Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ГЕРГОВ

Пловдивският бизнесмен Георги Гергов е на път да се завърне триумфално след провала на шумно афишираното му влизане в политиката преди година. Наскоро той бе избран за член на Изпълнителното бюро на общинската организация на БСП в Пловдив и за делегат на конгреса на партията, а в допълнение пловдивските социалисти единодушно го предложиха за член на Висшия съвет на БСП.
Нека припомним какво се случи в началото на миналата есен. Тогава кандидатурата на Гергов за кмет на Пловдив се оказа буря в чаша вода, или по-скоро танго - крачката напред бе последвана от две назад. След подгряване на обществените очаквания, сондажи в политическия елит и няколко декларации, че добре е обмислил намерението си, бизнесменът внезапно се отказа от участие в кампанията. Изтъкнатите мотиви - избирането му за председател на Националната конфедерация на туристическата индустрия и развихрилата се компроматна битка още преди официалния старт на предизборната кампания. Туристическият бос в миг прозря, че това не е неговият
терен за себедоказване
както пишеше в публикуваното отворено писмо. Човек, притежаващ бизнес от такъв мащаб, обаче не би трябвало да бъде изненадан нито от едното, нито от другото обстоятелство, затова обяснението му звучеше по-скоро като измъкване от положението, в което сам се е поставил.
На пръв поглед Георги Гергов доста точно се вписва в галерията крупни капиталисти, родени от промените, или по-точно в политическия инкубатор на прехода. Техен основен проблем днес би трябвало да е обяснението как са натрупали първия си милион, въпреки че ръководената от партията на трудещите се държава не проявява интерес към подобни любопитни подробности. Гергов обича да представя себе си като човек, успял в бизнеса, изградил се в годините пред очите на всички. Но нещата не са толкова ясни. Както простодушно каза пред телевизионната камера един възрастен човечец от село Маноле: Познаваме Гошо, работеше в свинекомплекса, свестно, скромно момче беше.
Не разбрахме само как изведнъж стана собственик
Започнал като обикновен агроинженер в с. Маноле, днес Гергов е собственик на хотели (Санкт Петербург в Пловдив, балнеохотела в Хисаря), на курортния комплекс Слънчев ден край Варна, на столичния ЦУМ, на почти целия комплекс Стария Пловдив и на Международен панаир - Пловдив, чийто изпълнителен директор стана веднага, след като го придоби. Култов стана диалогът му по повод покупката на ЦУМ: Как решихте да купите ЦУМ? - Случайно, предложиха ми го едни приятели.
Това, което сближава Георги Гергов с други български новобогаташи, е, че не само говори за придобитото, но и особено демонстративно го афишира. Въпросната показност, изглежда, е един от любимите аргументи на определени политически, делови и други среди, които искат да убедят обществото, че преходът е приключил и положението е необратимо. Тържествата по различни поводи са стихията на Гергов. На отпразнуването на имения му ден и кръщенето на внука му през миналата година присъстваха бившият пловдивски кмет д-р Иван Чомаков, областният управител Тодор Петков, министърът на транспорта Петър Мутафчиев, бившият министър на вътрешните работи Румен Петков, бившият директор на полицията Валентин Петров и много други представители на родния политически, бизнес и културен елит, както ги нарече столичен всекидневник. За 50-ия рожден ден на съпругата на Гергов купонът отново бе впечатляващ, но този път бе увенчан с присъствието на самия президент Георги Първанов и първата дама.
С една дума, Гергов се държи като човек, който има много пари, знае как да ги върти и ги харчи с удоволствие. На естествения въпрос: Защо им е на хора като Гергов да влизат в политиката? има също толкова естествен отговор:
Олигарх в торба не седи
Прави впечатление, че повечето от високопоставените политически приятели на Гергов са или бивши, или в залеза на кариерата си. Затова пловдивският бизнесмен очевидно е решил да вземе нещата в ръцете си. За целта е изработил и цяла философия на прехода: Отдушникът на всичко, което се случи през последните 20 години, бяха успелите, богатите хора. Голямото наслояване на омразата към тях води до това, че те остават в изолирана ситуация и обират целия негатив на това, което се случва в политическия живот. По думите му обаче бизнесът вече все повече намира своето място, особено в сегашната икономическа ситуация и началото на сериозна икономическа криза. Бизнесът вече не се крие под сурдинка, а е готов да си каже реално това, което мисли. И ако е готов да помогне за осъществяването на реални цели в държавата - това няма да е зле в този момент, казва още Георги Гергов. Въпреки че отхвърля с насмешка констатациите за наличие на олигарси в България, бизнесменът, може би без да си дава сметка, категорично го потвърждава: Мисля, че в политиката има много хора, които са лидери на големи партии и не смеят да кажат ясно това, че са успели и че са богати хора.
По думите му неговото присъствие на 47-ия конгрес на БСП не означава, че влиза тотално в политиката. Отново на преден план излиза всеотдайността му към Пловдив: Имам ясна визия за това, което трябва да се случи в Пловдив и в региона, и искам да работя в тази посока, тъй като имам възможности и желание. Не съм човек, който крие това, че съм успял. Аз нямам за какво да се крия и тръгвам ясно с мисълта, че мога да направя нещо, въпреки че не сме добре
желани в политиката от всички страни
и от дясно, и от ляво, и от центъра. Всъщност, твърдението му, че е нежелан отляво, се самоопроверга - по всяка вероятност Гергов ще стане член на ВС на БСП, а защо не и на Изпълнителното бюро на партията. Нали някой трябва да помага на начинаещия ватман?
Самият Гергов обяснява целта на влизането си в политиката по следния начин: Искам да покажа, че успелият бизнесмен може да бъде успешен управленец на обществените интереси.
Така и не успяхме да разберем какъв нов модел на управление имаше предвид преди година несъстоялият се кандидат-кмет, но що се отнася до партийния диктат, той проявява определена доза лицемерие. Защото не само тогава обиколи няколко партийни централи в желанието си да получи тяхната подкрепа, но и сигурно имаше пръст в обявеното в последния момент решение на предишния пловдивски кмет Иван Чомаков да се откаже от борбата за трети мандат. И то при положение че Чомаков беше посочен като успешен кмет дори от комитета на приближените до президента леви интелектуалци.
Ако напуснем конкретиката на казуса Гергов и поставим въпроса на принципна основа, ясно е, че българското общество се нуждае от сериозен и открит разговор по темата доколко е обществено приемливо един успял бизнесмен (ако наистина е успял и това наистина е станало по законен път) да се прехвърли в политиката и при какви условия тази метаморфоза е допустима. В края на краищата, ако един човек се справя отлично с даден голям бизнес, защо трябва да
зарязва това, което умее да прави
и тепърва да се доказва в област, която не познава пряко? Дали наистина има остър дефицит на силни и почтени кандидат-политици, или нашата зациклила политическа система не позволява на истинските лидери въобще да припарят до властта?
Световната практика показва, че почти няма случай, когато влизането на действащ бизнесмен във властта да не породи проблеми - примерът на Берлускони е повече от красноречив. Самият Гергов миналата година заяви, че знае за какво става дума и че ще прехвърли бизнеса си, но за всеки здравомислещ човек е ясно, че да прехвърлиш фирмите си на съпругата, децата или близък приятел, въобще не решава проблема, а дори го задълбочава, защото го замъглява. Чистото решение е не да прехвърлиш, а да продадеш бизнеса си, но това не е лесно решение, ако той наистина е печеливш. Някои се утешават с мъдрости от рода на Да изберем богат да ни управлява, защото няма да краде, но фактите показват, че съвкупните щети от кражбите на богатите са по-големи от последиците от кражбите на бедните.
С други думи, адмирирайки желанието на един успял бизнесмен да направи нещо добро за града или държавата си, обществото е в правото си да иска по-сериозни гаранции за неговата добросъвестност, в това число и като бъде напълно наясно за реалния спектър от интереси на управниците ни. Това е наложила се световна практика и нейното имитационно прилагане у нас говори за българската изостаналост, а не неповторимост. Само у нас е възможно един здравен министър същевременно да има частна клиника, пък била тя и прехвърлена на жена му или замразена. Независимо дали кандидатите за бляскава политическа кариера се наричат Гергов, Ковачки или иначе, проблемът остава. Най-вече поради обстоятелството (дали Гергов го осъзнава, е друг въпрос), че влизането в политиката означава попадане в светлината на прожекторите, а така може да лъснат някои недотам ясни моменти от израстването на новите български капиталисти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във