Банкеръ Weekly

Старо брюкселско зеле вместо прясно одялана дряновица

Върховенството на интереса пред върховенството на закона

Ако трябва да разсъждаваме от гледна точка на т. нар. обективна истина, първият доклад на Еврокомисията за върховенството на закона в България е голям резил за управляващите. Няма какво да се лъжем: откакто преди 14 години ни "обзаведоха" с печално известния Механизъм за сътрудничество и проверка, нещата не са мръднали и на йота в правилната посока.

 

Да, промени има и то много. Някой от тях са смислени, други - повече от абсурдни. Но като цяло, съдебната реформа си остава вдигната на трупчета, а т. нар. отговорни институции продължават да се хвалят с откровена козметика.

Крайният резултат е смешен и тъжен: хвалим се, че сме отслабнали и сме натрупали мускулна маса чрез фотоепилация и ботокс по устните и челата.

Припомняме накратко констатациите в българския доклад:

- не са приключили законодателните процедури, свързани ефективната отчетност на главния прокурор;

- липсва механизъм, по който на главния прокурор да бъде търсена и наказателна отговорност;

- Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е неефективен и съществуват предпоставки за политическо вмешателство в работата му;

- антикорупционните служби не са независими, обективни и безпристрастни;

- липсват влезли в сила ефективни присъди за корупция на високо равнище;

- липсва защита на журналистите от политическа намеса, съществуват доказателства за тесни връзки между ключови политически играчи и медии, не съществуват правила за прозрачно финансиране и разпределяне на държавни средства за издръжката на медиите.

И... всички се зарадваха. На себе си, естествено!

Според ГЕРБ докладът бил обективен и справедлив. "ЕК отчита положително и обективно действията на българското правителство", заяви правосъдният министър Десислава Ахладова и обясни, че между пожеланията на комисията и приоритетите на правителството имало пълно съвпадение.

На същото мнение е и председателят на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова: "Това е може би първият доклад, който е обективен и доста положителен. ЕК акцентира върху всичко, което е постигнала българската държава, не само българското правителство..."

Президентът Румен Радев обобщи ситуацията лаконично: "Че аз тези констатации ги правя отдавна, закъсняха!“

Очаквана бе и оценката на БСП, изречена на глас от Крум Зарков: "Това е доклад и за изгубеното време, тъй като поне от 4 години насам тежките критики отправени в него са издигани няколко пъти от БСП. Включително и във вотове на недоверие по отношение на пълния провал в борбата с корупцията и гарантиране на върховенството на закона."

Ако не бяхме възпитани, щяхме да посъветваме и управляващи, и опозиция да си съберат парцалките, да си ни върнат куклите и да си заминат по родните си места. Авторите на доклада за България, както и техните началници в Европейската комисия - също.

Причината е елементарна: всички тези констатации са вехти като смъртта. И не само фигурират още в първия мониторингов доклад на ЕК за България през 1999 г., но са гръбнака на всички останали годишни доклади до влизането ни в ЕС на 1 януари 2007 година. А след това - и на "четивата", писани и публикувани по линия на Механизма за сътрудничество и проверка.

Ето защо силно препоръчваме на надзорниците ни в Брюксел следното: ако не искат да се докарат до дерджето на българските управници, т.е. да бъдат освриквани и осмивани, а накрая - изгонени от кабинетите си с камъни и яйца, да кажат истината и да престанат да замитат собствената си заслуга за българския правосъден провал.

Тежко и трудно решение ще е, но така се прави: никой не лекува цирей с аспирин, компреси с оцет и киснене на краката в гореща вода. Лечението е скалпел и рязане на дълбоко. 

Рецептата отлежава в архивите на Европейската сметна палата и финансовите служби на Европейската комисия. А разчитането й е елементарно: колко пари е получила България от Брюксел, откакто през 1992-1993 г. започна работата за "уреждане" на пълноправното ни членство в ЕС, и какво е направено с тези пари? 

Ако става дума за 15-20 милиона, работата е ясна: инвестирани са жълти европейски стотинки, отчетено е калпаво балканско качество.

Ако става дума обаче за 450-500 милиона евро (в най-добрия случай), работата започва да изглежда по съвършено различен начин. И да клони към организирана престъпна дейност с международен привкус.

Едва ли някой помни, но през 2006-2007 г., докато Брюксел умуваше дали да не отложи влизането ни в Общия европейски дом, или пък да ни пусне, но с правосъдна предпазна клауза на шията, от едно западноевропейско посолство в София излетя "блага" вест: по време на предприсъединителния процес (2001-2005 г.), Брюксел е инвестирал в българската съдебна реформа 250 млн. евро...

Многоточието не е случайно, защото това беше "благата вест". Без коментари, без емоции, без обвинения. Дипломатично някак - хем да се знае, хем да няма обидени.

За никого обаче не беше тайна, че срещу тези 250 млн. евро Брюксел получи... едно голямо нищо: нито един работещ закон, нито една работеща институция, тежко нереформирано юридическо образование, необратимо политизирана съдебна власт!

Така че, ако и ние трябва да си кажем думата по повод доклада на ЕК за върховенството на закона в България, ситуацията е следната: ако СДС, НДСВ, ДПС и БСП бяха изпълнили задълженията си честно (към българския народ) и коректно (към европейските партньори), този разговор нямаше да го водим.

Или щяхме да го водим, но в друга посока - каква прекрасно уредена България е заварил през 2009 г. Бойко Борисов и как само за две петилетки той и хунвейбините му я сринаха до основи.

Ами да я отворим тази страница, какво толкоз...

Facebook logo
Бъдете с нас и във