Банкеръ Daily

Общество и политика

За питомното, дивото, ловците и техните съветници

Александър МАРИНОВ

 

През последните седмици общественото пространство е бомбардирано с всевъзможни гадания относно възникването, характера и потенциала на т. нар. нов проект на Кирил Петков и Асен Василев. Наред с всевъзможните спекулации на тема „Нероден Петков” се появиха и някои разсъждения за евентуалната му електорална база. В частност - един опитен социолог отсече, че новото политическо явление – каквото и да е то – ще трябва да разчита на „питомното”, т.е. на "късането" от електоратите на съществуващите партии. А търсенето на подкрепа сред негласуващите (отчуждените от политиката) било „гонене на дивото”. Това твърдение има не конюнктурно, а принципно значение и затова ще го разнищим по-подробно.

 

Преди всичко, едно на пръв поглед формално терминологично уточнение. Днес мнозина говорят за нов политически проект. Това понятие, особено в контекста на употребата му у нас, поставя акцент върху ролята на политическото инженерство, т.е на конструирането в „лабораторна политико-икономическа среда” и налагането с помощта на политически технологии на нещо изкуствено.

В България, както ще стане дума по-нататък, има силна и назряла обществена потребност от нещо наистина ново, а не префасонирано старо. Тук проектирането не е достатъчно, особено ако имаме предвид печалния български опит - НДСВ, "Атака", ГЕРБ, АБВ, Барековото чудо, Марешката "Воля". Защото практиката на българския политически инженеринг показва едни и същи (при това задълбочаващи се) недъзи.

С изключение на ГЕРБ и донякъде НДСВ,

изкуствено създаденият политически хомункулус

се оказва хилав и скоро се спихва, въпреки че успява да обслужи поне част от конкретните интереси, в името на които е създаден. Така че настоящата системната криза на партийно-политическата система в България "изисква" съвършено различно решение: изграждане на нова политическа сила, която се ползва с широко обществено доверие, работи за публичното благо и търси принципно нов тип легитимиране - отвъд традиционните и доста изхабени у нас параметри на „лявото” и „дясното”.

И така, ако говорим за възникването на нова политическа сила, къде тя би трябвало да търси своята надеждна електорална база? За да намерим отговор на този въпрос, трябва да погледнем фактите, а не – както някои пишман политолози –

да смучем догадки от пръстите си.

Накратко казано, фактите обрисуват следната картина. Тук трябва да се уточни, че ще боравим с абсолютни числа, а не с проценти, които често са подвеждащи, да не говорим, че се сравняват и тълкуват неправилно).

Първо - на изборите след 2014 г. се наблюдава ясно изразена тенденция да гласуват все по-малко българи (единственото изключение е президентския вот през 2016 година). На предсрочните избори през 2014 г. са гласували малко над 3.5 млн. души, през 2017 г. - горе-долу също толкова, през април 2021 г. до урните са отишли 3.334 млн. души, а през юли с. г. - 2.775 милиона.

За сравнение, на президентските избори през 2016 г. на първи тур са гласували 3.943 млн. българи. Това показва недвусмислено, че днешните

нашенски партии показват все по-видна неспособност

да привлекат подкрепата на гражданите, и това съвсем не е случайно.

Второ - още по-драстично намалява подкрепата, изразена в абсолютни стойности, за партиите, които попадат в Народното събрание. През 2014 г. тези партии получават общо малко над 3 млн. гласа, през 2017 г. – 2.738 милиона, през април 2021 г.- 2.672 милиона, а през юли с. г. – 2.440 милиона. Това означава, че законодателният орган става все по-слабо представителен, защото политическите формации в него отдавна отразяват волята на по-малко от половината българи с право на глас.

Трето - по същата логика пропорционално намалява абсолютната подкрепа за партиите, които формират управляващи коалиции. Не е случайно, че в отиващия си парламент най-голямата парламентарна група - на победителите от ИТН - наброяваше само 65 депутати. Факт, който е

без прецедент в българската политическа история.

Какво следва от тези факти по отношение на препоръката "Евентуалните нови формации да търсят „питомното” (т.е. гласоподавателите на днешните парламентарни партии) вместо да гонят „дивото” (отдръпналите се по една или друга причина граждани с право на глас)?"

Открояват се няколко извода.

Първо - гласоподавателите на днешните партии представляват намаляващо малцинство от общата съвкупност на българските избиратели. Нещо повече, те са се свили до твърди партийни ядра, допълвани от тясно профилирани клиентели. Въпреки че партийните ядра са подложени на ерозия (най-видимо при БСП), отцепването на някакви части от тях е губеща стратегия от гледна точка на съотношение на вложени усилия и постигнати количествени резултати. От тази гледна точка

„Питомното” и „Дивото” вече са разменили местата си!

И затова много по-обещаващ вариант е да се търси привличане на необхванати към момента електорални сегменти, отколкото да се води битка за отцепване на скромни парченца от партийните ядра.

Второ - евентуалното ориентиране към действащите активни избиратели би довело до две неблагоприятни дългосрочни последици за партийно-политическата система и за управлението на страната. От една страна, това би продължило тенденцията за намаляване на представителността на управлението, а от друга – би задълбочило сегментирането на парламентарното представителство. И двете са нежелателни за обществото, но в същото време са губещи и за отделните партии, независимо какво успеят да „откраднат” една от друга.

Трето - истински перспективната, макар и трудна за реализиране стратегия, предполага да се търси път към тези десетки проценти от българите, които отказват да гласуват за настоящите партии, защото

не виждат в тях автентичните си политически представители.

Този електорален сегмент има други ценностни критерии и това пролича ясно на президентските избори  през 2016 г., когато голяма част от подкрепилите двойката Радев - Йотова не бяха привърженици на нито една партия. Една част от тези избиратели „по инерция” гласуваха за БСП през март 2017 г., но скоро след това се отдръпнаха.

Между другото, след президентските избори множество партии се опитаха да си припишат заслуга за победата на действащия президент, като особено  настойчиви бяха от ДПС. Анализът на числата обаче показва, че това не е вярно – на първи тур изборната активност в бастиона на партията (Кърджалийска област) бе наполовина по-ниска от обичайната, при това голямото мнозинство от избирателите там гласуваха за двойката, издигната от ДПС. Истината е, че около половината от гласовете за Радев-Йотова през 2016 г. дойдоха от „непартийни” избиратели.

В заключение, препоръката да се „крадат” избиратели на действащите партии е достатъчно несъстоятелна, за да бъде възприета от създателите на една нова политическа формация. Нейното лансиране има по-скоро друга цел – да обслужи определени политически интриги. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във