Банкеръ Weekly

Общество и политика

Заплахите за съществуването на капиталистическата система

След голямата криза от 1929-1933 г. и особено от втората половина на ХХ век рязко се усили държавната намеса в икономиката. Целта бе да се избягнат цикличните кризи и да се ограничи социалното неравенство. Резултатите се оказаха твърде различни от очакванията. Появиха се нови заплахи за самото съществуване на капиталистическата система.


Стремежът към изглаждане на икономическия цикъл

Масовата безработица и спадът на доходите в период на криза пораждат почти непреодолими трудности за живота на хората при всеобхватната урбанизация. Много от тях не са в състояние да покриват неотменимите разходи за живот, да погасяват дълговете си и да плащат данъци и осигуровки. Помощите от съответните осигурителни фондове не компенсират недостига. Потребителското търсене се свива, рецесията се задълбочава и удължава. Спасение се търси в изглаждането на цикъла.


Съвременната социална държава поема огромни неотменими финансови ангажименти чрез своите пенсионни и здравноосигурителни фондове, помощите за социалнослабите и разходите за образование, инфраструктура и обслужване на държавните дългове. Прилагат се като правило принципът на солидарността и разходно покривният принцип. С осигуровките на работещите сега се плащат разходите за пенсии и безплатна медицинска помощ. Но при удължаване на живота и застаряване на населението все по-малък брой работещи трябва да плащат пенсиите и медицинска помощ на все повече възрастни граждани. В тези условия рецесиите стават непоносими. Защото при спад на производството и заетостта рязко се съкращават постъпленията в публичните осигурителни фондове и в държавния бюджет. Дефицитът и дълговете им неудържимо нарастват. Обслужването им се оскъпява и накрая става невъзможно. Държавата се изправя пред банкрут.


За да спечелят подкрепата на избирателите и да задържат властта, политиците използват всички средства за предотвратяване, отлагане или смекчаване на кризите на свръхпроизводството и колапса на социалноосигурителните системи. При което възникналите дисбаланси не се преодоляват, а се усилват. Спукването на надутите балони на цените и задлъжнялостта предизвиква много по-дълбоки и разрушителни кризи.


Нежеланите резултати от


мерките за предотвратяване на рецесиите

Регулирането на цикъла с намерението за предотвратяване на рецесиите се осъществява преди всичко чрез основния лихвен процент на централната банка (ЦБ) и нейните операции на открития пазар като кредитор от последна инстанция. Но в сегашните условия Централната банка се въздържа да повишава лихвите при оживление и подем на икономиката, за да не забави или прекъсне този процес, от който всички печелят. По-евтините и леснодостъпни пари позволяват на фирмите и гражданите да увеличават дела на дълга извън границите, определени от финансовия риск. Опасността се завоалира и подценява под влияние на растящите цени на акциите и на ипотекираното имущество. Както и чрез хеджирането на дълга предимно с чужди средства, включително и синтетични кредитни продукти, базирани на секюритизираните ипотечни облигации. При избухването на кризата занижените още преди това лихви на Централната банка са до голяма степен вече обезсилени. За да противодейства на кризата, тя се принуждава да използва масирани количествени улеснения, като налива пари в заплашените от банкрут структуроопределящи банки. Напрежението в паричната система нараства.


Другото средство за изглаждане на цикъла е бюджетният баланс и отделни пера на бюджетните приходи и разходи. В период на подем приходите на фиска би трябвало да превишават неговите разходи и да се натрупат резерви. Които да се използват за допълнително стимулиране на икономиката при заплаха от рецесия или когато тя вече е избухнала. В съвременната социална държава тези изисквания се оказват неосъществими. Дори във фазата на оживление бюджетният дефицит и публичният дълг се увеличават, за да се изпълняват поетите от управляващите непосилни ангажименти в областта на пенсионното и здравното осигуряване, помощите, заетостта и сигурността. При избухване на кризата бюджетният дефицит и публичният дълг скокообразно нарастват и стават неконтролируеми. Защото резервите и буферите са вече изчерпани


Саморазрушаване и самоубийство

Вижда се, че кейнсианският антицикличен модел е изкривен и до голяма степен обезсилен. При сегашната криза в много европейски държави и САЩ дефицитът надмина 8-10%, а дългът 90-100% към БВП. За да спре рецесията, американското правителство се опитва да стимулира растежа и заетостта чрез нови количествени улеснения и запазване на почти нулевия основен лихвен процент. Крахът се отлага за сметка на още по-голямо увеличаване на публичния дълг и паричното предлагане. Повечето европейски страни с висока задлъжнялост са принудени да прилагат драстични мерки за съкращаване на публичните разходи и увеличаване на данъчните постъпления. Но това води до задълбочаване на рецесията и засилена съпротива на населението срещу обедняването. Възстановяването на бюджетния баланс в такива страни се оказва много трудно или невъзможно. Държавните облигации, които преди сегашната криза се смятаха за безрискови и в тях банките държаха част от резервите си, се превръщат в опасни токсични активи. Те вече не могат да бъдат погасени, а само рефинансирани (до определен момент) с нови поскъпващи емисии. За да намалят тяхната цена, централните банки изкупуват от търговските банки (а понякога и от самото правителство) такива облигации за стотици милиарди долари и евро. За същата цел се използват и международните спасителни фондове. Емитират се огромни маси парични знаци без реално покритие. Въпрос на време и на стечение на обстоятелствата е кога и къде плащанията ще бъдат прекъснати, ще настъпи паника и пълзящата инфлация ще се превърне в галопираща и неконтролируема. Тогава държавните и корпоративните дългове се обезценяват. Населението губи десетки трилиони долари и евро спестявания в банкови депозити, пенсионни, здравноосигурителни и взаимни фондове, застраховки и други. Огромни са загубите в чужда валута на държавите с активен платежен баланс.


Този брутален начин за освобождаване от дълговете и преодоляване на дисбалансите е може би съзнателно поставена цел от стратезите на световния заговор (ако той наистина съществува). Страданията и жертвите за милиардите жители на планетата са неизмерими. Съвременната икономическа система стига до саморазрушаване и самоубийство. Защото автоматичният пазарен механизъм е силно деформиран и неговата имунна система фактически е обезсилена от манипулирането на основните пазарни индикатори.


След избухването на световната финансова криза през 2008-а управляващите в България се опитаха да запазят финансовата стабилност, като прехвърлиха всички тежести върху хората с ниски и средни доходи. Без да извършат обещаните реформи. Монополите и криминалният бизнес системно укриваха доходи и данъци със съучастието на корумпирани чиновници и политици. Обедняването на пенсионерите, безработните и заетите със замразени доходи стана непоносимо. Пред невъзможността да плащат увеличените от монополите сметки за ток, парно, вода, смет и да се прехранват хората излязоха на гневни улични протести. Те поискаха разбиване на монополите, смяна на политическия модел и реформиране на изправената пред парализа социална сфера. От тяхната активност и натиск ще зависи доколко служебното правителство и новият парламент ще отговорят адекватно на очакванията им. Ако отново бъдат излъгани, икономическата, социалната и политическата криза ще се задълбочават и изострят. Пазарно капиталистическата система в България може да се срине, преди да се е развила и съзряла.


проф. Георги Петров

Facebook logo
Бъдете с нас и във