Банкеръ Daily

Общество и политика

За 2020 г. 63 553 цитирания на наши учени в Web of Science

На днешното си заседание (30 декември 2021) Министерският съвет прие Годишен доклад за състоянието и развитието на научните изследвания през 2020 година.

Основните констатации в него са:

- България продължава да изостава с пъти по брой учени на 1000 души население спрямо повечето страни от Европейския съюз.

- Относително ниският бюджет за научни изследвания в публичния сектор, разпределян между голям брой университети и научноизследователски институти, води до малък дял разпознаваема научна продукция в международен план в сравнение със средното равнище за Европейския съюз.

- Качеството на научната продукция на българските учени, макар и малко по-ниско, е близко до това за Европейския съюз.

Според данни, събрани на аналитичната платформа InCites и Web of Science 8429 е броят на научните публикации от България за 2020 година. През 2020 г. са забелязани 63 553 цитирания на публикации от България в Web of Science - all databases.

Над 17% от общия брой публикации са в най-висококачествените специализирани списания, а 37 от статиите са в групата топ 1% - така наречените високоцитирания.

Броят на документите за 2020 г. с автори от България е по-нисък от този за 2019 г., което вероятно се дължи на пандемията, но е по-висок в сравнение с всички други предходни години. Наблюдава се чувствително по-висок брой статии с отворен достъп - 35% от всички (2922 срещу 2186 за 2019 години).

Традиционно силни центрове и научни групи има както в научните организации, така и във висшите училища. Разпределението на учените по пол е сравнително равномерно, но се забелязва съществено застаряване на научните кадри. През годината се запазва негативната тенденция за намаляване на дела на младите хора, заети с наука.

В Годишния доклад за състоянието и развитието на научните изследвания през 2020 година е отчетено, че към края на 2020 г. в БАН се обучават 356 докторанти, а във висшите училища – общо 1960 души ще защитават докторска степен. През 2019 г. общият им брой е бил 6453-ма души. Основна причина за това е сравнително ниският размер на докторантските стипендии.

Сред основните източници на финансиране, които ползват българските учени за извършването на научните си изследвания е Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ), който предоставя средства на конкурсен принцип.

През 2020 г. бюджетът му е бил близо 26.4 млн. лева. Финансирането за национални научни програми от МОН е близо 17.9 млн. лв., като отделно от него над 33 млн. лв. са отпуснати за изпълнение на Националната пътна карта за научна инфраструктура.

Към декември 2020 г. с финансовата подкрепа на Европейския фонд за регионално развитие и Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ в България се изграждат шест Центъра за върхови постижения и 10 Центъра за компетентност, които обхващат над 62 научноизследователски организации с общо над 1200 учени.

По тази програма се финансира изграждането на нови научноизследователски инфраструктури, модернизират се вече съществуващи, както и се доставя високотехнологично научно оборудване, което дава възможност за осъществяването на научните изследвания на световно ниво.

Незадоволително е, че нетната сума от Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (приключила през 2020 г.), която България е получила, възлиза на едва 0.26% от общия бюджет на програмата. По този показател България застава на 23 място в Европейския съюз. Броят на подписаните грантови споразумения с българските ни учени е 643 (само 1.99% от общото за ЕС). В същото време успеваемостта на проектните предложения, подадени от български организации, се равнява на 11.13 процента. Вероятно, за успокоение, авторите на Годишния доклад, посочват, че средната успеваемост за ЕС е 11.97 процента.

Като предизвикателство пред развитието на учените в Доклада е отчетено, че сътрудничеството между научните организации и висшите училища, от една страна, и бизнеса, от друга, остава ограничено и неефективно.

Това води до ниски нива на трансфер на технологии и знания и слаба комерсиализация на резултатите от научноизследователската и развойната дейност (НИРД) и иновациите. Продължават да съществуват и регионални различия. Недостатъчни са нивата на частни и публични инвестиции в НИРД, което води до нисък иновационен капацитет на икономиката.

От Министерството на образованието си поставят за цел да продължат изграждането на ефективна научноизследователска система, която да подкрепя икономическия растеж, така че до 2030 г. постепенно да се преодолеят негативните тенденции на „изтичане на мозъци”.

Годишния доклад за състоянието и развитието на научните изследвания през 2020 г. можете да видите ТУК.

 

Приложенията към Годишния доклад за състоянието и развитието на научните изследвания през 2020 г. можете да видите ТУК.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във