Банкеръ Weekly

Общество и политика

Задочните диалози и техните герои

Защо вместо да говорят за политика, партиите просто се джафкат

Когато спорят с мен нашите политически опоненти, искам да ме заведат и да ми покажат - какво са построили? Когато станах кмет на София, детски градини, над 40-50, бяха реституирани, продадени или унищожени. Към днешна дата над 50 нови детски градини са направени в София - ГЕРБ се занимава с това. Станишев да застане и да каже коя детска градина е построил. Това е от сряда, 26 септември и, както личи, е изречено от Бойко Борисов. Иначе - просто поредното изказване, част от виртуалната война, която водят чрез медиите премиерът Борисов и опонентът му Станишев. Ако случайно някой от тях пропусне да я раздуха поне няколко пъти месечно или пък не отговори на някоя от закачките, сигурно би се разтълкувало като признак на слабост и малодушие.


В последните години глуповатата практика на задочния политически диалог се възобнови. Опонентите започнаха да навлизат в постоянен обяснителен режим и затънаха там като в блато. Един рече едно, друг - друго, и безсмисленото, контрапродуктивно дрънкане залива ефира, страниците на вестниците и изобщо пространството на публичните дебати. Няма идеи, няма политики - просто хъшлашко надприказване. Изглежда сигурно обаче, че и едните, и другите не се чувстват неуютно в тази махленска рамка, защото нито на властта, нито на опозицията им личи да им е особено неприятно. Иначе, да си припомним, че основното задължение на премиер, депутати и на министри е вместо да се стрелят с халосни патрони, да създават, прилагат и обсъждат политики, закони и мерки, които повишават качеството на живота.


Тенденцията на


влизане в обяснителни режими

беше изключително силна през 90-те години. Сегашната власт я възроди в малко по-различна форма. Това даде повод на някои политически анализатори дори да отбележат, че върви реставрация на двупартийния модел. След промените в края на 80-те години взаимните обвинения поне можеха да се обяснят с острото партийно и дори идеологическо противопоставяне. Сега вече то не опира до сблъсък на идеи, а и не е напълно ясно дали изобщо има такива.


Замисълът на днешната конфронтация е друг. Постоянно обясняващите се, нападащите и отвръщащите на словесните удари трябва да оправдаят присъствието си в политиката. Очевидно е невъзможно това да стане по друг начин освен със създаването на шум в системата. Това е много по-различно от естественото противопоставяне между власт и опозиция, което има регулиращ ефект. Управляващите и онези, които би трябвало да ги контролират, се намират в симбиоза и имат взаимен интерес да бълват безсмислените спорове, за да не се разбере колко им е трудно (та чак невъзможно) да прилагат и да предлагат политики.


През 90-те комунизмът, донякъде с основание, беше обвиняван за плачевното състояние на страната и оттук тръгваше основното противопоставяне между партиите. Днес, по-малко от година преди края на мандата на ГЕРБ, тема номер едно, изглежда, все още са тройната коалиция и наследството й. АЕЦ Белене, фискалният резерв, еврофондовете и въпросът кой колко километра магистрали е построил предизвикват ожесточени страсти. Любопитно е, че при местния задочен политически диалог не е задължително отговорът на засегнатия да е по същата тема, по която той е бил атакуван. Цитираното в началото на тези редове изказване на Борисов за детските градини през седмицата например беше реакция към думите на Станишев, че ГЕРБ лъжат полицаите от три години. Така


сапуненият сериал е без тематична насоченост

и може да си продължава до безкрайност.


Словесните шутове, които се раздават, са добре премерени, за да попаднат там, където опонентът най-много го боли. Станишев стреля в гордостта на управляващите - пътищата, като обясни, че към края на март Борисов ще е построил повече магистрали от предишния кабинет, но вероятно с едва около 20-30 километра. Не пропусна да се похвали обаче, че рехабилитацията на пътищата ще е поне два - два и половина пъти под равнището на стореното от Тройната коалиция.


Освен че изместват правенето на политика, обяснителните режими правят така, че става все по-трудно сериозният дебат да си пробие път отвъд димната завеса от безсмислени упреци. Задочните диалози смъкнаха нивото на дискурса до това на махленско-кръчмарска свада, завличайки и онази част от публиката, която стоеше по-нагоре. Преди повече от три години избирателят, отегчен от лицемерния език на т.нар. професионални политици, предпочете нещата да му се обясняват искрено, на простичък и разбираем език, ако ще и той да е бабаитски. Реализъм, койтомного напомня за претенцията на чалгата, че е музика за широките народни маси и представя нещата такива, каквито са.


В обяснителен режим изпаднаха и лагерите в БСП покрай СПИН скандала. Меглена Кунева отначало избягваше да отговаря, но и тя вече бие отбой. Няма как да е иначе -


играта си има неписани правила

и само онзи, който не желае да участва, не ги спазва. Разбира се, колкото повече се доближаваме до изборите, толкова повече тенденцията на задочния диалог ще се засилва. Впрочем много рядко политиците, замерящи се с обвинения, се осмеляват да се събират да дискутират даден въпрос публично. Добре, че са предизборните дебати, за да се види малко от малко кой колко е подготвен. Иначе е много лесно всеки да си стреля отдалеч, колкото му душа поиска.


Задочните обяснения не смъкват единствено нивото на политиката, а и на медиите. В страна, в която е трудно да се инициира сериозен дебат за политики, няма как обичайните репчения да не попадат сред водещите новини, дори и да не носят никаква нова информация, освен че конфронтацията продължава. А и несъмнено така е по-лесно да се пълнят страници и ефирно време. Борисов каза еди какво си - първа новина, Станишев отвърна еди-що си - втора новина. Оттук и отвращението на обикновените хора към политиката се засилва още повече, защото приравняват държавното управление с нищоказването. Речено на популярен език - с дрънкането.


Ако човек се заслуша по-внимателно в изявленията на управляващите, особено на министрите, не може да не забележи, че те говорят


не на политически, а на телеграфен език

nbsp;


Целта е да са по-разбираеми и да попадат по-лесно в новинарските емисии. Откритост, която е доста коварна. Днес различаването на пропагандата от новината и вслушването в гласа на народа от дълбокия популизъм е трудна задача. Та в този смисъл премиерът беше прав, когато неотдавна заяви, че досега не е имало по-отворено правителство: Генномодифицираните храни - помните коя партия кое мнозинство, кое правителство със закон ги забрани - ГЕРБ. Когато имаше проблем с това куче, където му бяха отрязали краката... Природозащитниците поискаха, ние веднага в парламента го направихме, да го приемем на закон. Когато възникна проблемът с шистовия газ....


Прави или не, надмощието на управляващите в информационната война изглежда безспорна. Концентрирането на медийна собственост я улесни, но не беше решаващият фактор в нея. За партиите извън властта преминаването в обяснителен режим е златна възможност да бъдат отразени от вестници и телевизии. Борисов също има интерес от тяхното участие, защото иначе не би могъл да блесне в една битка, в която има изначално предимство.


Та скоро не се очертава задочните диалози да приключат. Най-малкото защото няма какво да компенсира липсата им. Всички имат интерес от феномена, роден от изкривяването на политическото и на медийното пространство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във