Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА РЪБА НА ЗАКОНА

Вече дотолкова привикнахме с гафовете на нашите парламентаристи, че започнахме да не им обръщаме внимание. И все пак печалното откритие, че повече от половината от законовите текстове от началото на прехода са приети на парламентарни заседания без кворум, изумява дори свикналите кажи-речи на всичко българи.
За целия период от 1991 г. досега именно по този незаконосъобразен начин в българските парламенти са били гласувани 20 776 от общо 53 060 текста. Това показват данните от студентско проучване, проведено под ръководството на доц. д-р Лилия Методиева от философския факултет на Софийския университет Св. Кл. Охридски. Не може да има съмнение в тяхната достоверност, защото
изследването е цялостно
- преброени са всички гласувания в пленарната зала от 36-ото до 40-ото Народно събрание включително, на основата на стенографските дневници, като не е взето предвид използването на чужди депутатски карти, което е друго негативно явление в българската парламентарна практика.
Данните сочат, че по време на 38-ото Народно събрание 40.04% от гласуванията са били без кворум, в 39-ото Народно събрание делът им нараства на 48.18%, за да достигне през първата сесия на сегашното 40-о Народно събрание до 55.38%, а през втората му сесия - до рекордните 78 процента.
Парламентарните шефове обичат да се оправдават, че това се случвало и в други страни, разчитайки на неосведомеността на хората. В парламентите на истински демократичните държави обаче всичко е строго регламентирано и веднъж приети, нормите стриктно се съблюдават. И там, където по конституция се изисква наличие на кворум, за да се гласува даден законов текст, това изискване се спазва не само в пленарната зала, но и по време на заседанията на комисиите. Такъв е случаят например с Белгия.
При посещението си преди мониторинговия доклад през май еврокомисарят по разширяването Оли Рен констатира, че България сериозно изостава в сферата на върховенството на закона. Какво друго освен потвърждение на неговата правота е широко разпространената у нас практика да се приемат закони без кворум? Подобна практика е грубо несъобразяване от страна на депутатите с основно изискване, съдържащо се в чл. 81 на българската конституция.
Това прави уязвими и самите закони, създавайки предпоставки да се иска тяхното прегласуване, смята доц. Лилия Методиева.
Така например, ако на някого му бъде потърсена съдебна отговорност за нарушаване на даден закон, той би могъл да иска обжалване на базата на това, че е възможно неговото приемане да е станало без задължителния кворум в пленарната зала на парламента. Но дали законите, гласувани по този начин, са юридически уязвими, или не - може да реши само Конституционният съд на България.
Затова
надеждата на екипа
извършил изследването, е Конституционният съд да бъде сезиран от упълномощените за това институции (президент, Министерски съвет, главен прокурор, Върховен касационен съд и Върховен административен съд), за да може да се стигне до решение, което би направило недопустимо парламентаристите да допускат подобни нарушения занапред.
Разбира се, основателно е да си зададем въпроса - защо тази практика не е била прекратена, след като и по-рано е сигнализирано за нейното съществуване?
Обяснението е просто и то говори, че реално българският парламент отдавна се е превърнал в
параван на задкулисни сили
които вземат основните решения и ги налагат на депутатите, а те често са лишени дори от възможността да участват в дискусии по предлаганите законови текстове. А това ги демотивира и води до системното им отсъствие от пленарната зала.
Александър Кашъмов от Програма Достъп до информация например смята, че е необходимо да се осигурява по-широко участие на обществеността чрез нейните граждански организации в процеса на обсъждането на различните закони преди тяхното приемане. Защото, според него, сега българският парламент е твърде непрозрачна институция във фазата след внасяне на отделните законопроекти.
Освен това управляващите по принцип не се съобразяват с мнението на опозицията, не разглеждат внесените от нея предложения, поради което и нейните представители не виждат защо да работят в комисиите и рядко остават при гласуванията на законите.
Естествено отговорността основно пада върху депутатите от мнозинството, защото именно те са в състояние да осигуряват необходимия кворум. Тяхната дезинтересираност към работата на парламента е обусловена от поведението на ръководствата на парламентарните им групи, които натрапват решенията, без да ги аргументират, като изискват от депутатите послушно да гласуват по точно определен начин. Това допълнително демотивира народните представители. Твърде често и някои парламентарни лидери отсъстват от залата, заразявайки със своя пример останалите. Такъв лидер е Ахмед Доган. Неговото пренебрежение към депутатските му задължения е станало пословично. Така например за периода от 11 юли 2005 до края на февруари 2006 г. той има 93 отсъствия от пленарната зала на българския парламент, за които не са постъпили оправдателни документи.
Разбира се, съществуват сериозни основания да допуснем и друго - може би крайно, но също възможно обяснение за толкова честата липса на кворум на парламентарните заседания. И то е, че народните представители очевидно посещават пленарната зала само когато трябва да защитават някакви лобистки, групови, теснопартийни или лични интереси.

Доц. д-р Лилия Методиева, научен ръководител на изследването
ПАРЛАМЕНТАРИЗМЪТ Е В КРИЗА
Данните от нашето проучване дават достатъчно основание да се направи изводът, че българският парламентаризъм е в сериозна криза. Този извод може да се разпростре и върху изпълнителната власт, излъчвана от Народното събрание, която трябва стриктно да бъде контролирана от него. За съжаление то не изпълнява ефикасно своите контролни функции. По време на парламентарния контрол се задават само актуални въпроси, касаещи нерядко регионални и частни въпроси - не че те са маловажни, но няма нищо по-важно от бюджета на страната. Не може да не се отчита неговото изпълнение, не може да не се дебатира този въпрос и в същото време да се иска например повишаване на здравните осигуровки. Къде отиват парите, как се харчат - няма значение, важното е да плащаме повече косвени данъци. Известно е, че България е една от страните с най-високи данъци и осигуровки.
В демократичните държави минимум една трета от парламентарното време за една година се отделя на дебатите за съставяне на бюджета и на отчета за неговото изпълнение. А у нас това не се случва. Виждаме как той се приема буквално за няколко дни.
Нашият парламент все повече се превръща в средище за лобизъм на нечии интереси - само че българският народ няма там своя лобистка група. Имам предвид, че се приемат разни закони, които устройват някого, но не и преобладаващата част от гражданите. Наскоро в парламента бе гледан например законът за потребителските кредити. Премахна се т.нар. наказателна лихва. Резонно беше поставен въпросът - защо не се премахне тя и за жилищните заеми, които са много по-големи и съответно има по-голям икономически интерес. Отговорът на заместник-министъра на икономиката и енергетиката Нина Радева беше, че няма директива от Европейския съюз. Това означава ли, че ние нямаме възможност да се саморегулираме и че не трябва сами да защитаваме собствените си интереси?

На основание чл. 150 от конституцията на страната се обръщаме към президента на Република България, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор с молба да упражните конституционното си право и да сезирате Конституционния съд за нарушаване на конституцията от страна на народните представители.
Депутатите си позволяват да нарушават чл.81, който гласи:
(1) Народното събрание може да заседава и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.
(2) Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато конституцията изисква друго мнозинство.
(3) Гласуването е лично и явно, освен когато конституцията предвижда или Народното събрание реши то да бъде тайно.
Молим Ви да поискате тълкувателно решение на чл. 81 от Конституцията на Република България.
(Авторите на изследването)

Гласувания без кворум в парламента

38-мо НС 40%
39-о НС 48.18%
40-о НС 64%
- първа сесия 55%
- втора сесия 78%

Facebook logo
Бъдете с нас и във