Банкеръ Weekly

Случаят Пламен Бобоков:

Задкулисното кадруване в Темида никога не е спирало

„Обвинението срещу мен за търговия с влияние е форма на цинизъм”, заяви бизнесменът от Русе Пламен Бобоков по повод разпространените от прокуратурата скрийншотове от негови разговори с прокурора Николай Николов, кандидатирал се през 2019-та за шеф на окръжната прокуратура в града. И е прав, защото е известно от години,  че при избора на административни  ръководители в съдебната система рядко има случайности и че лобизмът не е изключение, а правило при назначенията, особено за „ключовите” органи на съдебната власт.  И е многократно доказван факт. Само че явно Бобоков  е лобирал не за когото трябва...

Забравихте ли Красьо Черничкия?

Вероятно не са много хората, които си спомнят публичния скандал със списъка на Красьо Черничкия, който разтресе съдебната власт и за първи път постави ребром въпроса как стават назначенията по нейните върхове.

По ирония на съдбата, този скандал избухна пак през юни – само че преди 11 години, през 2009-та. Тогава един от бившите кадровици на съдебната власт – членът на Висшия съдебен съвет Иван Колев, обяви по време на заседание на съвета, че един „черничък човек с ланци”, някакъв Красьо от Плевен, обикалял из страната и разправял, че може да осигури изборен пост в съдебната власт срещу 200 000 евро. Оказа се, че става дума за 27-годишния тогава бизнесмен Красимир Георгиев.

След хвалбите му върху него се стовари цялата мощ на държавната машина. Започналото на мига разследване установи, че в „тефтерчето на Красьо” фигурират десетки имена на мастити политици, бизнесмени и магистрати. Прокуратурата засече, че 35 съдии и прокурори са си „контактували” с бизнесмена, уличен за „брокерство” в съдебната власт. Последваха оставките на двама членове на ВСС и дисциплинарни наказания за много от магистратите, чиито имена лъснаха в телефонните разпечатки. Макар че държавното обвинение така и не успя да извади на бял свят за какво точно са си говорили всички тези хора с Красьо от Плевен.

Скандалът шумя, шумя, пък после стихна. Наложените наказания бяха отменени, а всички повдигнати обвинения срещу Красимир Георгиев бяха тихомълком оттеглени от прокуратурата или паднаха в съда. А накрая самия Георгиев осъди държавното обвинение за вреди...

Кадруването на бели покривки никога не е спирало

Докато държавата се тресеше покрай сюжетите с Красьо Черничкия, се чу и признанието на тогавашния председател на Върховния административен съд Константин Пенчев (който в момента е конституционен съдия), че в съдебната система открай време кадрува един приятелски кръг. И че постовете се разпределят  „на бели покривки”, далеч от микрофоните и камерите в  заседателната зала на ВСС. 

През годините това негово твърдение се доказа многократно във времето. Белите покривки все така се постилаха, а се променяха само играчите, които стояха около тях - според политическата конюнктура в държавата.

Така се стигна и до днешното състояние, описано от Пламен Бобоков:„ Има два стълба на власт и влияние, които винаги предопределят кой, кога и къде да отиде. Аз просто съм се възползвал от това, че имам приятел, който е близък до втория стълб  и съм го помолил ако може – да даде възможност на това момче, нищо повече. Лобирането е очевидно неуспешно, защото, както виждате, друг човек е окръжен прокурор...”, разказва Бобоков.

Бизнесменът от Русе отказа да посочи кои са тези два центъра. Но те са известни от години.

Поредица от кадрови скандали очерта "двата центъра на власт и влияние"

Първия център го посочи експрокурора на София Николай Кокинов. Коментирайки тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров, Кокинов се обърна към премиера Бойко Борисов с репликата "Ти си го избра". Записът с това "изпускане" на Кокинов лъсна в медиите през 2013 година, но единственият реален резултат, до който доведе, беше, че сложи точка на прокурорската му кариера.

През 2014 г. пък тогавашният председател на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов свика пресконференция, след като срещу него бе повдигнато обвинение за злоупотреба с евросредства и призна, че му е оказван натиск за решаване на дела чрез посредници. Но посочи и източника на този натиск: депутатът от ДПС Делян Пеевски. Месеци по-късно, когато ВСС отказа да назначи Пенгезов за втори мандат като шеф на САС, той изрече и култовата реплика: „Доганчо заповяда на Делянчо, Делянчо заповяда на главния... Има си твърдо ядро, което си гласува, което бях сигурен, че ще гласува против”.

Може би все още има някой, който помни и че между тези две признания избухна още един скандал: между тогавашния „втори” човек в ГЕРБ Цветан Цветанов и Делян Пеевски, които един друг се обвиняваха в задкулисно кадруване и влияние в съдебната власт. Тогава Цветанов заяви, че Делян Пеевски контролира прокуратурата чрез влиянието си върху ВСС и тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. Пеевски пък му го „върна” с обвинение, че Цветанов е настоял да бъде повишено протежето му Ася Петрова, която внезапно се издигна до зам. главен прокурор и че е натискал да се прикрие разследване срещу съдия Румяна Ченалова...

После, през 2016 г. прозвучаха и скандалните записи от „Яневагейт”, които извадиха наяве и други „мръсни тайни” за връзките на магистратите с политическата власт и загатнаха за тяхната роля в кариерното им израстване. За капак, през 2019 г. бившият вече шеф на Софийски районен съд и настоящ политик Методи Лалов, призна как е станал неговият избор за поста: след среща с тогавашния председател на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев, организирана от Янева, на която се появил и самият Пеевски. Той попитал какво става и след като му обяснили, казал: „Ама да не стане така, и сега цитирам – да се отметне тоя човек, както се отметна Пенгезов, който аз водих при Ахмед Доган“, разказа Лалов...

На този фон спорът кои са двата центъра има смисъл само относно номерацията: кой точно е "първи, и кой - "втори"...

Кучетата лаят, керванът си върви

Това съвсем не са всички случаи на "задкулисно кадруване" в съдебната власт, за които се е чувало през годините - имаше още десетки други. Но въпреки това прокуратурата така и не успя (или може би не пожела) да докаже никога и нищо.

Само че междувременно практиката при изборните процедури за кариерното израстване в съдилищата и прокуратурата да се търси помощ от "правилното рамо", от изключение се превърна в обичайна практика. С която са наясно всички хора в системата.

И, да, наистина е цинично да се говори за лобизъм или търговия с влияние само тогава, когато "сделката" не е завършила успешно...

Facebook logo
Бъдете с нас и във