Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАДАЧА С ДВЕ НЕИЗВЕСТНИ ЗА ЦИПИ ЛИВНИ

Колкото и да е непредсказуем политическият живот в Израел, със сигурност еврейската държава не трябва и не може да си позволи вътрешна управленска криза. Повече отвсякога страната има нужда от силен лидер, който да я води през дълбоките и бурни води на Близкия изток. Липсата на адекватна рецепта за проблема с иранските ядрени амбиции, както и нулевият напредък на мирния процес с палестинците обричат управляващите в Йерусалим на неспокоен сън. Неочакваното допълнение към сериозността на ситуацията дойде от мащабния скандал за корупция с главен герой настоящия министър-председател на Израел. Ехуд Олмерт се оказа в епицентъра на подозрения за незаконно получаване на крупни суми от американския бизнесмен Морис Талански. Премиерът ще трябва да дава обяснения и по обвинения в неправомерно използване за лични цели на държавни средства.
Срещу настоящия лидер се водят няколко разследвания, а преговорите за мир с палестинците, в които министър-председателят участва, засега не са дали видим резултат. Както лесно можеше да се предвиди, дори политик от калибъра на Олмерт не можеше повече да управлява с подобно бреме и той абдикира. След като премиерът беше принуден да се откаже от поста си заради обвинения в корупция, неговата партия Кадима спешно произведе първите си вътрешни избори, за да излъчи нов лидер. Основни претенденти за председателския пост бяха двама действащи министри от настоящия кабинет, но интрига около името на победителя така и не се появи. Напълно очаквано външният министър на Израел Ципи Ливни спечели победа и ще има трудната задача да замени Ехуд Олмерт първоначално на вътрешнопартийния, а впоследствие вероятно и на премиерския пост.
Победата на изборите на г-жа Ливни обаче не означава, че тя автоматично ще стане министър-председател. Новият лидер трябва да преодолее продължителен период на пазарлъци, докато се опитва да сформира коалиционно правителство в нестабилния израелски политически климат. Според местните закони (страната няма конституция) тя първо ще получи мандат за съставяне на кабинет от президента Шимон Перес. Ако новият лидер на Кадима не успее да спечели одобрението на парламентарно мнозинство от 61 депутати в 120-членния Кнесет, тогава държавният глава може да възложи отговорността на друг политик. Ако и той не се справи със задачата в срок от 28 дни, израелците вероятно ще трябва да гласуват предсрочно в началото на 2009 г. вместо в края на 2010 г.
Оттеглянето на Ехуд Олмерт поставя под въпрос перспективите пред преговорите на Тел Авив със Сирия и Палестинската автономия, които бяха възстановени след дълга пауза. Диалогът между Израел и неговите стари противници приближи поне малко еврейската държава до мирно регулиране на отношенията със съседите. И ако новият премиер не съумее правилно да продължи започнатото, това може да има сериозни последствия за страната. Въпреки спекулациите вероятно именно Ципи Ливни ще получи трудната задача. Събитията в управляващата партия сочат, че за втори път след Голда Меир жена премиер ще ръководи Израел.
Новите отговорности едва ли могат да уплашат петдесетгодишната бивша служителка на Мосад и лейтенант от израелските въоръжени сили. От доста време Ливни е истински фактор в политиката, а авторитетното списание Тайм я нареди сред стоте най-влиятелни жени в света. Тя може да се похвали и със сериозен опит в решаването на основните проблеми пред страната си.
Новият министър-председател ще има няколко главни задачи. Първо, ще трябва да накара израелците да забравят за провалите на Ехуд Олмерт, чийто рейтинг е доста нисък заради корупционните скандали и грешките по време на войната срещу Хизбула в Южен Ливан през 2006 г. Приемникът на Олмерт ще трябва да продължи израелско-палестинските преговори за мир. Той ще има и задачата да се изправи срещу иранската ядрена заплаха. По първата точка от Ливни, която водеше делегацията на преговорите с палестинците, може да се очаква продължение на курса на нейния предшественик. В редиците на Кадима 50-годишната дама е смятана за прагматик и тя смята разговорите с президента Махмуд Абас за важни.

Много по-различна е ситуацията с Иран и неговите ядрени планове. Израел заедно с Турция е може би най-губещата държава от конфликта в Кавказ и в момента е с вързани ръце. Въпреки войнствената полемика еврейската държава определено не иска да рискува с военна операция срещу Техеран и залага надежди на световната дипломация. Единственият правилен ход на Израел е може би изчакването. Тел Авив трябва да прояви търпение до окончателното уреждане на конфликта в Грузия, което би трябвало да стане в близките месеци. Това ще позволи на световната общност отново да се залови сериозно с иранския въпрос. Г-жа Ливни многократно демонстрира строгост спрямо Техеран, но едва ли ще рискува да постави страната си в международна изолация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във