Банкеръ Weekly

Общество и политика

За кожата на един креслив вицепремиер

Ако сте гледали телевизия СКАТ, знаете, собственикът й Валери Симеонов обича да "гостува" там.  Точно да гостува - винаги е обявяван като гост. Участията му имат специфика - минимум час време за изява, никакво прекъсване (освен за превъзбудено одобрение), удобни въпроси, пърхащи водещи. Веднъж дори закъсня за "гостуването" си в праймтайма на СКАТ и на водещия на предаването "Дискусионно студио" Стоян Иванов му се наложи 20-ина минути упорито да преповтаря какво ще го пита, как ще го попита, защо ще го попита, да чете отново и отново въпросите си. За да бъде туширана неловкостта, бе пуснат и "репортаж" от новините на СКАТ, предназначен, както ни уведомиха, за акцент в разговора. Но когато Симеонов влезе в студиото, бе посрещнат с благодарна усмивка. Как да не се усеща тогава той като у дома си? А когато си у дома, нямаш нужда от лустро - разхлабваш възела на вратовръзката, оставаш "по къси гащи" (визуализация ала Таско Ерменков) и по домашни чехли.

Защо разказвам това? За да стане ясно защо точно пред микрофона на СКАТ  Симеонов отпусна душа и развърза език. Не че някога е имал спирачки. След поредния креслив словесен залп го заля вълна от възмущение. Не е първата, не се очертава да е и последната. И този път защитната му стратегия е все същата - нападение. От скромния арсенал с аргументи пак бяха извадени дежурните виновни - манипулирани протестиращи, лоши политически опоненти, лични врагове олигарси и, разбира се, компрометирани медии и путинови хибридчици, върлуващи във Фейсбук. Малцината му защитници добавиха за колорит  сянката на кървав преврат - атаката, разбира се, не била  срещу Валери, а срещу… Бойко Борисов, правителството, държавата - всичко и всеки осигуряващ сянка на нашия son-of-a-bitch.

Ако се абстрахираме от унизителното съдържание на думите, опитите за опровержение могат да предизвикат смях. Насладете се - излиза Валери Симеонов пред микрофона и казва: "Този закон беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни деца, без грам майчинско чувство, грижа за тях."  После се ядосва, че "превъзбудени медии" извадили изказването му от контекста и им предоставя оригинала: "Този закон беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни деца, без грам майчинско чувство, грижа за тях". А, сега де… Първото е извадено от контекст, а второто е в контекст?!  За да е гротеската пълна, подопечните му депутати изпратиха декларация, в която "преведоха" казаното от шефа си: "Лидерът на НФСБ не е поставял под съмнение здравния статус на безспорно болните деца, но с израза "уж" се е възмутил от недопустимия стремеж на някои майки - лидери на протеста, и председатели на опозиционни партии да използват нещастието на тези деца за комерсиални и политически цели.” Самоокарикатуряване чрез нелепици - освен че се налага превод от български на български, объркват … името на партията си - декларацията е изпратена  от името на Национален фронт за освобождение на България.

Само че този път Симеонов се сблъска челно не с обезверени поданици, обръщащи отчаянието си на черногледи вицове, а с истински отчаяни, ударени от живота, жени, които няма какво да губят, защото вече са загубили всичко. А народопсихологията ни е такава, че всичкото за българските майки са децата им. Затова и сега призивът за протеста:

Носете си топлите дрехи, оставаме до оставка

не звучи като празна закана. Първо, защото това е не първият, а поредният му сблъсък с протестиращите майки. Предишните му реплики бяха не по-малко арогантни и презрителни. Например: "Мнението на майките и на бащите няма никакво значение! Важно е мнението на изпълнителната власт!"

И второ, защото Валери Симеонов вече не е редови бизнесмен от Долни Чифлик, от уникалния роден тип self-made  дерибей, с мислене от епохата на първоначалното натрупване на капитала, чиито номера и арогантност минават пред подчинените му на заплата. Валери Симеонов е цял вицепремиер с ресор икономическа и демографска политика; наблюдаващ дейността на министрите по здравеопазване, труд и социална политика, околна среда и води, транспорт, информационни технологии и съобщенията, туризъм; координиращ работата на държавните агенции за българите в чужбина, за закрила на детето, за метрологичен и технически надзор, както и на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, Агенцията за ядрено регулиране и Патентното ведомство. Той не е просто лидер на парламентарно представена партия, а е съпредседател на коалиция "Обединени патриоти", чиято група е трета по численост в Народното събрание и пише и гласува закони "в името на народа", упражнява власт на квотен принцип. Новата институционална роля изисква пренастройване на ума като следствие от осъзнаване на отговорността, легнала на плещите ти. Да, и намордник на езика.

Да очакваш обаче поне добри обноски и овладяна реч от Валери Симеонов  е като да чакаш от онзи свят писмо. Mission: Impossible. Планинарите добре знаят какви опасности крие "височинната болест". Тялото се уврежда под влияние на външни фактори, свързани с бързия преход към по-голяма надморска височина. Подобни ли рани нанася бързото изкачване в социалната йерархия?

Валери Симеонов  съвсем не е изключение

Примерите за словесна агресия са много, свикнахме с тях дотам, че често наричаме дебелашката шега и откровената обида "искреност" и "говорене право в очите". Помните ли как бившият министър на културата, настоящ председател на Комисията по култура, кандидат-академикът Вежди Рашидов съвсем не-културно обясняваше какви са културните ни дефицити: "Ние сме опростачили живота си… Всеки тука е готов да те потупа по рамото и да ти тегли една майна… Създаваме квалифицирани кадри и ги изпращаме да служат на други държави. Тук остава онова, което и за чеп за зеле не става"?

Унижението не е патент на управляващите. Едва закрачил по червения парламентарен килим, и депутатът от БСП Иво Христов се включи в общия хор на презрелите народа си. Покрай назиданието за лекотата да се води хибридна война, сподели : "Като отчетеш, че 80% от населението са дебилни и не могат даже да се подписват, това работи безупречно. Когато имаш един оскотял, необразован и примирен народ, манипулацията става много лесно." Но ненадминато остава "майсторството", с което ни обиждаше самият Бойко Борисов. Помните ли съветите му - ако ви е скъпа храната, садете си картофи, а ако сте висшист без работа - станете овчар. Общественото възмущение на свой ред възмути Борисов: "И като го казах това, във Фейсбук, се напълни с (коментари - б.а.) "ние не искаме да сме овчари". Богатите араби искат българско агнешко, както ние искаме немски мерцедес". А сравняването ни с любимите му кучета - "моите са страхотни, но са точно като българите - здраво трябва да се държат”?  Имаше възмутени, а Борисов е трети мандат на премиер. Защо го избираме? Защото, като се погледнем в огледалото, виждаме същото ли? Според медийния експерт Соня Момчилова именно това е причината, че допускаме да ни обиждат политиците: "Ние самите отдавна сме спрели да се уважаваме, ние въобще сме загубили самосъзнание по отношение на това колко е важно отново да реабилитираме понятия като чест, като дълг, като доблест, като мъжество, като съвест."

Дефицитите в личното възпитание са само един от възможните отговори. Политологът Страхил Делийски изрежда другите. Според него, "огромна част от българския политически елит са хора, които, образно казано,

си лягат обикновени хора и се събуждат политици

депутати, министри и така нататък”. Така, неподготвени за новата си роля, се появяват откровения като "Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер." Генератор за презрението към собствения им народ е усещането на политиците, че техният политически живот, тяхното политическо съществуване не се дължи на избирателите, а на някакви други фактори. "Ако усещаха, че тяхното политическо съществуване е функция на представите и волята на избирателите, много повече щяха да внимават какво говорят", твърди Делийски. И не на последно място - в търсене на медийно внимание, ефектността на фразата стана по-важна от смислеността й. "Публичният ни разговор се подчинява на императивите на всепозволеността на езика, има все по-малко табута, все по-малко забранени думи", смята Делийски. Според него това е израз на един процес, който протича не само у нас - за "цялостната маркетизация и медиатизация при правенето на политика". С други думи, политиците започват да говорят и действат така, че да се харесат на медиите  и за да могат техните послания да звучат атрактивно в този контекст.  А медиите обичат скандала. И колкото и да се възмущават, зрителите и читателите също, съдейки по рейтингите (на телевизиите), четенията (на сайтове) и тиражите (на вестниците).

Само че този път Симеонов прекрачи и без това разтеглените граници на приличието. И не помагат нито чуждите извинения, нито опитите някак да бъде напъхан в удобния калъп на "неразбрания". "Познавам му езика, той съвсем по друг начин иска да го каже (…) Така че да излезе и да обясни какво е имал предвид", суче Борисов. "Никой общественик и изобщо нормален човек не би казал такива думи, които да звучат по този начин. Убеден съм, че Валери Симеонов е имал нещо съвсем друго предвид", гъне се евродепутатът и заместник-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки. Само че "бургаското политическо чудо" обезсмисли и усилията по замазване. "Не се отказвам от нито една своя дума", героично обяви в епистоларното си послание.

Така че, носете си топлите дрехи, момичета…

Мария Иванова

Facebook logo
Бъдете с нас и във