Банкеръ Daily

Съдът реши:

Заплашилият да убие Ива Митева и Бойко Борисов не е извършил престъпление

Ива Митева

Съдът е сезиран с искане за одобряване на споразумение, постигнато между наблюдаващия прокурор и защитника на обвиняемия Л. Я., с което обвиняемият се е признал за виновен в извършване на две престъпления по чл. 144, ал. 3 от НК. Този състав на съда намира, че постигнатото споразумение противоречи на материалния закон, съобщават от Районния съд. 

Ето и мотивите: 

Най напред, следва да се отбележи, че престъплението „закана за убийство“ е от категорията на тъй наречените резултатни престъпления и се счита за довършено, когато неговият адресат лично възприеме заканата или бъде уведомен за нея. В процесния случай съдът намира, че от доказателствата по делото се установява, че деянията са осъществени чрез изпращането на имейли. Това се е случило на 24.10.2021 г., като заканите са отправени от обвиняемия чрез използване на компютър, който се намирал в интернет-клуб в град С. З. и чрез личния му имейл адрес. Безспорно е установено по делото, че заканите не са отправени лично до лицата, за които се отнасят, а са изпратени на имейлите на министерството на правосъдието.

Ива Митева е била уведомена за заканите за убийство на 26.10.2021 г., докато се е намирала в гр. В., където с нейни колеги е провеждала мероприятия, свързани с предизборната кампания, в която тя участвала, а свидетелят Бойко Борисов е бил уведомен на 25.10.2021 г. от пресцентъра на Политическа партия „ГЕРБ“.

Според този състав на съда, извършеното от Л. Я. не представлява престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, поради следните съображения:

За да е съставомерно едно обвинение по чл. 144, ал. 3 от НК е необходимо деецът да е отправил закана с убийство, която е годна да предизвика основателен страх от осъществяването й в съзнанието на жертвата на престъплението. Наред с това, е необходимо и от субективна страна деецът да съзнава, че отправя такава закана и да има субективна представа, че е възможно да осъществи въпросното посегателство.

В конкретния случай, „пострадалият“ Бойко Борисов сам е посочил в разпита си, че не се е притеснил за живота си, тъй като същият имал охрана, като е споделил, обаче, че му е станало изключително неприятно и е изпитал единствено възмущение, защото това деяние е пречело на предизборната му кампания. Същият сам е посочил, че заради тези действия на Я., той не е променил степента на своята охрана, нито по делото са събрани доказателства, от които да е видно, че лицето е променило по някакъв начин обичайния си начин на живот.

Съдебният състав счита, че положението при Ива Митева е абсолютно идентично, като същата е посочила в разпита си, веднага след събитията (27.10.2021 г.), че е възмутена от действията на обвиняемия, но не е взела мерки за охраната си, като същата се движила без охрана, тъй като сама се е отказала от нея. Нещо повече, свидетелят посочва, че не е използвала и специализирания транспорт, на който същата имала право. Т.е. от действията на лицето се установява липсата на каквато и да било тревога за личната й сигурност, която да е в резултат на действията на Я.

По-нататък, съдебният състав намира, че деянието е негодно от обективна страна да предизвика основателен страх за осъществяването му. Това е така, тъй като от материалите по делото ясно се вижда причината за неговото осъществяване. По делото са събрани писмени доказателства, касаещи личността на обвиняемия, от които е видно, че Л. Я. е имал изключително тежко детство, израснал е без баща, тъй като баща му е изчезнал, когато е бил на две години. Същият е отгледан от майка си, която е починала през 2019 г. Имал е изключително проблемно детство, не успял да се адаптира в училище, бил системно малтретиран от съучениците си, поради което се наложило да смени 14 училища. Лицето е хоспитализирано в психиатричното отделение на сливенската болница неколкократно. Налице са данни за няколко негови опита за самоубийство по различни поводи и висока степен на емоционална нестабилност. При освидетелстването си от психиатрите самият пациент е обяснил поведението си с желание да привлича внимание, поради което е направил опит за самоубийство, обаждал се по телефона и подавал сигнали за бомби в училище, извършвал и други публични закани. От назначената по делото експертиза пък се установява, че при лицето е налице високо ниво на емоционално напрежение и личностова дезинтеграция. Освен това е установено, че лицето живее на улицата, т.е. е бездомник, че има сериозен проблем с алкохола до степен на изградена зависимост, като същият е заявил, че иска сериозно лечение, за да има нормален живот. По-нататък от заключението на експертизата се установява, че същият има личностово разстройство, което не представлява психично заболяване, но същият е бил изключително улеснен от приема на алкохол при извършване на деянието, а алкохолната му зависимост и личностовата му патология са довели до типични прояви на поведенческа дезинхибиция и слаб контрол върху импулсите, макар да не са нарушили базисните му психически годности да разбира свойството и значението на постъпките си.

Поради тези съображения, съдът намира, че в делото са налице достатъчно доказателства, от които може да се направи извод, че деянието е извършено с цел привличане на внимание и е част от обичайното поведение на лицето през годините. Както са посочили вещите лица, той е бил улеснен в максимална степен от употребата на алкохол и личностовото разтройство, което е имал, и прагът му на въздържаност от извършването на такива закани е бил значително занижен.

Освен това, съдът счита, че събраната информация за личността на обвиняемия по категоричен начин показва, че същият въобще няма физическата възможност да осъществи отправените закани, тъй като нито има оръжие, води уличен начин на живот, намира се в крайно затруднено финансово положение и няма никакъв достъп до лицата, срещу които е отправил закани, защото живее в друг град (С. З.). Не може да не се отчете и обстоятелство, че лицата, срещу които са били насочени закани са едни от най-охраняваните и защитени лица в страната, заради публичните постове, които заемат в обществото. Заради всички тези съображения съдебният състав намира, че тези закани могат да бъдат окачествени като „празни приказки“, с цел привличане на обществено внимание, тъй като по делото няма никакви данни за каквато и да било опасност от осъществяването на „заканите“. Иначе казано, този съдебен състав намира, че изпращането на тези имейли е плод на стремежа на лицето да привлича внимание и същото не представлява израз на негово сериозно намерение по отношение на визираните лица.

Не на последно място, съдебният състав следва да посочи и че след като са били изпратени процесните електронни съобщения на интернет сайтовете на Министерството на правосъдието, още на следващата сутрин е подаден сигнал до ГДБОП, след намесата на които, самоличността на извършителя е установена за изключително кратко време. Нещо повече, следва да се посочи, че адресатите на заканите са уведомени след като лицето е било установено от полицията. Не следва да се пропуска и обстоятелството, че за обвиняемия това деяние се явява извършено повторно, като обект на неговото посегателство е отново Ива Митева. Като се отчете обстоятелство, че процесното деяние се явява повторно, съдът намира, че е налице абсолютно потвърждение на изводите на психиатрите и на психолозите, които са изследвали лицето, че целта на тези закани е привличане на внимание, без значение от наказателната отговорност, която би последвала за лицето. Ето защо, деянието се явява и субективно несъставомерно, тъй като самият деец няма никакво намерение да го осъществява и самият той е субективно наясно, че целта на извършването на деянието е съвсем различна от постигането на заканите, които се съдържат в него. Именно при преценката на субективната съставомерност на деянието следва да се отчете и че самият деец е заявил в производството по мярката му за неотклонение пред Софийския градски съд, че му е било платено да изпрати имейлите, но не желае да посочи от кое лице.

Именно поради това, съобразявайки данните за личността на дееца, съдът намира, че от тях може да се заключи, че е налице обективна негодност на заканата да предизвика основателен страх от осъществяването й, тъй като деецът обективно няма възможност да я осъществи.

Ето защо, крайният извод на съда е, че деянието не е престъпно и за него не може да бъде одобрено споразумение, с което обвиняемият се признава за виновен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във