Банкеръ Weekly

Общество и политика

За българина с германско мислене

Или как средната заплата у нас стана 426 паунда

За България в чужбина се говорят и пишат предимно клишета. В западните медии, от Виена до Вашингтон, тя най-често се представя като царство на корупцията, организираната престъпност, безработицата, бедността и отчаянието. В руските все още се чувства носталгията по близкото ни минало. Така или иначе, приключилите избори очевидно с нищо не са допринесли за промяната на тези впечатления. Липсата на задълбочени познания за случващото се у нас и затвърдените през годините на прехода мрачни стереотипи са основните причини за, меко казано, постните информации на чуждестранните политически издания за българския вот.


Естествено, ако приемем, че във всяко клише се крие и доза истина, то неизбежният извод е, че ние сами сме си виновни за случващото се.


И така, изборите, наречени от българските политици исторически, съдбоносни и решителни, въобще не бяха регистрирани като такива от световните медии. В общи линии те се задоволиха с банално констатиране на фактите и изреждане на процентите гласували граждани, без да правят опит за какъвто и да било анализ.


В допълнение повечето чуждестранни средства за масова информация подминаха с мълчание факта, че за първи път през последните 20 години управляващата в България партия не губи местния вот и съумява да затвърди своето пълно превъзходство, включително и спечелвайки битката за най-високия държавен пост. За сметка на това например германският седмичник Дер Шпигел смята, че първите избори след присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. бяха тест за управляващото от две години и половина правителство на министър Бойко Борисов. Гласуването беше помрачено от обвинения във фалшифициране на вота. В самата изборна вечер намиращите се в опозиция социалисти обвиниха управляващата партия ГЕРБ в купуване на гласове и изборни манипулации. Вестникът цитира и лидера на социалистите Сергей Станишев след балотажа, че тези избори по никакъв начин не могат да се нарекат демократични, честни и свободни и че ще бъдат взети съдебни мерки, за да не се повтарят подобни проблеми. Накратко казано: ако човек разчита само на Шпигел, за да придобие представа за изборите у нас, то Сергей Станишев и БСП ще излязат неподкупни борци за справедливост и радетели за морал в политиката.


В испанския всекидневник Ел Паис тонът е също толкова назидателен:


Купуването на гласове, корупцията, протестите и безработицата, които белязаха предизборната кампания за президентския пост в България, показаха ясно недостатъците на тази млада европейска демокрация. Победата на кандидата на управляващата партия ГЕРБ е сигнал за това, че мнозинството от гражданите предпочете приемствеността... Но това не означава, че българите са се задоволили с това, което имат: да бъдат най-бедната и втората най-корумпирана страна в ЕС. В подкрепа на твърденията си испанският журналист отбеляза: Експертите от Прозрачност без граници са изчислили, че 80% от българите са убедени, че изборите са манипулирани.


Над заглавието Плевнелиев е новият президент на България в електронното издание на консервативния немски вестник Франкфуртер Алгемайне Цайтунг анонимният автор, който е взаимствал информацията от немската телеграфна агенция DPA, е добавил с различен шрифт и цвят Изборите нито честни, нито свободни. Ето какво се казва в началния абзац на същия този материал:


Първите избори в България след присъединяването на страната към ЕС през 2007 г. бяха помрачени от тежки обвинения в манипулация, отправени от опозицията.


Без да обръщаме внимание на явната грешка на неизвестния анализатор, който или е забравил, или никога не е знаел за парламентарните избори през 2009-а, материалът по-надолу става още по-забавен, защото следва цитат на новоизбрания президент Плевнелиев, който се кълне, че ще работи ден и нощ за европейското развитие на България. След споменатия увод обаче подобни изявления звучат неправдоподобно. А най-жалкото в случая е, че след прочитането на подобна статия у немските читатели се затвърждава усещането, че нашата страна въобще не е европейска.


Във Франция подходът е друг, но в крайна сметка води до също толкова съмнителни изводи. По повод избора на Плевнелиев, Франс прес констатира, че с победата на своя кандидат управляващите консерватори съсредоточават в ръцете си двата най-важни държавни поста. Подобно съобщение със сигурност е развеселило политическите наблюдатели у нас - така да се каже, ГЕРБ вече официално е консервативна политическа формация.


В статия, публикувана във вестник Фигаро, за Плевнелиев се казва, че е българин, който мисли като германец. Дали това е комплимент, може да се спори, но защо да не потърсим тук някъде и причината новият ни държавен глава да започне мандата си с пътуване до Париж?


В британската преса също отразиха победата на Росен Плевнелиев. Във вестник Гардиън са убедени, че по този начин ГЕРБ ще е в състояние да контролира всичко в държавата и да проведе така необходимите болезнени икономически реформи. Всичко това щеше да звучи правдоподобно, ако в същия материал не се посочваше, че средната заплата у нас е... 426 паунда. Дай, Боже, да стане някой ден!


В същия британски всекидневник цитират Плевнелиев, който щял да направи каквото му е по-силите, за да обедини българите по въпроса за прокарване на реформи в съдебната система и здравеопазването, като същевременно помага за намирането на алтернативни енергийни източници и начини за подобряване на търговията. Подобни думи сигурно са се понравили в Лондон, но специално що се отнася до енергийните източници, все още сме твърде зависими от Москва, а там отдавна си имат едно наум. Неслучайно най-остри думи за избора на Плевнелиев могат да се прочетат по страниците на руските вестници.


Заглавието в Коммерсантъ например е: Премиерът на България си избра президент - теза, която поразително прилича на лозунгите, издигнати по време на кампанията от хората на Позитано 20. В статията изрично се подчертава, че Росен Плевнелиев е прозападен кандидат. Това обаче не е всичко, защото според изданието експерти се опасяват, че новият държавен глава изцяло ще съсредоточи своето внимание върху сътрудничество със Запада и напълно ще погребе мащабните руски проекти, между които строителството на АЕЦ Белене и газопровода Южен поток. Същите тези експерти са на мнение, че победата на Плевнелиев ще има последствия и за външната политика на България. Едно от тях е възможното усложняване на отношенията с Русия.


Работата е там, че отиващият си президент Георги Първанов е определян от местните медии за съюзник на Кремъл и противник на премиера Борисов, който също е дамгосан като прозападен политик. Още повече че самият Първанов никога не е смятал за необходимо да опровергава подобни твърдения в руската преса.


Държавната руска агенция ИТАР-ТАСС, естествено, не остана по-назад и определи Росен Плевнелиев като в немалка степен загадъчна и повдигаща много въпроси фигура.


В заключение може да се каже, че в руските издания проличава по-голямо познаване на ситуацията в България, липсва назидателният тон, но всичко това пречупено изцяло през призмата на руския национално-енергиен интерес. А какъв е нашият интерес и какво направиха наетите от кандидат-президентите PR-агенции, след като нито за тях, нито за страната ни не се каза и една добра дума в световните медии?


nbsp;


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във