Банкеръ Weekly

Общество и политика

Западът трупа дългове, Китай - финансова мощ

Финансовата криза от 2008-ма сложи край на тридесетилетна експанзия на световните капиталови и банкови пазари. Но как изглежда това, изразено в цифри, и каква е картината, описваща движението на капиталите по цялата планета? Къде стои 2010-а спрямо предишните години?


Отговор на всички тези въпроси даде преди няколко дни независимият американски институт за икономически изследвания McKinsey Global. Като цяло заключението от изследването звучи благоприятно - 2010-а слага началото на ново нарастване и развитие във финансовия и банковия сектор, като при много индикатори се наблюдава завръщане към предкризисните им стойности. Общата задлъжнялост на правителствата обаче нараства застрашително. Тенденциите при всяка държава са много различни и ако има един нов финансов колос, чиято стабилност ясно изпъква сред множеството, това със сигурност е Китай.


За да опишат общият финансов ресурс на планетата, от McKinsey използват индикатора глобален финансов капитал, който включва цялата пазарна капитализация на всички борси по света, всички емисии облигации, включително и правителствени дългови инструменти и такива, издадени от финансови институции, както и всички секюритизирани и несекюритизирани вземания.


Общата стойност на този индикатор за 2010 г. стига 212 трлн. щ. долара, което е с 11 трлн. щ. долара повече от предишната година и с 10 трлн. щ. долара повече от предкризисната 2007 година. За сравнение, през 2000 г. финансовият капитал на света е бил 114 трлн. щ. долара, докато през далечната 1990 г. - едва 54 трилиона.


Самото нарастване на финансовата мощ на планетата може и да изглежда радостен феномен - след толкова бурни и несигурни години, но в него се крие и един сериозен проблем. Това увеличение до голяма степен се дължи на нарастването на правителствените дългове, докато пазарната капитализация на компаниите, макар и нараснала в сравнение с 2009-а, все още е доста под нивата от 2007-а.


Дългът на публичния сектор на всички държави по света е достигнал 41.1 трлн. щ. долара през 2010 г., което представлява 69% от БВП на планетата. Десет години по-рано този процент е бил 46%, а абсолютната сума на дълга - 16.5 трлн. щ. долара. По тази причина, според експертите, правителствата на най-развитите държави ги очакват години на намаляване на обществените разходи и увеличаване на данъците.


Най-задлъжнелите правителства в света са тези на Япония, САЩ и Западна Европа като цяло. През 2010 г. най-голяма стойност на непогасени правителствените дългови инструменти е имала Япония - общо за 11.6 трлн. щ. долара, което е 220% от БВП на страната. Десет години по-рано дългът на правителството в Токио е бил само 78% от БВП.


Съпоставим с дълга на японския кабинет е този на щатското правителство - 11.1 трлн. щ. долара, но в случая той е само 76% от БВП на САЩ. Подобна е ситуацията в Западна Европа, където непогасените държавни ценни книжа са стигнали размер от 10.4 трлн. щ. долара, или 72% от БВП на региона. На тези числа китайското правителство има защо да се усмихне, тъй като към края на миналата година Пекин е имал непогасени правителствени дългови инструменти само за 1.6 трлн. щ. долара, или 29% от своя БВП.


Ако правителствата на най-напредналите икономики са поставени пред сериозни изпитания, как се справят като цяло банките?


През 2010 г. депозити са нараснали с 5.6% (на годишна база) и са стигнали общо 53.8 трлн. щ. долара. Това е почти два пъти повече спрямо размера им преди десет години, когато трезорите по света са държали на депозит 28.6 трлн. щ. долара.


Нещо повече - преди десет години общата стойност на депозитите е била 80% от БВП на света, докато към края на 2011 г. тази пропорция се увеличава на 90 процента. Все още най-много депозити съхраняват банките в Западна Европа - 11.8 трлн. щ. долара. Но вероятно по-интересен е фактът, че от развитите икономики най-бързо са нараствали депозираните средства в американски кредитни институции. Ако през 2000 г. те са били само 5 трлн. щ. долара, десет години по-късно увеличението е повече от двукратно - 11 трлн. щ. долара. Във всеки случай и тук темпът на ръст на Китай е ненадминат - тъй като депозитите в китайските трезори са нараснали почти пет пъти за последните десет години: от 1.8 трлн. през 2000 г. до 8.3 трлн. щ. долара миналата година.


Като цяло анализаторите твърдят, че в развиващите се икономики броят на хората, които все още нямат досег с официалната финансова система е два милиарда и половина.


Разнообразието на финансови инструменти за населението в развиващите се пазари е доста ограничено, докато средните доходи непрестанно се увеличават, което, според специалистите, може да доведе до значително нарастване на банковите депозити в тези икономики в бъдеще. В далечна перспектива това означава най-вероятно че развиващите се (предимно азиатски) икономики ще продължат да са основният кредитор на задлъжняващия Запад.


От друга страна се оказва, че кредитните институции са продължили да раздават все повече и повече кредити, независимо от кризата. През 2010 г. общата сума на отпуснатите заеми е стигнала 49 трлн. щ. долара с 2.6 трлн. повече от предишната година и с 19 трлн. щ. долара повече отпреди десет години.


Нарастването се дължи предимно на увеличеното кредитиране в Китай и развиващите се икономики. За сметка на това обаче през последните пет години нивото на банковите заеми в развитите региони като Западна Европа (17.5 трлн. щ. долара), Япония (6.3 трлн. щ. долара) и САЩ (6.6 трлн. щ. долара) е останало почти непроменено.


Общата сума на представените кредити в Китай през 2010 г. стига 7.3 трлн. щ. долара, докато преди десет години е била 1.5 трлн. щ. долара. Банките във всички останали развиващи се икономики са раздали заеми за 6.9 трлн. щ. долара, в сравнение с 1.7 трлн. щ. долара през 2000 година.


Вероятно повод за тревога за Западна Европа е фактът, че това е единственият регион в света, където раздадените кредити от банките през 2010 г. са били с почти 50% повече от депозираните в тях суми.


Кризата от 2008 г. нанесе съкрушителен удар на още един финансов процес - трансграничния поток на капитали.


Ако през 2007 г. общо 10.9 трлн. щ. долара са прекосили границите на отделните страни, през следващата година тази огромна финансова река пресъхва почти до ручейче и достига общо 1.9 трлн. щ. долара. През 2010 г. се наблюдава съвземане до 4.4 трлн. щ. долара (което е около 4% от БВП на планетата).


Едно от най-интересните явления в последните години на световната финансова история е, че движението на капитали през държавните граници е нараствало с по средно 23% на година - от 1994 до 2007 г., когато кризата с токсичните активи успя да изличи десетилетия на възходящо развитие.


Най-сериозната причина за този спад е намалялото трансгранично междубанково кредитиране, и то предимно в Западна Европа, където между 2007 и 2010 г. отпуснатите заеми към чуждестранни банки са намалели с 3.8 трлн. щ. долара.


От McKinsey Global Institute предлагат също и един интересен индикатор, целящ да определи кои са нетно най-задлъжнелите държави в света. Експертите го изчисляват като разлика между чуждестранните инвестиционни активи и инвестиционните задължения на дадена държава към чужбина. За 2010 г. най-големият нетен длъжник е САЩ (на минус с 3.07 трлн. щ. долара), следван от Испания (1.26 трлн.) и Австралия (752 млрд). В челната десетка са още Италия, Гърция, Франция, Великобритания и Полша.


От друга страна, най-големите нетни кредитори в света са: Япония (с 3.01 трлн. на плюс), Китай (2.19 трлн.) и доста зад тях - Германия (1.207 трлн.). Челната десетка на кредиторите в света се допълва предимно от азиатски държави (Саудитска Арабия, Хонконг, Тайван, Обединените арабски емирства и Сингапур). Между тях се прокрадват едва двама европейски - Швейцария и Норвегия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във