Параграф22 Weekly

Общество и политика

Въвеждат споразумения между администрацията и нарушителите

В края на 2011 г. тогавашният правосъден министър Маргарита Попова обяви края на съдебната реформа с предстоящо въвеждане на Административнонаказателния кодекс. И двете новини се оказаха фалшиви.

Възможност за приключване на административнонаказателните производства със споразумение (като при наказателните дела от общ характер) предлага кабинетът с голям пакет промени в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Ако институтът бъде въведен, нарушителите по отделните специални закони ще плащат глоби под предвидените в тях минимални или абсолютни размери. Споразумението обаче ще е неприложимо по отношение на нарушителите "рецидивисти".

"Подобно законодателно разрешение би допринесло за постигане на положителни резултати в няколко насоки: да се ускори административнонаказателното производство; да се облекчи и ускори процедурата по събиране на държавните вземания със санкционен произход; да се облекчи процесът на доказване за наказващия орган; да се разтовари съдебната система от твърде големия брой дела от административнонаказателен характер", пише в мотивите към проекта на Министерския съвет.

Споразумението ще се сключва

между наказващия орган и нарушителя,

респективно - едноличния търговец или юридическото лице. За целта те трябва да постигнат съгласие по няколко ключови въпроса:

- има ли извършено деяние;

- съставлява ли то нарушение и каква е правната му квалификация;

- извършено ли е то от лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение;

- извършено ли е виновно, или е плод на "нещастно" стечение на обстоятелствата.

При липса на съгласие между страните по тези въпроси,

споразумение няма

и наказващият орган ще трябва да се произнесе по общия ред - с издаване на наказателно постановление.

Предложение за сключване на споразумение ще може да прави както наказващият орган, така и нарушителя.

В първия случай това ще може да стане в 14-дневен срок след получаване на преписката от актосъставителя, а във втория - в 14-дневен срок от връчването на акта. Споразумението следва да бъде сключено в едномесечен срок от получаване на преписката от актосъставителя, в рамките на който той се произнася и по общия ред. Идеята е да не се допуска забавяне на производството, включително

чрез злоупотреба с процесуални права,

водеща до отлагане на произнасянето. Заплащането на определения със споразумението размер на глобата (или на имуществената санкция) трябва да стане в 14-дневен срок от сключването му.

Като коректив срещу възможна поява на корупционни практики са предвидени и няколко ограничения.

Споразумение няма да може да се сключи в четири случая:

- за повторно извършено нарушение;

- за нарушение, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на акт, с който на нарушителя е наложено административно наказание или е издадено предупреждение за нарушение от същия вид;

- когато деянието, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение, съставлява престъпление;

- когато признанието на нарушителя не се подкрепя от материалите по преписката.

Предвидени са и гаранции, че институтът на споразумението

няма да доведе до прекомерно облекчаване

правното положение на нарушителя.

Размерът на наложената глоба и имуществена санкция ще е фиксиран на 70% от минимума или от абсолютния размер, предвиден за извършеното нарушение. А когато в закона не е предвиден минимум – в размер на не повече от 70% от половината от максимума.

Със споразумението няма да може да се договаря по-нисък размер на другите видове наказания, предвидени в специалните закони, както и

режим на отнемане на вещи в полза на държавата,

различен от този по ЗАНН.

Въвеждат се и процесуални гаранции срещу злоупотреба от страна на наказващия орган.

Първо - когато споразумение не бъде постигнато, при издаване на наказателното постановление наказващият орган не може да ползва признанието на нарушителя като доказателство за неговата виновност.

И второ - когато се сключва споразумение само за някое от нарушенията, признанието на нарушителя по въпросите, включени в неговия предмет, не може да се използват като доказателство за виновността му за другите нарушения.

Споразумението ще има силата

на влязло в сила наказателно постановление

и ще влиза в сила от датата на подписването му, ако с него е наложено административно наказание глоба - от датата на заплащане й.

Предвидена е и процедура по обявяване на споразумението за несключено и издаване на наказателно постановление, в случай на неплащане на глобата или на имуществената санкция в 14-дневния срок.

Ако в хода на производството по сключване на споразумение пострадалият направи искане пред наказващия орган

за обезщетяване на причинените му вреди,

той ще бъде уведомен за възможността да предяви иск по общия ред и в отделен граждански процес.

Подобно на споразуменията по наказателни дела, и тези по административно-наказателните производства няма да подлежат на съдебен контрол, но ще може да бъдат възобновявани като извънреден способ за проверка тяхната законосъобразност.

Пакетът промени в ЗАНН включва още осъвременяване правомощията на наказващия орган при маловажен случай на нарушение от страна на физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община.

В подобни случаи

наказания няма да бъдат налагани,

а нарушителите ще бъдат предупреждавани писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид и в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, ще им бъдат налагани административни наказания.

Предлага се и уредба на приспадането на времето, през което за същото нарушение наказаното лице е било лишено вече по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност.

Като превантивна антикорупционна мярка е допълнена

уредбата за отвод на актосъставителя и на наказващия орган.

Изрично се въвежда изискване за индивидуализиращи данни в актовете на наказващия орган в случаите, в които нарушителят е чужденец.

Допълнена е и уредбата за прекратяване на административнонаказателното производство чрез изчерпателно посочване на основанията това. Предлага се детайлна номенклатура на реквизитите, които следва да съдържа резолюцията за прекратяване, реда за влизането й в сила, както и възможността за възобновяване на производството.

Регламентира се

задължението на наказващия орган

да изложи мотиви по отношение на вида и размера на наложената административна санкция.

Срокът за депозиране на възражение срещу съставения акт за установяване на административно нарушение нараства от три на седем дни, а този -

за оспорване на наказателните постановления

и другите подлежащи на оспорване актове на наказващия орган - от седем на четиринадесет дни.

Прецизирана е и уредбата на съдебния контрол върху законосъобразността на санкционните актове на администрацията, като е  регламентирана и процедурата на съкратено съдебно производство.

Разширен е кръгът от лица с правомощия да искат възобновяване на административнонаказателното производство - правомощие, което сега има само прокурорът. По-широк е и кръгът актове,

които подлежат на възобновяване,

като в него са включени и фишовете, писмените предупреждения, резолюциите за прекратяване на производството и споразуменията.

Предлага се уредба на правните последици при преобразуване на юридическо лице, което е допуснало неизпълнение на задължение към държавата или община. Целта е да се преодолеят затрудненията по наказване на юридическите лица, преобразувани в хода на административнонаказателното производство, което ще продължава вече и

по отношение на правоприемника.

Допълнена е и уредбата за отговорността на юридическите лица при извършени престъпления, като са предложени правила за индивидуализация на имуществената санкция за престъпления, от които те са се обогатили.

Facebook logo
Бъдете с нас и във