Банкеръ Daily

Общество и политика

ВСС с абсурден проект за принудителна медиация

Доброволната по дефиниция медиация ще става вече доброзорлем. Това предвижда изпратен на правосъдното министерство проектозакон на Висшия съдебен съвет за пакетни промени в Гражданския процесуален кодекс и Закона за медиацията. Текстовете са изготвени с еврофинансиране от работна група към кадровия орган като част от Националния план за възстановяване и устойчивост. Проектът е с наименование „Въвеждане на способи за алтернативно разрешаване на спорове в съдебната система в България – пилотно въвеждане на задължителна съдебна медиация; доизграждане на мрежата от съдебни центрове във всички окръжни райони на страната; разработване на стратегия за пълноценно използване на други алтернативни способи за разрешаване на спорове“. Идеята е задължителната медиация да обхване повече от 50 000 дела годишно. 

"Целта на проекта е да се повиши ефективността в сферата на гражданското и търговското правораздаване по дела в районните и окръжните/апелативните съдилища. Положителните ефекти от институционализиране на усилията за доброволно уреждане на спорове са свързани с бързина и осигуряване на баланс на интересите на страните. Развитието на медиацията в България ще повиши доверието към съдебната система, както и правната култура като цяло, но най-вече ще се пести време и ресурси, а в резултат ще се подобрят отношенията между хората и бизнесклимата", мотивират се авторите на проекта.

Като ключов фактор е посочена нуждата от "регулиране на натовареността на съдилищата, от която зависи в огромна степен качеството и бързината на правораздаването". А като "забележителен" е изтъкнат фактът, че през последните пет години

населението на България намаляло с 6.71%,

но броят на делата, постъпили в съдилищата, се е увеличил с 2.82 на сто. И това е трайна тенденция...

В проекта са уредени две категории съдебна медиация. В първата са изчерпателно изброени категориите дела, по които съдът ще е длъжен да провежда процедурата. Сред тях са дела за развод, родителски права, спорове между съсобственици, както и търговски спорове по изплащане стойността на дружествен дял при прекратяване на участие в ООД, и отговорност на негов управител или контрольор за причинени на дружеството вреди.

Право, но не и задължение на съда ще е да проведе задължителна медиация по облигационни и вещни спорове, издръжка, трудови дела, търговски спорове за защита на членствени права в търговско дружество или за отмяна на решение на общото му събрание, дела по защита на интелектуалната собственост.

Делата със задължителна медиация са изключени от правото на преценка дали да бъде провеждана, а за останалите съдът ще преценява всички обстоятелства по делото, за да реши дали да я проведе. Посочени са някои критерии като процесуалното и извънпроцесуалното поведение на ответника, наличието на други дела между страните, евентуално упражнявано насилие от едната над другата. От обсега на задължителната процедура са изключени изрично държавните учреждения и потребителите, освен по исковете за вземания, произтичащи от договор за банков кредит или свързани с него правоотношения, както и от договор за имуществено застраховане. 

Определението на съда за препращане на делото за осъществяване на задължителна медиация

няма да подлежи на самостоятелен инстанционен контрол,

макар това да не е посочено изрично. Установен е принципът на еднократност на задължителната медиация пред първоинстанционния съд, но въззивният ще длъжен да задължи страните служебно към такава, ако първата инстанция е пропуснала да го направи.

Предвиден е максимален срок за приключване на процедурата от 3 месеца, но съдът може да определи и по-кратък. А с оглед изискването за минимална обща продължителност на отделните медиационни срещи от 3 часа, с изтичането им без постигане на съграсие за продължаване на процедурата , тя ще се смята за приключена дори определеният от съда срок не е изтекъл.

Възлагането на разноските за медиационната процедура е

въздигнато в насърчително-санкционен механизъм,

при който страните няма да внасят средствата предварително, но те ще бъдат възстановявани в бюджета на съда съобразно изхода на делото.

Разноските ще бъдат възлагани изцяло на страната, която не е участвала лично или чрез пълномощник в процедура по съдебна медиация, с което е провалила постигането на споразумение. Когато и двете страни не са участвали в процедурата, заплатените вече такси и разноски остават върху тях, както са ги направили, а дължимите за непроведената задължителна медиация се заплащат от тях по равно. Същевременно е въведено ново основание за връщане на половината от заплатената от ищеца държавна такса - при прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от иска, но само при едно положение - ако те са резултат на постигнато между страните споразумение, независимо дали то е постигнато в процедурата по съдебна медиация, или извън нея.

Предвидено е задължителната медиация да се провежда чрез съдебни центрове по медиация със самостоятелен щат служители. Процедурата ще се осъществява само от медиатори, вписани в регистри към окръжните съдилища, които трябва да отговарят както  на общите изисквания на закона, включително вписване в единен регистър към министъра на правосъдието,така и да са преминали допълнителен подбор и специализирано обучение.

Подробната уредба на въпросите относно подбора на медиаторите, специализираното им обучение, извършването на вписването и заличаването на медиаторите от регистрите, техния мандат и контрола върху дейността им, ще бъде въведена с наредба на ВСС. А вероятно заради

очакваната съпротива срещу идеята за задължително участие

в една доброволна по начало процедура, проектозаконът предвижда дълъг отлагателен срок за влизането му в сила - началото на 2024 година.

Постигането на поставените цели е не просто съмнително, но може да бъде и опасно за правата на страните, което да бъде в разрез с Конституцията. Вместо само да указва на страните, както е сега, възможността да уредят спора с медиация, съдът ще се ангажира със задължителното й натрапване. На страни, които освен че обикновено не се понасят, са представлявани от адвокати, които може по всяко време да постигнат споразумение без участието на медиатор с далеч по-ниски правни познания и опит. Това може да удължи излишно процеса вместо да го скъси, като страните участват формално в "доброволната" процедура само за да не бъдат санкционирани с възлагане на разноските. Особено нелепо е тази санкция в случаите, в които отказалата медиацията страна спечели делото по общия ред, което изисква не да бъде санкционирана с възлагане на разноските, а те да й бъдат присъдени.


Facebook logo
Бъдете с нас и във