Банкеръ Weekly

Общество и политика

За и против лекарския пердах

Трансплантираният безброй пъти български Наказателен кодекс (НК)отново бе опериран. Този път му присадиха засилена защита срещу нападения над медици. Те вече ще се третират като посегателство над длъжностно лице и ще се наказва с лишаване от свобода. Промяната беше гласувана на първо четене в Народното събрание в четвъртък (29 ноември). Законопроектът внесе синият депутат Ваньо Шарков (лекар, опериран преди дни от членството си в СДС), но идеята не е само негова. Българският лекарски съюз от години настоява посегателството над докторите да се криминализира. Сега депутати от всички парламентарни групи просто осигуриха узаконяването на исканата поправка.


Мотивите ги знаем: в последните години нападенията над лекари и медицинския персонал зачестиха. Най-често се нахвърлят върху екипите на Бърза помощ и върху нощните екипи в болниците. С приравняването им към длъжностните лица те ще се ползват с по-висока степен на защита. Дръзнеш ли да ги ошамариш, ще е все едно да посегнеш на полицай, на съдия, на прокурор, на данъчен или митнически служител и прочее длъжностни лица. Предвидената санкция, когато е причинената санкция е различни срокове затвор, в зависимост от степента на посегателството - в най-тежките случай - до 15 години.


Председател на парламентарната здравна комисия Даниела Дариткова, каза: С гласуването в пленарната зала трябва да покажем на обществото отношението ни към неговите лечители. Шарков добави и аргумента, че обратното поставя медиците ни в неравностойно положение и ги демотивира да работят в България. Защо обаче слушайки тези човекоугодни съображения нещо ни гъделичка под лъжичката?


Ето защо: на първо място, не приемаме намека, че не си обичаме лекарите и сестрите. И най-тежко увреденият пациент (имаме предвид морално и умствено)няма сериозен аргумент да ги ненавижда без причина. Напротив! Някои от посочените категории държавни служители, към чиято сигурност законът е извънредно придирчив, са далеч по-мразени и хулени. Но не защото професиите им са за подценяване, а заради последователните им усилия да ги оцвъкат и обезценят в очите на другите.


Така е и при медиците, които иначе си обичаме и не си ги даваме. Не вярваме обаче, че бягат в чужбина заради епизодичните ромски атаки. Бягат за пари, които тук не могат да получат. Виж, полицаите, магистратите, данъчните и митничарите не напъват за чужбина, въпреки недоволството си от приблизително същите заплати. Мине немине , ступат някой от тях, има и убити, но мераклиите за тези народополезни дейности не свършват.


С изричната уговорка, че без медиците си не можем, и съгласявайки се, че лекарските грешки в определени граници са неизбежни, се ядосваме на някои кривици. Криво ни е например, когато от писане джипито не намира време да ни прегледа. Или когато се заоплаква от Здравната каса и от личните си проблеми така, че не можеш да вземеш думата и да кажеш болежката си. Яд ни е и ако не си вдига телефона, за да ни запише за талон за следващия месец. Извън кожата си сме и при закъснение на спешния екип, особено, след като диспечерката в Бърза помощ вече ни е вдигнала кръвното с подробен разпит за симтомите на закъсалия.


Това са все пак бели кахъри. Как да си очарован обаче от нощния екип на болница, в която докарваш свой близък със симптоми на инсулт, инфаркт или родилен проблем, а те отказват да го приемат заради липса на места, разпореждайки да не бъде свалян от линейката? Ами ако се бръкнеш с хилядарка за избор на екип, който не познаваш и избираш единствено от страх да не те оперират като опитна мишка? И в който екип лекарят си върши работата, но анестезиологът те муши половин час, за да ти забие упойката така, че да се тръшкаш като във фронтови лазарет?


Крайно неприятни бъркотии се случват и с лекарствата. Из коридорите на болници и поликлиники сноват неспирно едни зализани младоци с куфарчета, които се плъзгат като сенки край чакащите пациенти, но влизат в лекарските кабинети като у дома си. Какво си хортуват вътре се досещаме, а по-късно го и усещаме с цените и ефективността на предписаните ни илачи. Като стана въпрос за лекарствата, наясно сме, че работата е дебела. И солидарна между радващите са на засилена законова защита. Тия дни например прокуратурата отказа да разследва високите цени на лекарствата. Причината била в забавеното приемане на някаква наредба, а не в конкретни лица. И при лекарските грешки е същото. Напоследък се стига до търсене на наказателна отговорност за фрапантни гафове, но всичко става на мъка и с неистови усилия от страна на пострадали и оцелели.


В този ред на мисли дали пък пациентските организации да не ни организират и да си издействаме и ние законопорект за засилената защита на пациентите. Те може и да не са длъжностни лица, но нито положението им в обществото е за подценяване, нито бягат по-малко в чужбина.

Facebook logo
Бъдете с нас и във