Банкеръ Weekly

Общество и политика

Закъснели маневри преди глобите от Брюксел

Надвисналата заплаха за огромна глоба, с която ни се закани Брюксел заради неправомерната държавна помощ при скандалните замени на гори, извършени между 2007-а и 2009-а, разпали огъня под краката на министър Мирослав Найденов. И започна голямо бързане, или по-скоро голямото говорене за търсене на изход от ситуацията. То не бяха консултации с неправителствени организации, то не бяха гастроли в телевизионни предавания, за да разберем, че на практика повече от три години


по този въпрос е направено едно голямо... нищо

В същото време, незнайно поради какви причини, в Народното събрание от години отлежава внесеният от Зелената партия на Александър Каракачанов Законопроект за отмяна на сделките с държавни и общински имоти, сключени в противоречие с интересите на държавата и обществото. Норматив, който според създателите си би могъл да реши въпросите по възможно най-добрия начин. Със сигурност документът има много трески за дялане, но очевидно в приоритетите на законодателя не е било търсене на дърводелеца.


Още на 1 юли 2010-а Зелената партия чрез Национална гражданска инициатива внесе и още по-конкретно предложение до Народното събрание - да бъде създаден Закон за връщане на заграбените чрез замени гори и земи, което беше подкрепено от над 2200 граждани. Александър Каракачанов недоумява как точно законодателите не се подчиняват на законите, тъй като на практика те нарушават Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, според който предложението трябва да бъде разгледано в пленарната зала в срок от три месеца. Според вносителите този закон не въвежда национализация, а взаимна реституция. Държавата си връща имотите, като съответно частното лице си получава земите и горите, които е притежавало преди замяната, или парични средства, дадени за придобиване на държавните имоти. Също така предлаганият закон открива възможност да бъдат атакувани, но вече по съдебен път, и други сделки с държавни и общински имоти, за които има данни, че са в ущърб на обществените интереси. Както е известно, изпълнителната власт често изпитва затруднения от обективен и субективен характер при изпълнението на задължението си да пази държавното имущество. Към това трябва да се има предвид, че на прокуратурата практически е забранено да се меси в сделките на държавата с частни лица, а пък гражданските организации въобще не биват допускани да са страни по дела за разпореждане с държавно и общинско имущество, най-често въз основа на липсата на правен интерес. Предлаганият закон разкъсва този порочен кръг, който е предпоставка за дългогодишна корупция, като допуска страна по дела за разваляне на сделки с държавни и общински имоти да бъдат гражданските организации (юридическите лица с нестопанска цел).


Силното време на аферата

с неравностойните замени на държавни земи и гори с частни такива е през периода 2003 -2009-а, сочат анализите на зелените. Това са земи и гори край черноморското крайбрежие, в големите планински курорти и защитени територии, които са особено ценни и имат висока пазарна стойност. Според проучвания на екологични организации 80% от местностите с високо ландшафтно и биологично разнообразие по българското черноморско крайбрежие са трансформирани от държавна в частна собственост. Това са над 70 хиляди декара земи и гори, а държавата е загубила не по-малко от 6 млрд. лв. (разликата между пазарните цени на придобитите и заменени имоти). Държавата е подарила огромни крайбрежни територии с уникален ландшафт на близки до властта лица и са оформени десетки нови феодални имения, някои от които с дължина повече от седем километра.


Според анализа на екологичните организации разликите в пазарните цени на заменените имоти са още по-големи - 8-9 млрд. лева. Те твърдят също, че всички извършени след 2003-а заменки на държавни горски и земеделски територии са реализирани чрез непазарни методи за оценки и са довели до загуба за държавата в размер на няколко милиарда лева. Единственият път за премахване на тази екологична и социална несправедливост бил България да признае, че извършените по времето на правителствата на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев замени са осъществили държавна помощ. В такъв случай получателите й трябва да възстановят разликата до пазарната цена или сделките да бъдат разтрогнати. Подобен ход, според еколозите , автоматично ще спре наказателната процедура на Европейската комисия срещу България.


Сега


правителството отново имитира активност

в решаването на проблема. След поредицата от срещи между министър Найденов, гражданските организации и председателя на парламентарната правна комисия Искра Фидосова стана ясно, че ако Брюксел определи замените на гори в България за нерегламентирана помощ, държавата вероятно ще иска доплащане от частниците, при това само за част от общо 147-те спорни сделки. Решението на Европейската комисия по българския казус се очаква до края на годината или най-късно през януари и прогнозите сочат, че ще е негативно за държавата, припомни Найденов. При такова развитие правителството ще получи срок да развали заменителните сделки или да си събере от частниците разликата между пазарната цена на терените и административната, при която са оценени. При всички 147 замени, направени след 2007-а, държавните гори са оценени за жълти стотинки, понеже са оценявани по стара наредба, която умишлено не е актуализирана дълги години.


Ако Еврокомисията ни санкционира, държавата няма да обжалва, а ще предприеме каквото се изисква за прибиране на незаконната помощ, обеща след срещите Найденов. По думите му става дума за кражба, извършена от предишното правителство, поради което той бил морално раздвоен, когато защитава на държавата пред Еврокомисията.


Отнемането на държавните терени от частниците няма да е лесно, тъй като ще възникнат съдебни спорове, каза още Найденов. Според него някои от собствениците, които не са осъществили инвестиционните си намерения върху получените гори, вероятно ще върнат обратно парцелите, защото ще им излезе твърде скъпо да ги доплатят.


В очакване на санкциите управляващите най-сетне са започнали подготовката на нормативни промени, които да регламентират подробно процедурата за връщане на държавна помощ, обяви Фидосова. Промените към Закона за държавните помощи ще касаят не само сектора на горите и земеделието, а всички случаи. Поради това в сформираната с повече от три години закъснение работна група освен представители на агроминистерството и екоорганизациите ще влязат и членове на министерствата на финансите, на икономиката, на транспорта и др., каза шефката на правната комисия.


Новите правила щели да регламентират

как се изчислява разликата между реалните пазарни цени и административно определените, обещава Фидосова. За определяне на действителните стойности щели да се усредняват продажните цени на сключени сделки за 50 или 100 съседни парцела. По думите й оглавяваната от нея комисия е започнала работа по формулирането на тази система за оценка още преди две години след един емблематичен случай около софийското метро, при който 100 кв. м били отчуждени от общината срещу баснословна сума. С този алгоритъм постигаме 95-100% от реалната цена, похвали се Фидосова.


Доплащането ще бъде изискано от частниците с актове на земеделския или на финансовия министър. Те обаче могат да бъдат обжалвани. За да се улесни процедурата при следващи спорни сделки, във всички бъдещи договори за прехвърляне на държавни имоти ще бъде въведена клауза, постановяваща връщане или доплащане, в случай че впоследствие се окажат нерегламентирана държавна помощ. Не всички замени обаче ще са досегаеми, смятат екоактивисти. След изказването на министър Найденов, че е възможно част от 147-те замени, привлекли вниманието на Еврокомисията, да се окажат законно заменени, гражданските движения заподозряха, че по всяка вероятност такъв може би ще се окаже теренът край Несебър, който е собственост на депутата от ГЕРБ Емил Димитров.


Другият механизъм е някои от сделките, макар и некоректни, да се окажат недосегаеми чрез т. нар. праг де минимис, който позволява всяка държава от ЕС да отпусне помощ на частник в размер до 300 хил. евро. Много от сделките, за които става дума, може да се окажат под този праг, каза Александър Дунчев от WWF (Световен фонд за дивата природа).


Според някои експерти обачезамените не могат да се приемат за позволена държавна помощ, защото държавата трябва предварително да е декларирала пред Брюксел намерението си да подпомага частници. А случаят с горските замени не е такъв.


Както се вижда, маневрите продължават.


nbsp;


nbsp;


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във