Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАКЪСНЯЛОТО ОТСТЪПЛЕНИЕ

След дълго сумтене и потене над белия лист десницата изглежда ще на път да реши един от тестовете за своето оцеляване. Пътят към единната кандидатура за президент бе разчистен в сряда (27 юли), след като Петър Стоянов официално се отказа от надпреварата и обяви, че СДС ще подкрепи кандидата на ДСБ Неделчо Беронов. Не желаем да бъдем обвинявани, че заради моя или на СДС политически егоизъм не се е стигнало до единна кандидатура, обясни бившият държавен глава. Той допълни, че е решил да се откаже заради нескрито враждебното отношение на ДСБ, Демократическата партия и БЗНС - НС.
Отдавна бе очевидно, че всяко протакане на избора между Стоянов и Беронов доближава десните до политическото самоубийство. Независимо от това и срещата на лидерите на осемте парламентарно представени десни партии, която се проведе миналата седмица, завърши без резултат. Нещо повече, тя бе последвана от абсурдното изявление на Стоянов, че вече само чрез социологически проучвания би могло да се вземе решение за общата кандидатура и че такива ще се направят и без ДСБ и ДП, които се обявиха против. В резултат бе изгубено още ценно време, а междувременно се стигна и до още една номинация за кандидат-президент - на Анастасия Мозер. Неразбирателствата за пореден път потвърдиха мнението, че обединението на десница е невъзможно, докато тя продължава да се свързва с т. нар. стари лица на демокрацията - Иван Костов, Петър Стоянов, Стефан Софиянски, Анастасия Мозер, Александър Праматарски... Всеки от тях - и най-вече Стоянов и Костов, влезе в преговорите за общия кандидат с желанието по-скоро да реши собствените си политически проблеми. Идеята за социологическите проучвания бе изтълкувана от някои анализатори като опит на СДС да избяга от политическа отговорност при очертаващия се провал в президентския вот. В интерес на истината обаче става въпрос за бягство от отговорност не само на СДС а на цялата десница. Вместо да бъде направен опит за подновяване на отдавна прекъснатия диалог с десните избиратели, бе лансирана тезата, че обединението може да стане чрез издигане на общата кандидатура за президент. Десните лидери и досега продължават да се държат така, сякаш самият факт на тяхното споразумение по този въпрос е едва ли не ключът към бъдещите успехи на десницата. През цялото време на преговорите те не спряха да внушават, че и избирателите им мислят по същия начин, което никак не е сигурно. Всъщност тъкмо това е един от митовете, които пречат за действителното обединение вдясно. За да се случи то, е необходимо съгласие не около едно име, а около общи принципи и дългосрочна стратегия за развитието на страната. Стратегия, която да убеди избирателите, че е по-добра от сегашния управленски модел.
Странно е колко близко до подобно разбиране на нещата беше преди време и Иван Костов. В интервю за в. Марица от 17 октомври 2005 г. той заявява: Обединена десница е термин, с който ние не си служим. Ние говорим за обединени демократични избиратели. Обединена десница означава да се обединяват лидерите. Затова ние говорим за възстановяване на проекта на българските демократични избиратели - това, което ще ги увлече, след което те ще тръгнат. После и Костов се поддаде на изкушението да използва преговорите за единен кандидат-президент, за да открои позициите на своята партия. Становището на ДСБ по основните въпроси - да има ли предварителни избори и в какъв формат да се водят разговорите, се променяха на няколко пъти в зависимост от ситуацията. Вярно е, че това бе предизвиквано и от учудващата лекота, с която Петър Стоянов бе готов за преразглеждане на твърдо договорени положения. Негова бе например вината да не се спази първият краен срок за номинациите - 15 май. Само броени дни преди изтичането му от СДС започнаха да се ослушват. До единна дясна президентска кандидатура ще се стигне, но ранното й издигане би я превърнало в политическа мишена, изтъкна тогава Стоянов. Истинската причина за неочаквания пирует обаче бе заиграването с ГЕРБ. Някои членове на ръководството на СДС не криеха надеждите си, че Бойко Борисов може да подкрепи техния лидер за държавен глава, с което да се даде началото на реконструирането на дясното политическо пространство. За необходимостта от това отдавна говори и Любен Дилов-син и неслучайно настояваше за включването и на ГЕРБ в преговорите. Дори и бившият премиер и син депутат Филип Димитров недвусмислено заяви, че този, който може да бъде общ десен кандидат за президент, трябва да се ангажира с идеята за нова архитектура на десницата. Сега, след отказването на Петър Стоянов, възниква въпросът доколко именно Неделчо Беронов е в състояние да е този архитект? И ако неговата кандидатура се окаже в крайна сметка консенсусна за десните партии, ще бъде ли тя приета и от десните избиратели, които не гласуват по партийна повеля. Става дума за онези близо милион изгубени гласове през последните няколко години, без чиято подкрепа не би могло да има дясна победа в никакви избори.
Според Иван Костов с оттеглянето на Петър Стоянов се открива пътят и на най-сериозния претендент, който може да спечели срещу Георги Първанов. Костов очаква осемте партии бързо да си свършат работата и да издигнат официално кандидатурата на Беронов. Ако г-н Пинчев не го подкрепи, ще свършим в друг формат без г-н Пинчев, коментира лидерът на ДСБ. Предполага се, че ВМРО и БЗНС-НС също ще приемат кандидатурата на председателя на Конституционния съд.
Красимир Кастелов

Каре
Без допълнителни защити остава интегралната бюлетина за избор на президент. БСП и ДСП не приеха предложението на партньорите си от НДСВ бюлетината да е с холограма и микротекст. Жълтите предложиха също тя да има печатни контролни номера и перфорирани полета в двата края, които да се откъсват от комисията преди даването й на избирателя и преди пускането й в урната. Депутатите не приеха и предложението на Атака за въвеждане на задължително гласуване на президентския вот за всички регистрирани в България граждани.
Законът за избор на президент и вицепрезидент предвижда глоба от 300 лева. От 300 лв. за тези, които продават гласовете си, и от 300 до 1000 лв. - при изнасяне на бюлетини или печати на избирателни комисии извън секциите за гласуване. Глобата за нарушаване на законовите разпоредби ще е до 5000 лева. За длъжностно лице тя ще е от 500 до 10 000 лева. Времето за диспутите по БНР и БНТ ще се разпределя поравно между всички кандидати за държавен глава.
Удостоверенията за гласуване на друго място ще имат единна номерация за цялата страна, включваща номера на избирателния район на територията, на който се издават, и номера на избирателната секция, в която трябва да гласува лицето според постоянния си адрес. Общинската администрация ще води публичен регистър за издадените удостоверения. Получилият удостоверение за гласуване на друго място ще декларира писмено, че ще гласува само веднъж. Удостоверенията ще се получават лично срещу подпис или чрез пълномощник с нотариално заверено пълномощно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във