Параграф22 Daily

Общество и политика

Законопроектът за чуждите агенти не е за подценяване

Бурен приток на законопроекти, много от които едва ли ще стигнат изобщо до пленарна зала, залива 48-ото Народно събрание. При лоши изгледи за договаряне на коалиционно управление - и то още преди да е завъртяна прословутата парламентарна рулетка с връчването на мандатите - служебното правителство и парламентарните групи ударно трупат нормотворчески актив. И докато за Кабинета "Донев" водещ мотив е милиардите по Плана за възстановяване, депутатите демонстрират законодателен актив с... актуални екзотики. 

Временен водач в тази насока е проектът на "Възраждане" за Закон за регистрация на чуждестранните агенти. Конкретната заявка беше направена след скандалната пресконференция, която Костадин Костадинов и компания прекратиха заради нежеланието на недолюбвани от тях медии да напуснат. Последва партийна позиция, в която

преосноваването на българската държава

беше обвързано с пресичане пипалата на американското влияние "във всички сфери - политическа, образователна, медийна, дори съдебна.

Изрично беше посочено финансирането чрез Фондация „Америка за България“, която вливала огромен финансов ресурс за разделяне и овладяване на обществото, понеже сме били нужни на "господарите от Метрополията" само като територия.

За капак беше подчертано, че става въпрос за български аналог на приетия преди повече от 8 десетилетия американски Закон за регистрация на чуждите агенти (FARA), докато едноименния закон, одобрен само преди 3 месеца от руския президент Владимир Путин, деликатно бе подминат като източник. А това, откъдето и да го погледнем, налага задължително хвърляне на яснота, независимо от нажежената международна обстановка. 

За разлика от проекта на "Възраждане",

руският закон допълва и разширява наличните рестрикции в тази област.

На практика става въпрос за систематизиране на разпоредбите при уредбата на тази материя, като съществуващите четири регистъра на чуждестранните агенти ще бъдат обединени в един. Ще бъде създадена и втора база данни - "Регистър на физически лица, свързани с чуждестранни агенти". За такива ще бъдат смятани основателите, ръководителите, участниците или служителите на организации, обявени за чуждестранни агенти.

Последвалите негативни реакции отбелязаха възможността за чуждестранни агенти да бъдат обявени дори лица,

които не получават финансиране от чужбина,

но са "под чуждо влияние под друга форма".

Предвидени са забрани чуждестранните агенти да преподават в държавни училища и университети, да извършват творческа дейност за сметка на бюджета, да участват в обществени поръчки по държавни договори, да извършват оценки на въздействието върху околната среда и други скрепени със санкции административни забрани.

Независимо кого сочат от "Възраждане" за първоизточник на проекта си, подготовката им по темата не бива да бъде подценявана или отписвана с лека ръка. Както сочат вносителите, "целта на закона е защитава националната сигурност на Република България, като изисква публично разкриване на лица, които защитават чужди национални или корпоративни интереси и получават чуждестранно финансиране за това". И добавят, че такъв закон

ще подпомогне и международните усилия за борба с прането на пари. 

Американският закон FARA също цели да защитава САЩ от прикрити чуждестранни влияния, като гарантира достъп до информация за неговите проводници. Като още при одобряването му през 1939 г., в него е имал медийна насоченост при противодействието срещу пронацистки издания.

Големият скандал идва няколко години след края на войната. Става дума за делото "Дю Боа", по което правосъдното министерство съди  неправителствената организация "Информационен център за мир", създадена през 1949 г. от правозащитника Уилям Едуард Бъргхард (У. Е. Б.) Дю Боа с идеята да насърчава мирното решаване на международни конфликти.

Една от първите кампании на "Информационния център за мир" е публикуването на Стокхолмския апел - документ, приет от правозащитни организации в Париж, с който се призовава за забрана на ядрените оръжия. Кампанията за популяризиране на апела събира подкрепа от над 2 милиона американци, а Министерството на правосъдието на САЩ изведнъж... "провижда" огромна заплаха за националната сигурност.

Основният аргумент е, че Стокхолмския апел насърчава към "пацифизъм пред лицето на съветската агресия" и затова през 1950 г. Министерството на правосъдието се възползва от твърде неясните и широки дефиниции на ФАРА и образува дело срещу "Информационния център за мир", защото организацията не е регистрирана като чуждестранен агент разпространяващ анти-ядрен апел

по „искане“ на базирана във Франция група!

Отделно от това, Дю Боа е подведен и под наказателна отговорност - като ръководител на организацията.

Прекомерно широкото тълкуване е отхвърлено от съда, но върху дейността на Дю Боа и сподвижниците му от Центъра е хвърлено незаличимо петно, което... постига целта си - в резултат на масираната негативна кампания, организацията "просто" престава да съществува.

В резултат на скандала, Законът ФАРА става обект на сериозни правозащитни критики и през следващите няколко десетилетия на практика не се прилага. Към живот го връщат изборите от 2016 г., при които демократите наложиха тезата

за руска намеса в полза на Доналд Тръмп.

Делата по закона стават повече, налагат се присъди, но се възражда и дебатът за приложението му с политически мотиви. 

Понятието "чуждестранен принципал" включва както чуждестранни правителства, така и чуждестранни физически лица, фондации, организации с нестопанска цел, дружества и други юридически лица.

Кръгът на противоправните дейности е широк и включва както политически дейности, така и техническо посредничество при разпределянето на средствата, доставени от чуждестранен принципал. Лице (или организация) може да бъде квалифицирано като агент на чуждестранен принципал в две хипотези - ако агентът действа по искане, призив или указания на принципала, или ако принципалът финансира по-голямата част дейността на агента.

В тежест на последния е да се регистрира в Министерството на правосъдието и да предоставя редовно актуализации за своите дейности - както на държавата, така и на обществеността. Освен това,

агентът е длъжен да направи "видимо" изявление,

че действа от името на чуждестранен принципал. В противен случай го чака затвор до 5 години и глоба до 250 000 долара.

Всъщност, от "Възраждане" действат така, както в редица други държави, включително в Русия -

позовават се еднозначно на американския закон

с мотива: "Защо и ние да не въведем такъв, щом те го имат?"  Като повечето от "последователите" буквално копират основните американски постановки, както е в Израел. 

От държавите членки на Европейския съюз, досега само Унгария е въвела подобен нормативен акт - Закона за прозрачност на гражданските организации, който преди 5 години бе отменен от Съда на ЕС в Люксембург.

Преди две години опит за прокарване на подобна уредба, макар и в смекчен вариант, беше направен и у нас, когато "Обединени патриоти" внесоха в парламента проект за ремонт на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Той предвиждаше към Министерството на финансите да бъде създаден

регистър на НПО в обществена полза, финансирани от чужбина.

Като включените в този регистър фондации и сдружения задължително трябваше да декларират всяко финансиране над 1000 лв. в 7-дневен срок от получаването му. Под ударите на това "новововъдение" попадаха средствата от чужди държави и чуждестранни юридически и физически лица. Изключение се допускаше единствено за парите, получени по линия на Европейски съюз.

Проектът предвиждаше още финансовият министър да инициира инспекции, налагане на имуществени санкции и прекратяване на лицата при неподаване на декларация за получено от чужбина финансиране.

В тежест на председателите и членовете на органите за управление на нестопанските сдружения с финансиране от чужбина беше възложено ежегодно да декларират имуществото си пред Антикорупционната комисия, каквото задължение сега имат лицата, заемащи висши публични длъжности.

Facebook logo
Бъдете с нас и във