Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВЪЗДУШНИ КУЛИ ВЪРХУ СИНИ РУИНИ

Фактите са безпощадни: за първи път от 15 години насам кметът на София няма да бъде седесар или поне бивш такъв. Разклонените сини въобще не си дадоха труда да отговорят дали това е по-позорно от срама нито един от двамата им кандидати да не стигне дори до балотаж. И най-върлите им привърженици трябваше да признаят, че този път синята идея не просто тъне в руини, а направо е станала на пух и прах. Разгромът се усети най-вече на Раковски 134.
В централата на ДСБ на бул. Витоша 18 смекчиха горчилката от поражението с констатацията, че техният кандидат Светослав Гаврийски е спечелил близо четири пъти повече гласове от Минко Герджиков. Това бе прието от костовистите като доказателство, че тяхната партия е най-голямата и най-дисциплинираната вдясно.
Не е ясно дали сред грохота на поражението електоратът чу зова на Иван Костов към десните партии за общи опозиционни действия. Още на сутринта след първия тур Командира отправи този призив
по телевизията
Моментът бе точно избран, ако не от гледна точка на избирателите, то поне по отношение на политическия конкурент. Посланието, адресирано към структурите на СДС в страната, бе, че дясното ще се обедини, когато Костов поиска. И че след като дясна София е негова, така да бъде и в цялата страна.
За всеки, който познава политическата програма на ДСБ, е ясно, че Иван Костов прави ход към следващата си цел - президентските избори догодина. Ясно е каква роля си е избрал той в дясното политическо пространство. Ролята на обединител, към която претенции има и лидерът на СДС Петър Стоянов. Колкото до бъдещата роля на Командира в държавата, от ДСБ са категорични, че Иван Костов няма амбиции за президентския пост. Никой обаче не е сигурен в намеренията на Петър Стоянов. Тъмно сините открито говорят, че кандидатурата на десните партии на президентските избори догодина трябва да бъде единна. Ако десните повторят грешките си от парламентарния вот през юни и от частичните местни избори в София, ги чака не просто поредното, а последното поражение в политическата кариера на техните лидери, коментираха веднага наблюдатели. По традиция партиите у нас издигат за кандидат-президент лидера си. Не е ясно как при това положение Иван Костов и Петър Стоянов ще успеят да поделят територията. Както не е ясно колко време ще трае примирието между тях.
Нормално и очаквано беше Командира, след като направи каквото можа, за да доразбие разбитите авари, да се опита да ги събере под собствените си знамена. Въпросът е обаче
колко авари останаха
Ако вотът в София се мери не в проценти, а в брой гласоподаватели, излиза, че положението никак не е розово. ДСБ успяха да мобилизираха поне 81% от партийния вот в полза на Светослав Гаврийски, но и петте процента на Минко Герджиков нямаше да им бъдат достатъчни, за да изпратят син кандидат на балотаж.
В изборната нощ ДСБ отказа да призове симпатизантите си да гласуват. Не им допадат нито Дончева, нито Борисов.
В същото време аварите на Петър Стоянов започнаха да клонят към Бойко Борисов с оправданието, че поне не е кандидат на БСП. Докато във вторник вечерта откровено го подкрепиха.
Наред със събитията от нощта след първия тур това показва, че въпреки напъпилата маслинова клонка, десните пак действат по старому и пак се мъчат да покажат
кой е по-седесар
в битката с БСП и с царизма. Разнобоят между СДС и ДСБ за това дали да се гласува на балотажа е симптоматичен. Вечерта след първия тур, вместо да мълчат като попарени, и костовистите, и забъркалите кашата с Минко Герджиков си отправиха взаимни обвинения. Всеки от тях стовари загубата си на гърба на другата партия. Тези, които са имали ангелското търпение да изслушат двете пресконференции, едва ли са останали с убеждението, че добрата воля е обладала сините лидери. Пак се чу как Иван Костов е избързал през август да обяви кандидатурата на Гаврийски два часа преди да се срещне с останалите десни. Тъмно сините пък контрираха, че седесарите от чист инат не са приели достойната кандидатура на Светослав Гаврийски.
Да не припомняме всички случаи от последните парламентарни и местни избори, в които сините просто показаха, че не говорят един и същи език. Избирателите сякаш обръгнаха на присъщото за десните
твърдоглавие
Лидерите им сякаш не забелязват, че най-големият проблем от пет години насам не са постоянните разправии между тях, а това, че избирателите им се разбягаха. Те се разпръснаха още преди да престанат да разпознават кой каква партия си е направил и кой в коя друга партия е отишъл.
На хората вероятно им стана ясно, че Иван Костов иска да има партия. И то не каква да е, а най-голямата вдясно. Стана ясно също така, че Петър Стоянов е лидер на партия, която дори и в довчерашната синя крепост София няма избиратели. Хората сигурно също си спомнят, че конфликтът между Петър Стоянов и Иван Костов не е от вчера. Докато единият беше президент, а другият министър-председател, между Дондуков 1 и Дондуков 2 прехвърчаха искри. И така - до прочутата фраза на Петър Стоянов Иване, кажи им, те ще те разберат. Те обаче не само престанаха да разбират, но и престанаха да избират сините. Вероятно още преди 2001 г. са престанали да се питат как на Петър Стоянов и на Иван Костов не им стигнаха четири години и едни жълти плочки разстояние да се разберат. И трябваше ли в началото на миналата седмица двамата партийни лидери да си разменят послания на добра воля индиректно през медиите с 24 часа разлика, вместо да седнат един до друг и заедно да съобщят на избирателите това, което имат да кажат?
Ясно е, че с по-малко от 50 депутати едва ли могат да се постигнат някакви ефективни общи опозиционни действия, а по-скоро може да се прави
парламентарна шумотевица
Още след изборите през юни тогавашната председателка на СДС Надежда Михайлова се опита да прокара идеята за обща парламентарна група на десните в 40-ото Народно събрание. Тогава и Иван Костов, и Стефан Софиянски я отрязаха. Преди това тя от своя страна беше отрязала Софиянски и Мозер за общо участие в парламентарния вот.
Сега Иван Костов говори за общи действия между ОДС и ДСБ, което без коалицията БНС е по-малко дори от 50 депутати. Ако за Командира коалицията Софиянски-Мозер-Каракачанов не е ориентирана политически, то означава ли, че е склонен да присъединява партиите в нея на парче? Отдавна се говори, че Анастасия Мозер е склонна да се присъедини към костовистите. Демократическата партия, която сега е в коалиция ОДС, също е в топли отношения с ДСБ, още повече че лидерът й Александър Праматарски обяви, че хората му подкрепят Светослав Гаврийски и дори поиска оставката на Петър Стоянов.
Партията на Любен Дилов-син пък още от самото начало мина в легалност като откровен привърженик на бъдещия столичен кмет Бойко Борисов, на когото и царистите се заклеха в любов на втория тур. Не се знае дали Гергьовден няма да продължи флирта с НДСВ. И да се самоизключи от все още хипотетичната група на Иван Костов.
Дали не излиза, че Командира в крайна сметка може да получи
лидери без електорат
вместо електорат без лидери, което всъщност искаше? Засега поне Костов иска ярка опозиция, която да отправя ясни послания към хората на фона на едно непопулярно и слабо управление. Това, според него, е основата на подготовката на десницата за президентските избори. Командира продължава да иска партия, защото според него правенето на коалиции не може да бъде политика, а само инструмент да се прави политика.
Времето до президентските избори ще покаже дали останалите десни лидери са готови да станат инструмент за опозиционни послания в ръцете на лидера на ДСБ, след като не остава друго. В името на десните избиратели, или в името на бъдещия десен кандидат-президент, както и да се нарича той.
Друг е въпросът, че проявите на нетолерантност и твърдоглавие по отношение на довчерашния съпартиец станаха емблема на политическото поведение вдясно. До такава степен, че всяка добра идея се обезценява и обикновено пропада. Какво ли още трябва да се случи, за да престанат десните да робуват на миналото и на илюзиите си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във