Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВЪРВИ ЛИ АБХАЗИЯ ПО ПЪТЯ НА КОСОВО?

Епохата на големите географски открития все повече се отдалечава, но затова пък откривателството в областта на политическата география не секва. В сряда, 27 септември, грузинският президент Михаил Саакашвили прекръсти Кодорското дефиле в... Горна Абхазия. А територията, която се отдели през 1993 г. от Грузия, според Саакашвили трябва да се нарича Долна Абхазия. Така сега съществуват паралелно легитимно правителство в Горна Абхазия и фактически власти в Долна, поясни грузинският президент.
Въведен бе и нов държавен протокол. Отсега нататък чуждестранните посланици, които посещават столицата на Абхазия Сухуми, ще трябва да посещават след това и селището Чхалта в Кодорското дефиле, където е правителството в изгнание.
Секретарят на Абхазкия съвет за сигурност Станислав Лакоба пък твърди, че кабинетът в Чхалта е нелегитимен дори сред грузинските бежанци, тъй като от войната през 1992 г. не е имало избори даже за парламент. По думите на Лакоба, то се занимава основно с кражби на западната хуманитарна помощ за бежанците и с организиране на атентати. Високопланинското Кодорско дефиле практически е достъпно само четири месеца в годината. През останалите осем месеца до него може да се стигне само с хеликоптер. Ето защо да се управлява Абхазия ефективно оттам едва ли е възможно.
Въоръженията конфликт в Абхазия започна на 14 август 1992 г. и завърши година по-късно. По данни от Тбилиси във войната тогава са загинали 3500 грузински военнослужещи и над 7000 местни жители, предимно грузинци. Жертвите от абхазка страна са над 5000 - около 3000 абхазци и близо 2000 доброволци от Кавказ. В Тбилиси днес заявяват, че над 65% от довоенното население на Абхазия е било над 300 хиляди жители, от които 240 хиляди грузинци, през 1993-а са се превърнали в бежанци.
В отговор на действията на Михаил Саакашвили и на намеците на грузинския министър председател Зураб Ногаидели за завръщането на Абхазия в състава на Грузия президентът на непризнатата република Абхазия Сергей Багапш нарече преименуването на Кодорското дефиле провокация, която ще има сериозни последствия върху процеса на преговорите.
В Москва също се отнесоха скептично към новината за появата на Горна Абхазия. Ден преди това руският президент неочаквано посети заставата Ермоловка на границата с Грузия - някогашна туристическа база край граничната сега река Псоу. Според Русия, в Кодорското дефиле се укриват издирвани чеченски терористи и затова до края 2007 г. ще бъде завършен процесът на изграждане на руски застави по цялото протежение на южните граници на федерацията. Путин се появи часове след като страните от ГУАМ (Грузия, Азербайджан, Украйна и Молдова) заявиха в ООН, че смятат да използват на територията на замразените конфликти в ОНД свои собствени миротворчески сили. По този начин четирите държави още веднъж оспориха безпристрастността на руските миротворци, които бяха разположени в Приднестровието, Нагорни Карабах и в зоните на грузинско-абхазкия и грузино-южноосетинския конфликт. Външните им министри излязоха с обща декларация на 61-а сесия на Генералната асамблея на ООН. На преговорите между тях не бе поканен руски представител, макар че Русия е страна - гарант в преговорите за регулиране на конфликтите. Затова пък на срещата присъстваше заместник държавният секретар на САЩ Дейвид Крамър.
Всъщност решението за създаване на общи полицейски сили на ГУАМ в конфликтните зони в Грузия и Абхазия бе взето през май тази година. Четирите държави се договориха за мерки за разширяване на международната подкрепа и за общи усилия за приемане на резолюция на Генералната асамблея на ООН за замразените конфликти. Москва е против подобно интернационализиране на регионалните проблеми, тъй като то може да бъде използвано за разширяване на зоните на влияние на САЩ и техни съюзници. Все пак страните от ГУАМ успяха да вкарат въпроса в дневния ред на сесията на ООН. При гласуването за широка дискусия съгласие дадоха 16 страни срещу 15 против. Шейсет и пет държави се въздържаха, а представители на още 100 не се появиха в залата. Грузинският президент Михаил Саакашвили обвини Русия в бандитска окупация, а украинският външен министър Борис Тарасюк отхвърли опитите да се прави паралел между Косово и нерешените конфликти в ГУАМ. От Москва руският министър на отбраната Сергей Иванов пък заяви, че Грузия се опитва да демонстрира мускули спрямо Абхазия и Южна Осетия.
Взаимните упреци между Москва и страните от ГУАМ се засилиха след референдума в Приднестровието, където 97% от жителите се изказаха за независимост и за присъединяване към Русия. Подобен плебисцит се очаква през ноември и в Южна Осетия. Страните от ГУАМ се боят, че на основата на референдума в Приднестровието Русия може да започне процедура за признаване на самообявилата се република. А в по-далечна перспектива, чрез политиката си в зоните на замразените конфликти, да се опита да реализира сценарии на исторически реванш. Това означава да си върне позициите в регионите, традиционно смятани за сфера на влияние на бившия СССР. Което вече не е въпрос на идеология, а по-скоро на прагматични съображения. Нестабилността по южните руски граници през последните години нарасна. Засили се и влиянието на държави като САЩ, Турция, Иран. Москва се стреми да задържи позициите си на доминираща регионална сила, като прокарва нова енергийна политика и даже въведе като предупреждение санкции за вноса на молдовските и грузинските вина и селскостопански продукти в Русия. Реализирането на тазгодишната реколта на Молдова например е под въпрос заради строгите санкции на Москва.
Руският президент Владимир Путин, който на 23 септември получи от френския президент Жак Ширак ордена на Почетния легион, с лека ирония следи разгорещения национализъм на грузинския президент Михаил Саакашвили. Повечето граждани на непризнатите републики в ОНД имат руски паспорти и несъмнено желаят да се присъединят към Русия. Москва смята, че проблемите с признаването на Косово и непризнатите републики в ОНД са сходни, докато Европейският съюз е категорично против такова сравнение.
На преговори със специалния представител на ЕС за Кавказ - Петер Семнеби, правителството на непризнатата република Южна Осетия поиска Брюксел да окаже натиск върху Грузия за приемане на програма за мирно регулиране на грузинско-южноосетинския конфликт. Доста резкият в изказванията си грузински президент през последните месеци смекчи риториката си и вече говори за мирно разрешаване на споровете, но очевидно не му стига търпение за мирен процес. По времето на бившия президент Едуард Шеварднадзе, бивши съветски външен министър, бяха спрени въоръжените сблъсъци в Грузия, само с цената на откъсване на територии, които се самообявиха за независими.
Съдейки по социологическо допитване на Общоруския център за изучаване на общественото мнение (ВЦИОМ) 40% от руснаците са убедени, че Русия се намесва във вътрешните работи на Грузия, но оправдават тези действия с националните интереси. Други 40% обаче смятат, че Русия трябва да се дистанцира от изясняването на отношенията между Грузия, Абхазия и Южна Осетия.
Михаил Сакашвили се закани, че Тбилиси ще пресече безогледната намеса на спецслужбите в района на замразените конфликти. Но арестуването на офицери от Главното разузнавателно управление на руската армия (ГРУ) предизвика остър протест в Москва. Щабът на руските войски в Кавказ в грузинската столица бе обкръжен от грузински командоси, а 11 граждани на Грузия бяха обвинени в шпионаж в полза на Русия. На свой ред руското Министерство на външните работи реши да отзове посланика си в Грузия Вячеслав Коваленко на консултации в Москва. Във връзка с нарасналата заплаха за сигурността на служители в руските учреждения в Грузия и членовете на техните семейства се предвижда частичната им евакуация от тази страна. Освен това министерството препоръча на руските граждани да се въздържат от пътувания в Грузия.
Прекалено острата реакция на властите в Тбилиси обаче може да даде обратен ефект, като засили активността на самообявилите се за независими територии. От друга страна, след оттеглянето на Русия от двете й бази в Грузия изтеглянето на миротворческите й части в замразените зони може да породи нова нестабилност и да стане повод за търсене на решение подобно на Косово. Това би било най-нежеланият сценарий за Грузия, която няма дълга история като цялостна държава. Може би отлежаването на проблемите със сепаратистки настроените територии в кавказкия фризер е най-доброто решение през близките години. Поне докато не се разсее горещият дъх от въоръжените конфликти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във