Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАЕДНО ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО

Каквото и да бе написано в доклада на Европейската комисия за България, огласен миналия вторник, то само сплоти президента и трите партии от управляващата коалиция. Ако някой е очаквал нещо друго, значи не е внимавал в политическата картинка. Ключовата дата 16 май, сочена от доста наблюдатели за началото на края или дори за бързата кончина на правителството, настъпи и нещата са си същите. Царят не напусна коалицията. Не се очертава и никаква смяна на министри, поне засега. Или до есента. Откъде накъде, с право се питат управляващите. Докато опозицията в парламента наброява около 50 души, а електоралната любов се мята между Бойко Борисов и Волен Сидеров, не си струва заради техния хатър да бъде обиждан коалиционният партньор, като премиерът вземе главите на неговите хора.
На практика до октомври
няма дата - няма проблем
за управляващите. Те и без това се опитаха да представят липсата на потвърждение за реалното ни членство в Европейския съюз от 1 януари като запазване на уговорката от договора, а именно - че ще бъдем приети точно от тази дата. Дотогава и правителството, и парламентарното мнозинство обещаха трескава работа, без да обръщат внимание на писуканията от опозицията. Правителството например вече стяга ускорен план за действие, точно по предписанията в доклада. Това се разбра още миналия понеделник след съвет на коалицията.
Президентът също усърдно се труди по въпроса, но на друг фронт. Впрочем ролите вече са разпределени. Опозицията ще държи подобаващото за случая политическо исо. Сменете няколко министри, а може и треньора, и в Европа току-виж станали фенове на нашенския тим. Критиките били, защото играчите в основния отбор не са им симпатични. БСП от своя страна ще отлага проблемите със собствената си идеологическа идентичност, за да втълпи на електората си, че иска да ги направи европейци. А себе си - европейска левица, както и да го разбират на Позитано 20. Царистите тихо ще се самопреживяват като стожер на евроинтеграцията и като жертва на националните интереси. Състоянието на ДПС може да се опише само с една дума - рахат. Бойко Борисов ще продължи да работи за себе си и да посреща офертите за бъдещо сътрудничество от ляво, от дясно и от центъра. Виж, президентът е друга работа. Той като че ли е
най-зает с народа
или с кампанията си. И наистина, през последните две седмици държавният глава сколаса да обиколи 12 паланки, да се включи в местни чествания, да засегне и културата на тема книги и други артистични изяви. Ролята на Георги Първанов в пролетното политическо театро може да се нарече връщане към корените на социалния президент. Централните партии във властта са две. Тази на изпълнителната дама, която играе европейското либрето. И тази на силния човек - бащата на нацията, който трябва да върне всички в час и да ги сложи по местата им. Главните действащи лица са съвсем разпознаваеми - коалицията и президентът.
Да преговорим майската президентска партитура, като прескочим и малко по-назад. Преди месец Георги Първанов даде обширно интервю за държавното радио, в което обясни, че правителството си изпълнявало част от социалните обещания и работело по европейския въпрос. Две седмици по-късно последва чудо: докато откриваше гара в Първомай, президентът заяви, че е необходима нова икономическа и социална политика, тъй като не било нормално 40% от българските семейства да мизерстват според най-сухата статистика. Нещо повече, след като се оправи с икономическата политика в контекста на европейските реалности (това беше поръчаният от Първанов доклад, сътворен в началото на годината от собствените му икономически съветници), президентът е на път пак да
пренапише домашното на правителството
Творбата, научи в.БАНКЕРЪ от запознати, е в стадий на трескава подготовка. Съдържанието й ще бъде толкова скъпоценно, колкото и това на предишния доклад, появил се непосредствено след правителствената програма. Която впрочем бе направена на пух и прах още през декември миналата година от бизнеса, от медиите и от опозицията.Та дори и от вътрешните опоненти в БСП.
Римейкът социалната програма по рецептата на Първанов ще съдържа в актуализиран вариант доста от предизборните фантасмагории на БСП, обвързани по някакъв начин с финансовото дередже на държавата в момента. С други думи, ще се планират едни хубави неща, но с големи уговорки. И с просто око ще е видно, че текстът ще има естеството едновременно на предизборна платформа за президентския вот, и на индулгенция за правителството. Можем да се досетим, че съветът на коалицията ще приеме препоръките на държавния глава с отворени обятия. А обществото трябва да бъде омаяно поне до президентските избори и до следващия доклад на Европейската комисия. С други думи, продължаваме
наесен - с песен
Така впрочем казват на учениците и на студентите, останали на поправителен изпит. Неприятното е, че се чуват едни гласове, които ще се засилват преди президентския вот. По каква логика например няколко министри ще си останат такива? Тези въпроси се задават вече не само под сурдинка. Питанията идат както от опозицията, така и от парламентарните групи на управляващото трио. Миналата седмица например тъкмо депутати от Коалиция за България отвориха дума за оставката на земеделския министър Нихат Кабил. Човекът, в чийто ресор са доста от критиките в доклада, беше заместник, а после и титуляр в същото ведомство и по време на миналия правителствен мандат. Пита се къде е гледал и защо според Брюксел не сме си свършили работата? Останалите калпави играчи също са с опит. Правосъдният министър Георги Петканов се подвизаваше в Министерството на вътрешните работи също като титуляр. После захвана правосъдието. Излиза, че за последните пет години той има пръст в двете най-проблемни за еврочленството ни области. Вътрешният министър Румен Петков направо се скара с Брюксел, където явно не са удовлетворени от начина, по който той бори организираната престъпност. Като например погва неочаквано и периодично кварталните хакери или крадците кокошкари. Това, най-общо, е групичката, чиито оставки искат и от ляво, и от дясно. Там още фигурира и министърката по бедствията Емел Етем, но за нейната глава се сещат или когато завали, или когато някъде пламне я пожар, я скандал. За Румен Овчаров мислят непрестанно.
Иначе няма нищо лошо в това, че имаме сплотена коалиция, стабилно мнозинство в парламента и президент, обичан от това парламентарно мнозинство. Щеше да е още по-хубаво, ако бяха свършили работата, както трябва... Оставаме в очакване на поредното включване от Брюксел. Те пък остават нерушимо-неразделни до доказване на противното.

Facebook logo
Бъдете с нас и във