Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАКОНЪТ ЗА ЛОБИЗМА НА ДПС ЗАКЪСА

БСП и НДСВ не подкрепят проектозакона на ДПС за лобизма. Това стана ясно на 24 юли на дискусията в хотел Шератон, организирана от партията на Ахмед Доган. Според социалистите никой от тяхната парламентарна група няма да подкрепи нещо, което ще бетонира практиката за даване на пари под масата. Освен това няма изискване от страна на Европейската комисия за приемането на такъв закон, напомниха жълти депутати, без да се впускат в подробности защо проектът на ДПС е неприемлив. На дискусията БСП бе представена от шефа на парламентарната си група Михаил Миков и заместника му Татяна Дончева, а НДСВ - от заместник-председателя на Народното събрание Камелия Касабова и депутата юрист Яни Янев.
Амбициите на Движението за права и свободи са проектозаконът за лобизма да се подложи на обществена дискусия, след което да бъде приет от парламента до 7 септември и накрая да се изготви етичен кодекс за дейността на лобистите. Но, както се очертава, тези амбиции са неизпълними. Хората на Доган смятаха да започнат дебатите първо с хора от бизнес средите, но във вторник в Шератон такива не се появиха. Единствените представители, свързани косвено с тях, бяха министърът на финансите Пламен Орешарски и председателят на Сметната палата Валери Димитров. Вероятно по партийно поръчение присъстваше и вицепремиерът Емел Етем.
Както в.БАНКЕРЪ писа преди около месец, проектът предвижда Сметната палата да регистрира задължително и публично лобистите в специален регистър. На нея е отредено да прави и проверки и да разследва дали съществуват така наречените черни лобисти, които не са се регистрирали. Намеренията са санкцията за такива лица да е от 5000 до 10 000 лв., а когато става въпрос за фирма - от 20 000 до 50 000 лева.
Валери Димитров коментира, че този текст налага на Сметната палата разследващи функции, каквито тя няма по закон. Той даде за пример предложенията на коалиционните партньори за изменение на законите за публичността на имуществото на висшите длъжности и за политическите партии, в които заедно със Сметната палата в проверките се включва и орган с квазиразследващи функции, каквато е Националната агенция по приходите.
Списъци на лобистите предвижда и друг подготвян проектозакон, който ден по-рано бе обсъден от представители на антикорупционните комисии на парламента, правителството и Висшия съдебен съвет.
Заместник-председателят на ДПС Лютви Местан каза, че публичност и отчетност са водещи в съвременната система на лобизма и заради тях лобизъм днес вече не е мръсна дума в САЩ и някои други развити демокрации. В България обаче тази дума има злощастна битност. Според Местан изразът финансиране на политически партии отключва асоциации с привкус на корупционни схеми. Неговото становище е, че има шанс за освобождаване на политиката от тежестта на съмнението, ако се извади на светло финансирането на политическите формации.
Министърът на финансите Пламен Орешарски запази неутралитет по темата за лобизма, но говори за корекциите в Закона за политическите партии, искани от Европейския съюз. Според сега действащите разпоредби на този документ издръжката на цялата политическа система е 5.8 млн. лева. Това е по-малко от издръжката на малка агенция с ограничени секторни функции, отбеляза Орешарски. Ако бъде прието предложението за двойно увеличение на субсидията за политическите партии, така че тя да стане два процента от минималната работна заплата, сумата ще е около 11 млн. лв., или по-малко от издръжката на едно министерство, допълни Орешарски.
Между бизнеса и политиката и в момента съществуват недостатъчно ясни и здрави отношения, е мнението на Татяна Дончева, която също се въздържа от коментари върху проектозакона за лобизма. Дончева смята, че с промените в Закона за политическите партии се прави опит за крачка напред по отношение на прозрачността по този въпрос.

Facebook logo
Бъдете с нас и във