Банкеръ Daily

Общество и политика

За кожата на една партийна лидерка

Преди пет години, когато Корнелия Нинова пое председателския пост в БСП, много анализатори я нарекоха „Бойко Борисов в пола”. Със стила си на управление в партията тя до голяма степен оправда това сравнение. Сега е готова на всичко, за да се задържи на партийния връх, независимо че подаде оставка заради плачевния изборен резултат на Столетницата на последния парламентарен вот.

Толкова слаб резултат на избори БСП не е имала дори и след катастрофалното управление на Жан Виденов през 1995-1997 година. Само 26 депутати в 47-ото Народно събрание. И това не е инцидентен срив, а на трите парламентарни избора през тази година ясно се видя низходящия тренд в доверието на избирателите към социалистическата партия. Разбира се, за да се случи това, роля изиграха много фактори, но не на последно място е поведението и политиката, водени от лидера на БСП.

Праз 2016 г. Корнелия Нинова се оказа точния човек на точното място. С нейния хъс, енергия и дори агресия, тя успя да събуди и да изправи на крака полузаспалата беззъба опозиция на управлението на ГЕРБ. Това признават немалко нейни съпартийци, които днес са разочаровани от председателката. Те одобряват и реформата, която Нинова започна за подмладяване на формацията, за въвеждане на мандатност при ръководните длъжности и депутатството, както и за изчистването й от задкулисни зависимости. В някакъв момент обаче нещо се случи и

нещата поеха в крива посока.

На Корнелия Нинова й се услади властта в партията и тя започна да я брани със зъби и нокти. Огради се с лично верни на нея хора (нещо като преторианска гвардия), раздели се с близки сътрудници, които се осмеляваха да бъдат критични и да й посочват грешките, поведе война с „врага с партиен билет”, като заедно с оялите се фараони и корумпирани бизнесмени „изгоряха” и честни инакомислещи социалисти.

Нинова изостави левите идеи и се гмурна в морето на национализма. И вместо да развее знамето на борбата с бедността, за братство, солидарност и справедливост, тя открадна байрака на ВМРО и останалите патриотични организации и превърна в своя кауза борбата с Истанбулската конвенция и някакви измислени джендъри.

Окрилена от силния изборен резултат на парламентарните избори през 2017 г., които бяха следствие по инерция от победата на президентския вот, Корнелия Нинова почти се видя като премиер на България. Което

събуди жаждата й за власт.

Все пак тя не се поддаде на изкушението да стане председател на парламента с гласовете на ГЕРБ и правилно прецени, че твърдата опозиционност може да й донесе повече дивиденти. Но неовладяната й емоционалност и понякога ненужна вербална агресия винаги й изиграваха лоша шега.

Както са казали мъдрите хора – никога не знаеш какво губиш, когато печелиш и какво печелиш, когато губиш. Катастрофалният изборен резултат на БСП през ноември принуди Нинова да подаде оставка, като поеме политическата отговорност за провала. Но тя сякаш няма сериозно намерение да се раздели с председателското място в партията. Освен това се оказа, че бъдещата управленска коалиция ще се състои от четири формации и сметките не могат да излязат без нито една от тях. Което до голяма степен придава значителна тежест на всеки един от малките коалиционни партньори на „Продължаваме промяната”. Отделен въпрос е кой от тях би си позволил

да се възползва от това положение

и да извива ръце, защото на всички е ясно, че този път правителство трябва да има. Въпросът е на живот и смърт – и за „Демократична България”, и за „Има такъв народ”, а и за БСП.

От друга страна, само влизането във властта на лявата партия и заемането на висок държавен пост от Корнелия Нинова може да я спаси и тя да оцелее на партийния връх. За разлика от преди две години, когато разигра един скеч с подадена пред Националния съвет оставка и оттеглена на конгрес, този път едва ли може да си позволи подобен ход. Много нейни съпартийци са и набрали яд заради немалкото й грехове през последните няколко години, включително и заради превръщането на БСП в лидерска партия. Свикването на Изпълнителното бюро и Националния съвет по устав е само проформа, тъй като мнозинството в тях са верни на лидера хора. Получава се нещо като умален модел на държавното управление при Бойко Борисов – Нинова решава, а Националният съвет подпечатва с гумения печат решението й.

При свикания обаче за 22 януари 2022 г. конгрес, който трябва да констатира оставката й, нещата може да се объркат. Затова на Нинова й трябва

коз, с който да цака противниците си.

Някак си по-трудно се сваля от партийния връх примерно вицепремиер в правителството на страната. И понеже все пак има някаква възможност това да се случи, то участието й в коалиционния кабинет би било индулгенция за пред редовите социалисти, на които ще се наложи да гласуват в пряк избор за партиен председател. С други думи – може да сме с най-ниския изборен резултат в историята си, но сме реално във властта след толкова години в опозиция. Аз ви вкарах! Какво повече искате!

Ето защо Корнелия Нинова положи максимални усилия да се добере до висок пост дари с риск на моменти да провали коалиционното споразумение.

На какво станахме свидетели ние? В публичното пространство неофициално се заговаря, че Нинова може да стане председател на парламента, а, както знаем, няма дим без огън. Очевидно такава перспектива е обсъждана, но десните партньори не са били особено съгласни. Затова компромисно се възприема ротационният принцип. Само че той не удовлетворява ръководителката на социалистите, която би била първи председател, но за една година. Тя дава изявление пред медиите и

поставя останалите пред свършен факт.

Мисли се нов вариант – министър. Измисля се и Министерство на държавните предприятия – част от икономическото ведомство, като за нея. (Нещо като синекурата за Божидар Лукарски в кабинета „Борисов 2”.) В общественото пространство обаче се чува ропот – какво е това министерство, какви държавни предприятия, „точно на нея ли, дето приватизира „Техноимпекс”. Нинова реагира светкавично – дава изявление пред медиите. Останалите партньори пак са изправени пред свършен факт за нещо почти договорено. Започва се отначало – икономическото ведомство се прекроява наново, този път гарнирано с вицепремиерски пост. Лидерът на БСП най-сетне е доволна и коалиционното споразумение може да се подпише.

По всяка вероятност на Корнелия Нинова ще й се наложи да се яви отново на преки избори за председател на БСП. Ето защо, освен получения вицепремиерски пост, е предприела и други действия да си осигури победата, споделят нейни съпартийци. На предишния пряк вот преди година тя е използвала близки до нея медии за очерняне на опонентите си – основно Кирил Добрев, останалите нямаха никакви шансове. Сега пък насърчавала желаещи да се кандидатират за поста й, за да може вотът срещу нея да се разпилее. Младият Крум Зарков вече обяви кандидатурата си и има немалък шанс да успее. Но неофициално се говори, че в битката може да се включи и Калоян Паргов, лидерът на най-голямата структура на БСП - столичната. Споменават се още две-три имена, но те още не са събрали смелост и не са решили да се обявят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във