Банкеръ Daily

Общество и политика

Въпросът за оставката на Нинова отново излезе на дневен ред

БСП отново е в сложна ситуация и няма никаква гаранция, че в бъдеще не я чакат още по-трудни дни. След тези две съкрушителни загуби на парламентарните избори, отново се засилиха гласовете в партията за оставката на председателя Корнелия Нинова. От своя страна, тя се позовава на прекия й избор и е категорична, че въпросът за оставката й не стои на дневен ред. Същевременно вървят разговори между политическите сили за съставяне на правителство и БСП няма как да участва в тях без легитимно ръководство.

За Нинова е жизнено важно да се закачи по някакъв начин за новия кабинет дори само с парламентарна подкрепа без пряко участие в него, за да спаси авторитета си пред съпартийците си и членовете на БСП. Ако не се закачи за властта, ще задълбочи проблемите и на следващи избори, и на „Позитано“ 20. Въпросът е дали ще съумее да си изиграе правилно картите. Според проф. Димитър Луджев в „Има такъв народ“ трябва да разберат, че не те ще бъдат зависими от подкрепата на БСП, а обратно - БСП ще бъде зависима, ако окаже подкрепа, защото всеки опит да се отклони от постигнатите общи приоритети ще е удар по имиджа й.

През последните години Корнелия Нинова показа, че не е добър тактик. Дори и да има добра стратегическа цел, тя допуска много тактически грешки при нейното постигане. Затова остава впечатлението, че след първоначалните й успехи като лидер със спечелването на президентските избори през 2016 г. и удвояването на парламентарната група през 2017-а, сякаш нещо се обърка и нещата тръгнаха надолу.

Големи политически и тактически грешки

бяха допуснати по време на антиправителствените протести миналата година. Въпреки че леви депутати редовно присъстваха на площада, БСП не зае решителна позиция, за да се заяви като фактор на промяната. Тя не напусна парламента, за да покаже, че управлението на ГЕРБ е приключило и това Народно събрание няма за какво да съществува. Още повече, че две години по-рано Нинова и лявата парламентарна група проявиха агресивно упорство и три месеца не посещаваха законодателния орган в знак на протест по един важен (отнемането на думата на лидера на опозицията), но не и съдбоносен въпрос. Ето защо хората не припознаха БСП като една от партиите на промяната, а я наредиха в статуквото. Което се отрази и на изборния й резултат.

Отделен въпрос е, че в трите месеца между вота на 4 април и този на 11 юли Нинова отново се втурна на юруш да поправя допуснатите грешки. Но това беше направено прибързано и хаотично, без задълбочен анализ и по-скоро като пиар ход и имитация. Набързо беше свикан Националният съвет да засвидетелства подкрепа за кандидат - президентската двойка Румен Радев-Илияна Йотова – нещо, което трябваше да бъде направено през февруари, когато държавният глава обяви, че ще се борят за втори мандат.

И второ – тръгна се към

разширяване на лявата коалиция с нови субекти.

Тези нови субекти обаче не донесоха нито гласове, нито свежи идеи. Какви и колко гласове е донесъл Георги Кадиев или АБВ? Какви дивиденти донесе Минчо Христов, който на 4 април представляваше някаква организация на безпартийните кандидати, която не събра и един процент, а за 11 юли се озова на второ място в листата на социалистите след Корнелия Нинова в 25-ти МИР – София.

Основна слабост на екипа на Нинова, на хората около нея, е, че не умеят да направят задълбочен анализ на случващото се, да разберат какъв е проблемът, за да се потърси решение. През април се оправдаваха за загубата с пандемията и че много хора са се страхували за здравето си и не са отишли до урните. През юли виновни за още по-слабия резултат се оказаха машините за гласуване, които също уплашили избирателите. Същността на проблема обаче не е това, а сбърканата тактика и послания на левицата, имитацията на промени, според някои дори циничната прагматичност на червената върхушка за контрол и осигуряване на места в парламента.

БСП има проблем с идентичността. Тя се опитва, но е спорно доколко успява, да извади напред 2-3-5 основни приоритета, които да лансира и защитава с постоянство, търпение и упоритост и които да очертаят облика й. Нинова е доста хаотична в посланията си, хвърля се на нещо, после на друго, забравяйки първото. Затова Мая Манолова иззе доста от левите идеи, а с тях и част от гласове на БСП.

Корнелия Нинова и обкръжението й са на път да допуснат грешки и в разговорите с „Има такъв народ“ и другите партии на протеста за подкрепа на правителство на малцинството. При положение, че знаят колко много хората на Слави Трифонов се пазят от думата „коалиция“, социалистите твърде рано заговориха за споразумение. И го правят отново агресивно, по начин, който

по-скоро ще провали подобна идея,

отколкото да я доведе до успешен завършек. Да, някакъв вид споразумение за подкрепа на кабинет на „Има такъв народ“ трябва да има, но това трябва да стане много внимателно. Дори само една декларация за намеренията, подписана от всички подкрепящи, би свършила работа. Всичко останало, което може да предизвика остри спорове, трябва да бъде оставено настрана за други времена.

Миналата неделя, когато пред централата на БСП бивши леви депутати и членове на партията протестираха с искане за оставка на Корнелия Нинова, от "Позитано" 20 веднага посочиха с пръст „врага с партиен билет“, който през последните пет години клати единството и е виновен за слабите резултати. Различни мнения и идейни течения в тази политическа формация винаги е имало и те не са пречели на единството й. Но Нинова поведе война с тях и реши, че трябва да ги унищожи. Което

само задълбочи и изостри проблема.

Лидерът на социалистите се смята за обигран политика, но забравя (или не знае) базови принципи за успешна политика. Вместо да държи опонентите си под око, Нинова ги превърна във врагове.

Действително точно сега не е момента БСП да решава лидерския си въпрос. Наблюдатели обаче, а и не само те, правят паралел със Сергей Станишев, който начело на социалистическата партия загуби от ГЕРБ десет избора подред (парламентарни, местни, европейски), но упорито отказваше да си подаде оставката, докато не получи гаранция, че ще бъде трудоустроен в Брюксел. И питат:

трябва ли и Нинова да инкасира десет загуби,

за да си тръгне? При положение, че сегашното състояние на БСП е по-тежко откогато и да било.

„Път на разделението, по който ни води Нинова, и ниските резултати. Или тръгваме по друг път, пътят на единството в БСП. В това е била винаги силна партията. Дори не е актуален днес въпросът за нейната оставка. Въпросът е за оставането на БСП в политическия живот“, коментира Кирил Добрев.

С други думи, Корнелия Нинова трябваше да отиграе вътрешното противопоставяне по съвсем различен начин - директният сблъсък беше самоунищожителен.

"Високата подкрепа за Нинова, дадена ѝ на последните вътрешнопартийни избори, беше съчетана със задачата да спечелим следващите парламентарни избори. За съжаление инкасирахме две поредни тежки загуби.... Със сигурност до края на годината ще има конгрес, който да е на единството", категоричен е председателят на Софийската организация на БСП Калоян Паргов. Според него за партията е започнал вътрешен катарзис и това преосмисляне на ситуацията вътре в нея може да мине през оставката не само на Нинова, но и на много други хора.

Facebook logo
Бъдете с нас и във