Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАКОНЪТ ОТВАРЯ ЧАДЪР НАД ХОРА ОТ ВЛАСТТА

Александър Кашъмов е завършил философия и право в СУ Св. Кл. Охридски, съответно през 1992 и 1997 година. Специализирал е по програми за защита на човешки права и международно застъпничество в университети във Великобритания и САЩ. Член е на международната асоциация на юристите и на Софийска адвокатска колегия. Основател е на фондация Помощ за журналисти. Участва в управителните съвети на фондация Адвокати за човешки права и International Media Lawyers Association.

Г-н Кашъмов, как ще коментирате приетите наскоро от парламента промени в Закона за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности?
- Не трябва да отричаме известния напредък с измененията, които гарантираха право на достъп до тази информация на всеки гражданин. Бе заявено дори, че данните от регистъра щели да бъдат качени и в ИНТЕРНЕТ, което обаче аз не виждам да е подкрепено в текста на закона, внесен в Народното събрание. Това действително трябва да стане, но не е изрично посочено. Дали нещо редакционно е пипнато, не бих се наел да твърдя, защото за съжаление парламентът е много непрозрачна институция във фазата след внасяне на даден законопроект. Така че докато не се появи и в Държавен вестник, няма да можем да се уверим в това, дали законът предписва публикуването на имуществените декларации и в ИНТЕРНЕТ.
Но не е ли безсмислено да се твърди, че направените промени гарантирали публичността на данните за имуществото и доходите на овластените лица, след като не се разрешава тяхното огласяване?
- Тук трябва да направя едно уточнение. Могат да се огласяват данните за периода след декември 2004 година. Но не може да се огласява информацията за периода 2000-2004 година. Лично за мен, а и за нашата организация това е изключително голям проблем, който до много голяма степен обезсмисля антикорупционната същност на приетия закон. Защото идеята е гражданите да могат да направят съпоставка между имущественото състояние на един човек на висша държавна длъжност в момента на нейното заемане и съответно в един по-късен момент. На практика законът отваря чадър над редица овластени лица през въпросния период и реално възпрепятства съпоставянето на данните за тяхното първоначално имуществено състояние с последвалото в края на мандата им - например като народни представители или членове на правителството.
Някои депутати обещаваха, че ще бъдат направени желаните корекции между първо и второ четене на законопроекта. Но, както видяхме, това не се случи. Защо, според вас?
- Действително ние неведнъж сме дебатирали в медиите с някои народни представители този проект и те са запознати добре с нашите забележки. Но несъобразяването им с тях, както и със законовата рамка, за мен е проява, от една страна, на воля за непрозрачност, а от друга - на неразбиране на това, какво всъщност гласи законът и какво може и какво не може да предписва. Така например в закона е записано, че лични данни и данни, конкретизиращи имуществото и доходите, не могат да се огласяват без съгласието на съответните лица. Но няма нищо общо между едното и другото. Данните, конкретизиращи имуществото и доходите, представляват именно тази информация, заради която се създава този публичен регистър. Такива публични регистри има в десетки, а може би и стотици държави по света, като данните се публикуват основно в ИНТЕРНЕТ - поне европейската практика е такава. Не може информацията, заради която е създаден съответният публичен регистър, да се предоставя само ако съответните лица са съгласни с това. В такъв случай няма никаква нужда от специален закон, след като ние и сега си имаме закон за достъп до обществена информация. И според него всеки гражданин може да получава всяка информация, която се съхранява от публичните институции, а в определени случаи засегнатото лице може да си дава съгласието. Защо трябва да се създава закон за публичност на имуществото, ако режимът ще бъде същият. Ето защо смятам, че е необходимо да се предприемат спешни промени - дали това ще бъде в практиката по прилагане на закона, след като той вече е приет в този вид, дали ще стане чрез един нов ремонт на текста, но това положение не е нормално.
Със сегашната промяна няма ли да се стигне до ограничаване и на гарантирания от други закони достъп до публични регистри и обществена информация, тоест да възникне хаос при тълкуването?
- Да, действително има предпоставка за това. Веднага ще ви дам един пример. В момента има един казус, за който няма да говоря конкретно, но ще кажа само, че във връзка с една много високопоставена личност бе поискана информация за решения за възстановяване на собственост върху горски фонд. Министърът на земеделието Нихат Кабил е отказал достъпа до нея на една медия под претекст, че липсвало съгласието на съответното лице. Ето ви пример на объркване на нещата. Защото един основен довод, който смятам, че е приложим в случая и следва да бъде използван, е, че имуществото и доходите на членовете на Министерския съвет трябва да бъдат публични по силата на закона за публичност на тези имущества и доходи. И следователно не може да бъде отказвана информация и за решения на поземлените комисии. Тук обаче виждаме как започва да се къса връзката, след като имаме сегашната редакция на закона.
Нека да се опитаме да разберем логиката на управляващите, които явно се притесняват за своята сигурност, ако данните за имущественото им състояние станат широко достъпни чрез медиите. Например заместник-председателят на ДПС Йордан Цонев заяви в интервю за БАНКЕРЪ, че за него е важно доходите му да са открити за институциите, чиято задача е да контролират спазването на закона, но не разбирал защо трябва да са известни на всички граждани на България? Не се ли опитват овластените лица да избягат от своя публичен статут, г-н Кашъмов?
- Много е тъжно, че има политици, които разсъждават по този начин, защото нашата надежда като неправителствена организация е, че хората у нас - били те управляващи или управлявани - разбират, че достъпът до информация е в самата основа на демократичния живот. Това кой ни управлява и доколко са почтени тези, които ни управляват, е въпрос, пряко засягащ всички граждани, защото те са тези, които правят избора. А щом е така - имат и правото да настояват това да бъде един напълно информиран избор.
Достатъчен ли е размерът на предвидените в закона глоби при неспазване на срока за подаване на декларации?
- Винаги е трудно да се отговори дали е достатъчен или не размерът на дадено наказание. Според мен, много по-важна от конкретните глоби е санкцията на общественото мнение. Затова смятам, че трябва повече да настояваме за пълната публичност на тези данни и за възможността медиите да ги огласяват и обсъждат. Това именно ще доведе до реален контрол и съответно до реализиране на антикорупционния ефект на този закон.
Тези дни Румен Петков обяви, че МВР разсекретява голяма част от архива си. Смятате ли, че се спекулира с този въпрос и как оценявате заявеното от министъра на вътрешните работи намерение?
- Спекулиране ще има дотогава, докато този архив не бъде напълно отворен, тоест именно неговата пълна публичност ще бъде максималната гаранция да не се допуска никаква спекулация. Миналата година например една страна като Словакия, която беше доскоро в нашето положение, качи значителна част от своите архиви в ИНТЕРНЕТ. Лично на мен ми се струва изключително странно, че в светлината на една PR-акция сега ни се представя нещо, което трябваше да бъде изпълнено като законово задължение още преди три-четири години. Нека да оставим настрана несериозните приказки от рода на това кой каква част от този архив е предоставил за четене при предишни правителства и да се фокусираме върху 2002 г., когато беше приет Законът за защита на класифицираната информация. Параграф 9 в него даваше едногодишен срок за преразглеждане и отваряне на всички документи на различни институции, за които се смята, че няма основание да продължават да бъдат секретни. На едно скорошно питане в парламента премиерът Станишев отговори, че много висок процент от институциите на централната изпълнителна власт вече са извършили това преразглеждане. А ние сега виждаме как на опашката се нарежда и МВР, чийто министър се опитва да представи това едва ли не като някакво значително постижение. Да, без съмнение е напредък в сравнение с досегашната пасивност, но не е крачка напред в сравнение с останалите институции.
Напоследък се говори много за референдумите. Не е ли странно, че реално българските граждани нямат право на инициатива за предизвикване на национални референдуми?
- Ще изразя личното си мнение. Референдумът е особено събитие в демокрациите, което се базира върху изключително добра информираност на гражданите. Веднага мога да си послужа с конкретен пример. Имаше социологическо проучване, свързано с това дали хората желаят да се строи нова АЕЦ в Белене. И резултатите от него показаха изключително висок процент на съгласие, но в същото време, ако се проследи какви са опасенията на същите хора, които са декларирали това съгласие, се вижда, че преобладаващата част от тях не е информирана каква точно ще бъде тази централа и доколко ще съответства на технически, екологични и всякакви други изисквания. Затова мисля, че референдуми може да си позволи само общество, което е осигурило в много голяма степен реалното спазване на такива основни права като правото на достъп до информация и въобще пълната прозрачност на управлението. Защото провеждането на национални допитвания до народа там, където няма реална свобода на източниците на информация, по-скоро води до манипулация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във