Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАЛОГ, ПО-ГОЛЯМ ОТ ЖИВОТА

Конфликтът в района на Близкия изток продължава да се следи с безпокойство в цял свят. Той се разрасна, след като на 12 юли сутринта бойци на ливанската групировка Хизбулла извършиха нападение в пограничната зона на Израел като убиха седем и отвлякоха двама военнослужещи. Групировката обяви, че иска освобождаването на затворници в размяна на отвлечените войници. Премиерът Ехуд Олмерт обяви тези действия като военен акт и се зарече, че отговорът на Израел ще бъде много, много болезнен. Последваха удари срещу Ливан по въздух, суша и вода. Нарастващото противопоставяне накара редица държави да евакуират гражданите си и предизвиква сериозно безпокойство в целия свят. Международните призиви за прекратяване на конфликта са все по-настойчиви. Позицията на Русия, Франция и Европейския съюз е, че израелската реакция на отвличането на двамата войници от нейната армия е прекомерна употреба на сила. Президентът на САЩ пък подкрепи Израел и нарече фундаменталистката организация Хизбулла банда терористи, които искат да спрат напредъка към мир в Близкия изток. Въпреки усилията на редица международни организации, на израелски и чуждестранни дипломати и политици изходът от него е непредсказуем.
Впрочем конфликтът, поне формално, започна с отвличането на 19-годишния израелец ефрейтор Гилад Шалит от палестинската групировка Хамас.
Дъжд и щурм
Гилад Шалит е роден на 28 август 1986 г. в град Мицпе Хила в Западна Галилея. Баща му Ноам, пристигнал от Франция, работи в управлението на компанията Искар, а майка му Авива - в Организацията за опазване на околната среда в Израел. Самият Гилад има френско и израелско гражданство. Той е второто дете в семейството. По-големият му брат учи в Хайфа, по-малката му сестра е в средното училище в родния си град. Гилад е завършил училище само преди две години, а любимият му предмет бил физиката. Преди 11 месеца той бил призован в армията и доброволно избрал служба в бойна част.
На 25 юни бойците от палестинската групировка Комитети на народната съпротива - военизирано крило на Хамас, измъкнали ранения Гилад Шалит от обстрелван танк, стоящ на територията на граничния пост. В същия момент на Западния бряг на река Йордан бойци от същата групировка похитили еврейския заселник Елиаху Ашери.
В нощта на 28 юни Израел започна военната операция Летен дъжд, при която неговата авиация разруши три моста в сектора Газа, електростанция и водопровод, след което пехота и танкове преминаха границата с Палестинската автономия и навлязоха в град Рафах, където, според оперативните данни, би трябвало да се намира Шалит. На 29 юни беше намерено тялото на убития Елиаху Ашери. В отговор израелските военни арестуваха 64 членове на Хамас, включително и осем министри от правителството на Палестинската автономия. Така започна блокадата на ивицата Газа, разделяща Израел от Палестина.
Посредник в преговорите
между Израел и палестинското правителство стана египетският президент Хосни Мубарак. Правителството на Палестинската автономия, контролирано от Хамас, пък даде своя ултиматум: Израел да освободи от затворите 1000 палестинци, както и всички жени и деца под 18-годишна възраст до 6.00 часа на 4 юли, в противен случай израелският ефрейтор Шалит няма да оцелее.
Животът на войника не може да бъде предмет на търговия, заяви пред медиите израелският премиер Ехуд Олмерт и отказа да води преговори за освобождаване на палестинските затворници, както и за прекратяване на операцията в Газа.
Дискусията е приключена. Нямаме намерение да съобщаваме дали Шалит ще бъде убит, или не, отговори прессекретарят на Ислямска армия Абу Мусана. На свой ред министърът на вътрешните работи на Израел Рони Бар-Он предупреди, че ако на Гилад Шалит бъдат причинени вреди, небесата ще се стоварят върху Хамас.
Паралелно с това правителството на Олмерт се обърна за помощ към администрацията на президента на САЩ Джордж Буш. А първият дипломат на Израел Ципи Ливни посети Москва, надявайки се, че благодарение на връзките си с Дамаск, властта в Кремъл ще успее да повлияе на Халед Машал - шеф на политическото бюро на групировката Хамас, което се намира в Сирия. По данни на израелското разузнаване тъкмо Машал стои зад отвличането на ефрейтор Гилад Шалит.
От 25 юни водещите новинарски емисии в цял свят информират за събитията по случая. Зрителите, които следят внимателно техния развой, все по-често се питат - защо заради един 19-годишен младеж Израел възобнови конфликта, който се опитваха да спрат поколения дипломати?
Позицията на Израел
Както показва историята на тази държава, един от основните принципи на водене на военни действия е - никога да не се оставят ранени на бойното поле, още по-малко заложници. Във всяка друга страна за най-сериозен удар се смята отвличането на цивилни лица. В Израел обаче, където военната служба е задължителна за всички граждани, тъкмо войниците заложници са най-болезненият проблем.
Ако отвлечен гражданин на Израел се намира на територията на чужда държава и местоположението му е неизвестно, правителството винаги започва преговори. През 2000 г. например Хизбулла плени трима израелски войници и един цивилен - Елханан Таненбаум. Войниците бяха незабавно убити. Но правителството на Израел в продължение на четири години води преговори за връщането на трите тела и живия Таненбаум, а през 2004 г. получи това, за което настояваше. И след шестдневната война през 1967 г., и след войната през 1973 г., и след ливанската кампания през 80-те години Израел винаги водеше преговори и разменяше един израелски заложник за десетки и стотици пленени араби.
Ако отвличането е станало на палестинските територии (места, достъпни за военни операции), израелските специални служби бързо определят местонахождението на заложника, след което се предприема
силово решение, независимо от риска
През цялата си история Израелската държава никога не е правила отстъпки, когато става дума за заложници, взети от палестинци. Подобни ситуации винаги са завършвали с щурмуване и с освобождаване на заложника - жив или мъртъв. Това е и причината палестинците, пленили Елиаху Ашери, да го убият веднага. Те са били наясно, че щом Западният бряг продължава да се контролира от израелската армия, службите бързо ще установят местонахождението на Ашери и ще предприемат действия за освобождаването му.
Колкото до пленяването на Гилад Шалит, ситуацията е наистина уникална. През септември 2005 г. в рамките на процеса на разделяне Израел напусна сектора Газа и сега там няма израелски военни бази. Това най-вече е причината израелското разузнаване да не може да определи местонахождението на Шалит.
Това накара Израел да се опита да реши проблема чрез психологически натиск. Военната операция на границата на сектора няма пряко отношение към освобождаването на войника. Чрез нея Израел се опитва да натисне първо Хамас, която цели да се легализира, ставайки управляваща партия в Палестинската автономия, второ - президентът Махмуд Абас, който трябва да докаже лидерството си в Палестина, и трето - палестинското население, което се оказа в сложна хуманитарна ситуация и според израелците трябва да поиска от ислямистите да прекратят атаките срещу Израел и да върнат ефрейтора Гилад Шалит у дома.
Позицията на Палестина
Ситуацията около пленяването на Гилад Шалит показа преди всичко, че в Палестина няма сили, които да контролират тази автономна територия.
Освобождаването на палестинските затворници от израелските затвори пък е основният въпрос за обикновените палестинци. Сега там има около 8 хиляди палестинци. Така че този, който успее да се пребори за тяхното освобождаване, ще може да разчита на изключителна популярност в Палестина.
Борба за власт кипи и в самата Хамас
Според израелските анализатори председателят на палестинското правителство Исмаил Хания, който е и един от лидерите на групировката, би могъл да бъде заинтересован от компромис с Израел. Сега за него е най-важна политическата стабилизация на Хамас и дееспособността на правителството. На свой ред Халед Машал, който проповядва запазването на радикалната идеология, не дава на вътрешното ръководство на организацията да прояви гъвкавост. Същевременно Машал показва на Хания и на целия свят кой е главният в Хамас.
Похищението на ефрейтора Гилад Шалит постави израелския премиер пред тежък избор: или да бъде първият, който ще направи отстъпки, оставайки верен на израелския принцип, според който - няма нищо по-важно от запазването на живота на заложника, или да се откаже от преговорите, което неминуемо ще доведе до смъртта на заложника и ще се превърне в срамно петно в биографията на Ехуд Олмерт.
Бащата на отвлечения войник написа открито писмо до израелския премиер, в което се казва: Не доказвайте на гърба на сина ми твърдостта на Израел, той няма толкова силен гръб.
Ехуд Олмерт избра трети път
натиск с всички средства
и върху всички - за освобождаването на Шалит, без да се прави сериозен компромис.
Според повечето наблюдатели сегашната криза в Близкия изток е провокирана от Иран и Сирия, които подтикнаха ливанската групировка Хизбулла да нападне израелските войници на границата с Ливан. Възниква въпросът защо това се случва тъкмо сега? Групировката Хизбулла е свързана със Сирия и представлява интересите на Иран в региона. А в навечерието на срещата на страните от Г-8, която се състоя в Санкт Петербург в края на миналата седмица, Иран беше подложен на силен натиск във връзка с ядрената му програма. Според министъра на външните работи на Израел Ципи Ливни Техеран е искал да отвлече вниманието на световните лидери от този проблем. Друга причина тя вижда в желанието на Иран и Сирия
да запазят влиянието си в Палестинската автономия
чрез радикалните палестински групировки Хамас и Ислямски джихад.
Иран и Сирия се стремят да изградят единен фронт за борба срещу Израел и да не допуснат това, което вече се случи с Йордания и Египет, които подписаха двустранни мирни договорености с еврейската държава съответно през 1994-а и 1979 година.
Иран не признава на Израел правото му на съществуване. Сирия пък не е забравила откъсването на Голанските възвишения по време на войната от 1967 година. Така че и двете държави искат да обвържат решението на палестинския проблем с въпросите на собствената си безопасност. Тъкмо с тази цел сега Сирия и Иран манипулират ливанската групировка Хизбулла, създадена през 1982 г. за освобождаване на южната част на Ливан от израелската окупация.
В същото време правителството на Ехуд Олмерт, което беше сформирано сравнително скоро - на парламентарните избори през март тази година - иска да докаже убедително, че системата работи, а Израел си остава мощна държава, способна на бърза реакция и съкрушително възмездие. Макар и да няма стратегия как трябва да се развият нещата в бъдеще. Но в края на краищата кой има такава стратегия за Близкия изток?

Facebook logo
Бъдете с нас и във