Банкеръ Weekly

Общество и политика

Заплатите "играят" според свирката

Синдикати, работодатели, правителство и финансови експерти за пореден път не успяха да намерят общ език по темата за доходите на българите. Националната конференция, посветена на нея, която уж трябваше да задвижи разрешаването на проблема, се превърна в една голяма говорилня, от която едва ли ще произлезе поне минимален ефект. Единствено от КНСБ защитиха до известна степен присъствието си на форума, като поискаха ясни процедури, правила и срокове за работните заплати на всички нива. Чрез лидера си Пламен Димитров синдикатът настоя минималната работна заплата да се определя на национално равнище, да бъде възстановена практиката за договаряне на препоръчителни индекси за възнагражденията в частния сектор, а практиките на "социален дъмпинг" да бъдат ограничени.


"Ръстът на доходите у нас трябва да е различен според бранша и да е съобразен с икономическите реалности. Ако печем кебапчета, няма да искаме минимална работна заплата от 1000 лева. Заплатите е необходимо да растат с поне 15% през следващите две-три години. България е единствената държава членка на Европейския съюз, която изостава в това отношение. В противен случай не съм оптимист, че ще решим проблема с квалифицираните работници, които бизнесът така и не намира. Така ще се преборим с дефицита в пенсионната система, със съпътстващите проблеми в пазара на труда и с недостига в социалните системи", каза Димитров. Според него е необходимо изплащането на заплати да бъде съпътствано от гарантиран минимален размер, а некоректните работодатели да бъдат санкционирани за забавянето им.


Бизнесът отговори, че доходите в частния сектор ще бъдат увеличени с 4-5% още през 2014-а. Или поне това показва проучване на Асоциацията на индустриалния капитал, цитирано от председателя й Васил Велев. По думите му работната заплата у нас не само не е ниска, но расте изпреварващо. "За шест години, откакто страната ни е член на Евросъюза, средната заплата в номинално изражение тук е удвоена. Темповете на нарастване на възнагражденията изпреварват чувствително растежа на брутния вътрешен продукт и на производителността", твърди Велев. Съответно работодателите отхвърлят идеята на КНСБ до 2017-а относителният дял на разходите за заплати да достигне 50% от БВП.


Премиерът Пламен Орешарски обвърза вдигането на заплатите с икономическия растеж. Той изнесе мини икономическа лекция по фискална политика в условията на глобалната криза, девалвация и инфлация. Едва в края на професионалния си монолог Орешарски все пак отбеляза, че е необходимо умерено покачване на работните заплати. "Свръщането на платените през годината данъчни вноски върху доходите на тези, чиито възнаграждения са равни или по- ниски от минималното, по същество държавата пое част от трудовите разходи на бизнеса", обясни премиерът. Той допълни, че целта на правителството е минималната работна заплата да достигне 450 лв. до края на мандата му.


"Няма цялостна политика по доходите в България. Хващаме се заминимална заплата или за прагове, но като цяло никой не направи програма, с която доходите да се повишат до средноевропейските. А имаме светлия пример на Унгария, която нито фалира, нито се случиха катаклизми, след като Виктор Орбан повиши с 50% заплатите", коментира финансовият експерт Мика Зайкова. Тя отбеляза, че ако страната ни рязко повиши минималната работна заплата и възнагражденията в бюджетната сфера с 20%, това ще доведе до допълнителен дефицит от 700-800 млн. лева. Според Зайкова обаче това наглед абсурдно икономическо действие би донесло прираст от порядъка на 3 млрд. лв. за брутния ни продукт. Те ще дойдат от бума в потреблението и по-високата производителност на труда.

Facebook logo
Бъдете с нас и във