Банкеръ Daily

Общество и политика

Заплатите във ВУЗ-овете: Минимум 1300 лв. за асистент, 1600 лв. за професор

В Закона за държавния бюджет, който се гласува от парламента, са заложени средства за изравнителна субсидия, за да може във всички висши училища да бъдат достигнати регламентираните минимални заплати на преподавателите. Минималната работна заплата за асистент трябва да е 1300 лева, за главен асистент - 1400 лева, за доцент - 1500 лева, а за професор минималната заплата да е 1600 лева. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев при подписването на Споразумение със Съвета на ректорите на висшите училища, с Националния браншов синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ и със Синдиката "Висше образование" към КТ "Подкрепа".

Според председателят на Националния браншов синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ доц. Лиляна Вълчева с подписаното днес споразумение ще може да се реши проблемът с големите неравенства в системата на висшето образование. Тя коментира, че не е нормално сега да има "700 лева заплата за асистент в едно висше училище и над 1500-1600 лева - в друго висше училище".

Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Анастас Герджиков, който е и председател на Съвета на ректорите, заяви, че чрез споразумението държавата ще даде допълнителни средства за рязкото повишаване на заплатите на преподавателите във висшите училища - в много университети ще е с 50-60 процента.

Просветният министър уточни, че чрез споразумението всяко висше училище трябва да утвърди политика за текущите изисквания към студентите през цялата учебна година и обясни, че "всички висши училища ще трябва всяка седмица да възлагат задачи, проекти и четене на книги от студентите".

Вълчев не скри и сподели, че е бил изненадан от факта, че в системата на висшето образование е имало "преподаватели без норми, може да има и преподавател с частична норма и пак да получава пълна заплата, а такава нещо няма в училищното образование". Именно затова в споразумението е записана минимална норма от 300 часа, ако тя не бъде спазена, няма да се получава заплата, а това ще бъде и основание за освобождаването на преподавател.

Висшето образование е пример за сфера, която в момента се реформира, като това започна в последните пет години, коментира министър Красимир Вълчев. Той съобщи, че се залагат повече средства за висшето образование - в бюджета за 2021 г. и в оперативната програма.

Досега - ректори сами си увеличаваха заплатите с хиляди

Увеличението на заплатите на университетските преподаватели е справедливо, след като години наред някои ректори безхаберно си разпределяха заплати, превръщайки се в амбициозни и алчни търговци от храма на образованието.

Така например, през август тази година от подадената декларация в КПКОНПИ стана ясно, че ректорът на Югозападния университет “Неофит Рилски" в Благоевград проф. д-р Борислав Юруков е вземал близо 16 хил. лева заплата на месец за 2019 г. В нея той е декларирал 191 504 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи, получил е още 19 245 лева по втори трудов договор и 14 835 лева от друга стопанска дейност.

Със съпругата си имат 8 банкови влога на обща стойност в лева 176 026. Наличните му средства са 158 000 лева, а на съпругата му - 135 000 лева. Двамата имат ипотечен кредит от 563 454 лв.

Предшественикът му проф. Иван Мирчев започна мандата си като ректор с 1700 лв. заплата, а в края на мандата си през 2015 г. вземаше 5000 лв. Според правилника за дейността на ВУЗ-а заплатата на ректора би трябвало да се определя от председателя на общото събрание. От 2015-а до 2019 г. председател е бившият ректор проф. Мирчев.

В края на миналата година пък гръмна грандиозен скандал - проверки на Министерството на образованието и науката установиха, че 22 висши училища имат проблем с неприлично високите ректорските заплати, т.е. с ощетяването на ВУЗ-овските бюджети за лични облаги.

По същото време ректорът на Националната художествена академия проф. Николай Драчев подаде оставка, след като не успя да обясни къде са изчезнали стотици хиляди лева от перата за заплати и стипендии.

Нова наредба, нови правила 

За да се реши този проблем, просветното министерство подготви наредба и постави ясни правила, по които да се разпределят възнагражденията на ректорите.

Създаването й бе планирано още с промените в закона за висшето образование, които заложиха ресорният министър да утвърждава политика за развитието на всеки държавен ВУЗ със стратегически цели и задачи, целеви стойности и показатели за изпълнението им, както и да сключва договор за управление с ректора, който пък съдържа задължения за изпълнение на въпросната политика с конкретни механизми и показатели за това изпълнение.

Договорът задължава страните да осъществяват текуща комуникация по всички въпроси, свързани с изпълнението на приетата мандатна програма на ректора. Ректорът на университета задължително трябва да отчита пред министъра резултатите от изпълнението на политиката за развитие, както и да информира за финансовото състояние на учебното заведение и за съществуващите проблеми в него.

Facebook logo
Бъдете с нас и във