Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЗАД ПАРАВАНА НА ПРЕГОВОРИТЕ

Усилията за намиране на общоприемлива дясна кандидатура за президент не дават резултат, защото всъщност са мотивирани от желание за овладяване на дясното политическо пространство. Все по-малко са тези, които се съмняват, че битката е именно тази - кой да доминира в него. Точно това непрестанно подронва дори и най-искрените опити да се направи нещо за постигане на някакво разбирателство между партиите от десницата.
Не е ли странно, че броени дни преди да изтече крайният срок (15 май) за окончателните десни номинации за кандидат-президент, от СДС започнаха да се ослушват? До единна дясна президентска кандидатура ще се стигне, но ранното й издигане би я превърнало в политическа мишена, заяви Петър Стоянов. От своя страна Иван Костов пък държи да се спази договореният предварително срок и продължава да настоява, че Веселин Методиев е най-сериозната кандидатура.
До момента на тази номинация не е наложено вето, изказвани са резерви към нея от СДС, но не такива, които да ни накарат да преоценим номинацията на Методиев и да издигнем нова кандидатура, каза лидерът на ДСБ.
Все повече става ясно, че (не)заиграването с ГЕРБ се превръща в пробен камък на разбирателството в десницата. Петър Стоянов за пореден път даде да се разбере, че ако ГЕРБ даде ясна заявка до президентските избори, че желае да вземе участие, тогава ние ще обмислим вероятно сътрудничество.
Бойко Борисов пък използва симпатиите на част от сините, за да подклажда враждата им към Костов, обвинявайки го, че обслужвал БСП. Тези дни той дори си позволи да апелира открито за неговото изолиране от преговорите за общата дясна президентска кандидатура. В интервю за електронното издание Всеки ден столичният градоначалник каза: Вместо да го изолират от разговорите като агент-провокатор, те се въртят около него и той с всеки изминал ден им стяга примката.
Разбира се, подобни внушения допълнително наливат масло в огъня на междуособната война, която се води между СДС и ДСБ. Продължавайки да прочиства синьото ръководство от нездрави елементи, Петър Стоянов назначава нови и нови хора, за които се знае, че нямат симпатии към бившия Командир. Така например той смени досегашния главен секретар на партията Иван Колчаков с Илия Лазаров, който е обяснил пред Националния съвет на сините, че преди време излязъл от СДС заради проблеми с бившия лидер Иван Костов.
Колкото и да се опитват да убеждават, че правят всичко възможно за единението на дясното, все по-очевидно става как лидерите на СДС и ДСБ нито за миг не са прекратявали тази странна война помежду си. Именно тя е първопричината днес - пет месеца след началото на преговорите за десен кандидат-президент - практически да са нулеви перспективите партиите да излязат скоро с общо решение.

Проф. Михаил Константинов: ОЩЕ ЗА ДРАМАТА ВДЯСНО
Един от често задаваните напоследък въпроси е: Какво става в дясното пространство?. Толкова е дъвкана тази тема, че все по-малко хора й обръщат внимание. Което за десните е лошо. Защото в политиката е по-добре да те критикуват, отколкото да не те забелязват. Впрочем добре е в началото нещата да се дефинират. Под дясно в тези редове разбираме избирателите и лидерите на СДС, на ДСБ и на малките, гравитиращи около СДС формации.
Формално изборът на десен кандидат за президент не е особено закъснял, защото законовият срок за регистрация на кандидатите вероятно ще е 5 октомври тази година. Само че късното издигане на такъв кандидат налага поне два извода.
Първо, че обединението вдясно не върви и вероятно няма да се случи. Пък макар и само като коалиция за президентските избори. Второ, че шансовете за издигане на фигура от гражданското общество за десен кандидат практически вече не съществуват. И наистина, възможностите вдясно вече са крайно ограничени. Те всъщност са три: издигане на повече от един кандидат (като на частичните избори в София през септември м.г.), издигане на общ, но слаб кандидат и издигане на също общ, но силен кандидат с всички шансове за влизане в балотаж.
Издигането на повече от един десен кандидат е обикновено самоубийство. Издигането на общ слаб кандидат (например от страх да не засенчи и впоследствие да отстрани сегашните десни лидери) ще има подобен ефект. А издигането на общ силен кандидат предполага той да е добре обществено познат. Защото един достоен, но неизвестен кандидат няма шансове да бъде масово припознат от хората за оставащите три месеца, а именно юни, септември и октомври. Защото летните юли и август няма какво да ги броим.
Така едно сериозно участие на дясното в президентските избори предполага издигане на известен политик. Такъв може да бъде само някой от лидерите. И по-точно, само двама от тях имат някакви шансове. Тук вече не е нужно да се познава до три пъти.
Банално е да се каже, но разединението вдясно е единствено и само на ниво лидери. Десните избиратели в България не са разединени. Те са просто обидени и разочаровани. Защото се чувстват предадени. И защото наистина са предадени. Те, или голяма част от тях, могат да бъдат активирани отново само от един силен и безусловно подкрепен от всички десни партии кандидат. Ако този кандидат не бъде излъчен, макар и в последната минута, десницата не само позорно ще загуби президентските избори през ноември 2006 година. Тя позорно ще загуби и общите местни избори през октомври 2007 година. Но още по-важно - тя ще загуби и парламентарните избори - предсрочни през 2007 г. или редовни през 2009 година. И не просто ще ги загуби, а окончателно ще бъде пратена в политическото небитие. Което може би ще роди новата десница, от която България очевидно се нуждае.
Разбира се, възможно е една нова силна десница изобщо да не се случи в близките години. И това в голяма степен ще зависи от успеха или неуспеха на очакваното ново генералско политическо чудо. Което пък насочва вниманието към още една, неизучена досега възможност. А именно едно трайно или временно заиграване на самонареклите се десни формации с ГЕРБ и даже с НДСВ. На принципа, формулиран от българския писател Змей Горянин през 1946 г., От детето до старика, всички срещу болшевика!. И по-точно срещу БСП плюс ДПС плюс една автентична лява партия, но не водевилна, а оглавена от човек от ранга на Костадин Паскалев. Защото за едно супер анти-БСП обединение има още една, срамежливо премълчавана причина. Негативното, граничещо с гавра, отношение на Европейския съюз към страната ни е и поради това, че там не искат, ама наистина не искат една България, управлявана от комунистически фамилии, бивши офицери от Държавна сигурност и бивши агенти на КГБ и ГРУ. Примерът с Румъния го доказва.

Калоян Методиев, председател на Общество за нова България: ОСТАНАХА САМО ВТОРОСТЕПЕННИ РОЛИ
Най-добре се разкриват сериозните противоречия в т. нар. дясно в преговорите за обща президентска кандидатура. От тях става ясно, че де факто ОДС не съществува. В рамките на малката парламентарна група едни партии участват, други не, едни са на едно мнение, други на друго - всяка коза за свой крак. Същото е и състоянието на почти цялото дясно. Говориха, че ще издигнат едно име - а преди това номинираха пет. От преговорите изтича информация. Валят и взаимни нападки. Невъзможно е този трагикомичен филм да завърши с успех. И това е може би за добро. В политиката вакуум няма.
Единственият, който засега демонстрира последователност, независимо от рейтинга, който има, е лидерът на ДСБ Иван Костов. Добър или лош, неговият кораб си плава в точно определена посока и екипажът е верен и дисциплиниран. Дали може да си оправят имиджа и да се надскочат е друг въпрос. Всички останали са на сергията. И не на някой елитен базар, ами на политическия битак, където се препродават само вехтории.
Аз не виждам политиката само като компромис, но и като състезание, като битка. Изкарваш своя кандидат и се бориш с него. Той сам трябва да изкристализира сред другите и да се наложи. Алъш-вериш, ако е необходим, ще се прави после. Много бързо забравиха някои как аутсайдерът Първанов стана президент.

Facebook logo
Бъдете с нас и във