Банкеръ Daily

Репортаж от кулоарите на парламента

Загубени във властта

Татяна Дончева и Арман Бабикян от "Изправи се БГ! Ние идваме!"
S 250 a344b057 a526 4721 a4cc 50e2efac7d54

„Парламентът е повече от процедура – той е пазителят на свободата на нацията. А свободата е правото да грешиш, а не правото да вредиш“.

Открадвайки си тези мисли на канадския министър-председател Джон Дифенбейкър от края на 50-е до началото на 60-е години, влизам през задния вход на Народното събрание.

Те звучат красиво в устата на един топ адвокат по наказателно право, какъвто е бил Дифенбейкър, преди да скочи в голямата политика. Но и са малко ретро - напълно в унисон с обзавеждането в кулоарите на парламента. Дебел килим, гардероб, който се очаква да бъде обслужван от напълно безразлична към случващото се наоколо дама.

Но поведението й е оправдано – на закачалките висят само картончета с номерца – абсолютен знак на тоталното отсъствие. Все пак е лято. И никой не се е сетил да преквалифицира забилата нос в книгата си гардеробиерка в продавачка на плажни кърпи с надпис „Съединението прави силата“...

Кой ли обаче има нужда от почивка тъкмо сега? Погледите са вторачени в Сградата на съединението - ще бъде ли съставено правителство от първата политическа сила „Има такъв народ“ и ще събере ли то достатъчна подкрепа от останалите, за да управлява?

Срещата между победителя на предсрочния вот - ИТН и последната по брой депутати формация в Народното събрание – „Изправи се БГ! Ние идваме!“ покачи напрежението.

Поканата за „сгледата“ бе разпространена през фейсбук профила на организаторите на протестите през лятото на миналата година от т.нар. „Отровно трио“. Двама от неговите членове – адвокатът по наказателно право Николай Хаджигенов и пиар експертът Арман Бабикян сега са а депутати, а третият "отровен" - проф. Велислав Минеков, в момента е служебен министър на културата. Съдържанието на поканата бе лаконично – да се запознае партията на Мая Манолова, Николай Хаджигенов и Арман Бабикян със структурата и състава на Министерския съвет, предлагани от партията на Слави Трифонов.

Време и място на срещата: 3-ти август, зала „Изток“. И се запитахме: Ден на слава, като тази на оперния театър „Ла Скала“, открит точно на тази дата, но преди 243 години? Или знак за тежко природно бедствие – като наводнението на Мизия на същия ден през 2014-та?

Бързо обаче забравихме за славата, след като се вгледахме в самата покана. Тя предизвика такова възмущение с правописните си грешки в социалните мрежи, че Арман Бабикян трябваше да застане в защитна позиция: „И аз допускам грешки непрекъснато! Моля, никой да не търси под „вола“ правопис!!!“

Послушахме го. И потърсихме под "вола" заявките на новите парламентарни играчи за нов морал в политиката и пълна прозрачност. Всуе - срещата бе проведена на закрито, без присъствието на медиите. А когато приключи, иначе словоохотливите представители на „Изправи се БГ! Ние идваме!“ не пожелаха да направят каквито и да е изявления и добре пораздвижиха журналистите, карайки ги да ги гонят напред - назад с камери и микрофони. Защо? От кого и какво се крие? Нали уж всичко щеше да е поновому - открито, прозрачно, честно.....?

Гоненицата и инатът да се отговаря на конкретни въпроси май се оказаха олимпийски спортове в кулоарите на парламента. Депутатите сякаш избягваха да се появяват там, или се движеха в по-големи групички, разговаряйки помежду си. Други пък бързо се шмугваха по стаите, а повечето от новите, кротко сядаха на някое кресло, погълнати от телефоните си, или медитираха, вторачени в пространството пред себе си.

Най-изморяващо бе необяснимото поведение на някои политически играчи. Предполагал ли е някой, че лидерски партии като „Демократична България“ ще изпратят второстепенни фигури на представянето на състава на бъдещия кабинет?

А очаквал ли е някой, че кандидатът за премиер от „Има такъв народ“, докторът по философия Пламен Николов така ще се засегне от коментарите по адрес на неговата дисертация по философия на правото, политиката и икономиката, че ще „поразходи“ до стаята на парламентарната си група шлейф от тичащи зад него оператори и репортери, на които категорично ще откаже да отговаря на въпросите?!

След като избяга от журналистите, Николов се върна при тях, за да им покаже дипломите си. Изглежда, поради някаква причина, винаги ги носи със себе си. После обяви, че заради големия интерес към доктората му няма да го предоставя за безплатно ползване, а ще го издаде като книга...

Да, интелектуалният труд трябва да се цени. Така, някак си логично, дойде и питането „Какво е мнението ви за плагиатството?“. Това май стана най-често отправяният журналистически въпрос към представителите на „Има такъв народ“.

Парчето "Няма не искам, няма недей" на Ку-Ку бенд не е отговор. Но пък е прекрасна илюстрация за това какво се случва с човек, влезе ли в политиката. Властта очевидно подлудява, а рефренът "щом те желая, ставам злодей" се превръща в императив на поведение. 

Дали 46-ото Народно събрание ще влезе в тази фаза? Дебелите килими заглушават стъпките на тичащите журналисти, климатиците сякаш все още успяват да охладят страстите. И в ретро-обстановката в кулоарите все още сме в състояние да си припомним думите на Дифенбейкър: "Свободата е правото да грешиш.."

Всъщност, докато все още не са дадени тежки жертви от журналистическите редици в името на нечие суетно мълчание, зад ехидна усмивка, положението като че ли не е тотално загубено...

Facebook logo
Бъдете с нас и във