Банкеръ Weekly

Общество и политика

Защо искам да съм китаец

Дойде време да помисля за бъдещето си като български гражданин. Напоследък не се чувствам удовлетворен, че съм такъв. Досега намирах упование в убеждението, че земята ни е люлка на европейската цивилизация, виждах основание в историята, хан Аспарух и заветите на Кубрат, светите братята Кирил и Методий, Паисий...


В същото време цивилизацията, дето сме я люляли, отрасна и като всяко пораснало дете си хвана пътя. Ние си останахме до люлката - древни, изтъкани от история, заети с настоящето и непрогледнали в бъдещето. Премитаме за тази цивилизация Перперикон, излъскваме Панагюрското съкровище, слагаме на масата шопската салата и сядаме до прозореца. За да видим кога Цивилизацията ще дойде.


Случва се да се измешаме с нея и у дома й. От натрупани впечатления и под въздействие на културния шок понякога посред гостуването задрямваме, а камерите на цивилизацията ни хващат точно в този момент и пращат заспалия ни лик по света. А на прощалната снимка веднага можеш да познаеш кой иде от страната на люлката.


С оглед на всичко това дълго разсъждавах дали на следващото преброяване да не се запиша като потомък на маите. Не ми харесва обаче липсата у тях на ясна национална стратегия за развитие през следващите хилядолетия. Знаете за какво става дума - че последната дата в уж вечния им календар 21 декември 2012 година. То бива негативизъм, но чак пък толкова? Затова оставих тази идея.


Мога да си остана и българин. Но ме притеснява отсъствието на здравословен скепсис сред управляващите. Шекспировият Хамлет например си блъска главата над прочутия въпрос Да бъдеш или не и по тази причина продължава да е симпатичен на поколения люде през вековете.


А какво прави нашенският Полоний, довереник на двама бивши царе, школуван в следене, подслушване и интриги? Няма да има промени в кабинета при втория мандат, отсича той. Да беше използвал поне дните около прогнозирания свършек на света да направи някаква равносметка, някакъв анализ?! Не, даже се зарече да не пипа и ковчежника си, въпреки че много хора го мразят, както казва Полоний.


Ако Дянков беше толкова печен финансист, що Световната банка не си го задържа в антикризисния отдел? Сега можеха да не се гърчат в търсене на решение как да излязат от колапса. И щеше да остане в аналите като Симеон Дянков, а не като хер Флик, както е популярен у нас.


Все по-редки са поводите да се гордеем, че сме българи. Преди години минавахме за родственици на Джон Атанасов и хората навсякъде ни гледаха с добро око. Днес на негово място дойдоха хиляди знайни и незнайни IT-гении, които заляха земното кълбо с фалшиви кредитни карти и източиха де-що има банка по света.


Нищо чудно тогава, че Христо Явашев-Кристо не идва да опакова Лъвов мост. Вместо това предпочита да реализира художествените си видения в Калифорния, да украсява Понт Ньоф в Париж, всякъде другаде, само не и у нас. Трябва обаче да му отдадем нужното признание, че все пак реши да опакова Райхстага, след като преди 80 години Георги Димитров и Маринус ван дер Любе му драснаха клечката.


Доскоро имах някои колебания, но вече категорично мога да заявя, че искам да съм китаец. И бездруго вече сме забравили българския фолклор и народните вярвания, а се вглеждаме с надежда в хороскопите на китайския календар. Предстои ни Годината на черната Водна змия. Това, което обнадеждава в хороскопа на идващата 2013 година, е прогнозата, че тя ще е най-успешна за хората, занимаващи се с умствена дейност, учени, анализатори и предразполага към качествено и философско развитие на личността.


Другата причина да искам да съм китаец е, че китайският хороскоп не крие това, което се опитват да скрият например българските политици. Още преди да е дошла Годината на черната Водна змия всеки китаец е прочел хороскопа си и е наясно, че догодина ще се появят проблеми от битов характер, недостиг на основни неща, на хоризонта няма да се вижда повишаване на материалното благосъстояние. А я чуйте нашенските политици - един през друг обещават вино и мед да тече от чешмите, само и само да си дадем гласа за тях на следващите избори.


Най-впечатляващото в прогнозата на китайския календар за 2013 г. обаче е, че не крие какво ще се случи със самата власт. Например прогнозира се, че при много от политическите лидери се очаква нарастване на авторитарността и несдържан стремеж към властта, а повечето ще бъдат неблагодарни към онези, които са им помогнали да се изкачат в държавната йерархия. Според хороскопа ще се наблюдават възход и падения по правителствените върхове и в тази връзка се препоръчва управляващите да се заемат с решаването на неотложните проблеми.


Сигурен съм, че нашенските управници биха се припознали в прогнозата. Бедата обаче е, че те не четат хороскопи, а унесено слушат медногласния хор от клакьори. Това е причината, поради която ми се ще да съм там, където истината, макар и болезнена, я има и се чува.

Facebook logo
Бъдете с нас и във