са подхлъзнали хиляди заинтересовани. Така например в декларацията има графа, в която трябва да се посочи кога съответният българин е напуснал страната. В нея обаче присъстват само годината и месецът. В допълнителна информация на сайта на Националната агенция за приходите се упоменава : Не посочвайте само месец и година, тъй като това прави документите невалидни. Освен това заявлението и декларацията е трябвало да бъдат изпратени заедно по електронен път, в противен случай деловодството на НАП пак ги обявява за невалидни.


Цялата операция не е еднократна. Държавата задължава до 31 декември всяка година българите, планиращи да живеят през следващата година повече от 183 дни в чужбина, да подават Заявление за напускане на страната по член 40а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване. Ако не го направят, те пак стават длъжници на здравната каса и клиенти на НАП. Острието е наточено и за българите с двойно гражданство, които ще плащат заради патриотизма си да запазят паспорта с националния герб.


От емигрантската общност изразиха опасения, че българските власти ще ги преследват строго, като им налагат тежки глоби, отнемат имуществото им чрез съдия-изпълнител или дори ги задържат на границата, докато не изплатят дълговете си към здравната каса. От НАП засега с половин уста отрекоха, че ще стигнат толкова далече, аргументирайки се със системата за освобождаване от плащане. Което на практика значи, че хората имат основания да се страхуват.


Юристи, живеещи в странство, посочват, че документите, които Националната агенция за приходите ги кара да подписват, са на неразбираем за грамотните българи бюрократичен език, в тях липсват думи (в частност дори някои правни реквизити), показана е небрежност при съставянето им и непознаване на правилата за членуване в българската граматика. Освен това присъствали думи и букви, които са без алтернатива и изопачават волеизявлението на подписващия документите.


Всеки уважаващ себе си съд директно би прекъснал производство срещу нарушител поради неспазване на процедурата в документите, казва Михаил Кирков. От Инициативния комитет на българските граждани, живеещи в чужбина, пък подадоха


петиция против скандалния текст

nbsp;


до всички отговорни институции в България и медиите. С нея се иска държавата да прекрати рекета към сънародниците ни извън пределите на страната. Те настояват да се премахне крайният срок за подаване на заявлението за освобождаване от заплащане на задължителни здравноосигурителни вноски за периода след 1 януари 2005-а, документите да се подават онлайн без задължителния електронен подпис, а правителството да организира през 2013-а информационна кампания за разясняване на промените в законодателството ни, засягащи българите в чужбина.


През последните дни интернет форумите бяха заляти с протести на наши сънародници, повечето от които директно заявяват, че искат да се откажат от българското гражданство. Нашенец от Чикаго пита


как трябва да постъпят

хилядите нелегални емигранти в САЩ, чиито документи са с изтекъл срок на валидност?


Дияна Стоянова смята, че този закон е абсурден не само за българите, живеещи в чужбина, но и за тези в България, които по една или друга причина не са се осигурявали. Аз съм в Америка от 2007-а, но имам много пропуснати неплатени осигуровки поради факта, че съм била безработна или работодателите не са ме осигурявали. Нямам намерение да плащам за това време, при положение че не съм ползвала здравни услуги, а ако съм ходила на преглед, той е бил платен. Защо в Америка никой не те принуждава да плащаш за минало време и защо тук безработните ползват безплатни медицински застраховки?, логично пита Стоянова.


Друга потърпевша казва, че е срамно сънародниците ни в чужбина да бъдат изнудвани, при условие че те са основният инвеститор в България: Изпращаме огромни суми на близките си, с които те плащат данъци, както и заплатите на политиците, гласували този закон. Само че политиците ни отдавна са доказали, че са оперирани от чувството срам, щом иде реч за келепир.

Facebook logo
Бъдете с нас и във