Банкеръ Weekly

Общество и политика

Втори път "стомна за вода"

Александър Маринов

 

Няма спор, че приближаваме към най-странните президентски избори в новата ни история - не само заради нежеланието (или неспособността) на най-голямата партия да посочи кандидатска двойка, но и с оглед демонстративното бягство на повечето политически сили от провеждане на дискусия по същество за ролята и профила на българския държавен глава.

Интересът се засилва и защото на 6 ноември ще бъдат тествани две нововъведения в изборното законодателство - задължителното гласуване и графата в бюлетината "Не подкрепям никого" . Въпреки че санкциите за негласуване са символични и с десетгодишно отложено действие, любопитно е, че според някои допитвания почти 15 на сто от българите ще упражнят правото си на глас именно защото то се е превърнало в задължение. Най-важно е дали едновременното действие на двете новости ще доведе до повишаване на интереса към изборите и на участието в тях.

За втори път в рамките на около 12 месеца ще наблюдаваме и

съчетаване на избори с референдум

В този случай също се натъкваме на странен факт - почти липсват анализи на ефектите от варианта "2 в 1", които се проявиха през есента на миналата година. Пълна незаинтересованост проявяват не само законодателите (които би трябвало да анализират последиците от своите решения), но и повечето изследователи и медии. Никой не коментира и не предлага решение на вече известните, но неотчетени последици, най-вече неизбежното удължаване и усложняване на процеса на гласуване, което е доказан демотивиращ фактор за участие в избори. Видяха се и някои пороци на действащата система за провеждане на референдуми, като създаването на псевдоинициативни комитети с единствена цел усвояване на средства. Тихомълком се изпари "най-тежкият" аргумент при предишното законодателно решение за едновременното провеждане на референдуми с избори - икономията на средства.

И все пак, първото доказателство за взаимното влияние на двете упражнения по демокрация вече е налице -

играта на криеница

при номинирането на кандидати и липсата на дебати по същество "зарази" и подготовката на референдума. А в него са включени въпроси, които  изискват и разяснения, и добре структурирана дискусия. Поради тази странна и неприемлива празнота си струва да припомним какво се случи преди година, когато се състояха едновременно местни избори и референдум за дистанционното гласуване. Тогава се приемаше като аксиома твърдението, че провеждането на допитване до народа едновременно с избори е чудесно решение с гарантиран положителен ефект. Аргументи почти липсваха и се изчерпваха почти изцяло с икономията на средства по формулата "две в едно". Този бакалски подход доведе до още по-смели намерения - например всеки път, когато има някакви избори, те да бъдат придружени с референдум. Игнорирани бяха възраженията, че референдумът е безсмислен сам по себе си като всенародно упражнение по демокрация и че той е един от възможните начини да се намери решение на важни проблеми,  когато това решение не може да се постигне по друг начин. В повечето наистина демократични общества по света референдумите са по-скоро рядко явление, а позоваването на няколкото изключения е подвеждащо.

Един важен извод е, че, поне засега, съчетаването на референдум с избори не се прояви като рекламираното мощно средство за лечение на болестните симптоми на българската демокрация - отчуждението, недоверието и апатията на гражданите, водещи до ниско електорално участие. Иначе казано, комбинацията

не вдигна избирателната активност

въпреки че в случая с местните избори нямаше основания да се очаква априори огромен интерес и масова ангажираност към големите въпроси от национален характер. Но дори и при президентските избори този ефект невинаги е еднопосочен, още по-малко гарантиран. Сравнителните изследвания на едновременно провеждане на избори и допитвания в различни страни от Европа и други части на света дават твърде противоречиви резултати и показват зависимост от множество специфични, локални и ситуационни фактори. Да не говорим, че твърдението, че отивайки да даде гласа си в референдума, гражданинът непременно ще гласува и на другите избори (или обратното), също е чисто хипотетично и не е доказано по емпиричен път.

Разбира се, най-същественият въпрос е има ли и какви са

съдържателните зависимости между двата вота

и как тяхното съвместяване може да повлияе върху адекватното формиране и изразяване на народната воля? Днес има нова ситуация в сравнение с местните избори през миналата година. Тогава гласуването за органи на местно самоуправление и произнасянето по принципни въпроси на изборната система имаха различно предназначение и различна логика. Това предполагаше и протичане на две съвършено различни кампании, основани на различен тип формиране на изборни нагласи и поведенчески актове. На някои места отделни кандидати се опитаха да свирят на тази струна, но с минимален ефект. Сега има значителна степен на еднопосочност в персоналния избор на държавен глава и поне един от трите въпроса в референдума - този за мажоритарния избор на народните представители. Ако приемем, че по-голямата част от избирателите ще бъдат повлияни от личните качества на кандидатите (а не просто от партийната им принадлежност), има логика да се очаква взаимно

подсилване на промажоритарните нагласи

В допълнение, въпросът за рязкото намаляване на партийната субсидия кореспондира с общото негативно отношение към политическата класа и в този смисъл може да се допусне известен бонус за кандидатите, които не са "типични" политици от кариерата.

Всъщност най-сериозната възможна последица от поредната комбинация "2 в 1" би била висока активност на референдума, съчетана с положителен отговор на предложението за мажоритарен избор. Въпреки че не е известно как (и дали въобще) би се реализирало законодателно това народно волеизявление, не е изключено то да доведе до големи и може би положителни размествания на пластовете в българската политика. Именно затова партиите - чрез своите представители в ЦИК - вече правят необходимото това да не се случи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във