Банкеръ Weekly

Общество и политика

Всички обичат машинното гласуване. Докога?

Често решенията на Бойко Борисов са предпоследни, а до редовните парламентарни избори има цяла година.

S 250 db54b75e 79f3 4e70 90c8 4260502d9eee
S 250 149cf31c 50a8 4a35 a6da 7058198cc8c6

В типичния си импулсивен стил на вземане на важни решения премиерът Бойко Борисов изведнъж се обяви за машинното гласуване и то се превърна в правителствено решение за следващите парламентарни избори. А че решението е ад хок показва и фактът, че пари за закупуване на машини не бяха заложени при приемането на бюджета за тази година, въпреки настояването на опозицията.

"Ние сме „за” машинното гласуване - отбеляза Борисов в началото на заседанието на Министерския съвет на 12 февруари.- Ние сме длъжни да изпълним това, което пише в Изборния кодекс. Днес приемаме точката и се включваме в общия хор на подкрепящите. Не съм убеден, че с това ще се реши нещо, но нека Томислав Дончев и ЦИК да го направят. Предлагам да се приеме точката, да похарчим няколко десетки милиона и да видим какви ще са резултатите. Не искам върху правителството да тегне каквото и да е съмнение, че не желаем"

Все пак

министър-председателят не пропусна да посочи,

че ще сме единствената държава в ЕС, която ще практикува такова гласуване. След което вметна, че последните избори са ни стрували 70 млн. лв., а с машинното гласуване ще се оскъпят още.

Вицепремиерът Томислав Дончев пък заяви, че вече се работи по въпроса и на следващите парламентарни избори всяка избирателна секция ще е снабдена с машина за гласуване. Той изчисли, че ще са необходими 15 000 машини, за да има и резервни. Сега обаче трябвало да се вземе решение кой от трите типа да бъде използван. "За мен е глупост да поддържаме две паралелни системи - машинно и хартиено гласуване, това прави изборите безумно скъпи и не виждам причина от хартия", коментира Дончев.

Решението на кабинета беше прието благосклонно от партиите в парламента. "Всички искаха да има машинно гласуване – премиерът се съобрази с това и ние ще се съобразим", веднага се отзова шефката на правната парламентарна комисия Анна Александрова от ГЕРБ. Тя припомни, че вече е създадена работна група от по трима представители от всички политически сили, която трябва да подготви промени в изборното законодателство и която вече е започнала своята дейност.

"Една от темите, по които постигнахме съгласие парламентарните групи, е именно машинното гласуване. Тепърва предстои да се приеме начинът, по който ще бъде гласувано с машини, сертифицирането им, съхраняването им. Къде ще бъдат съхранявани от избори до избори“, каза още Александрова. Тя уточни, че на първото заседание на групата са били определени общо

пет теми, по които депутатите са се обединили.

По думите й "първата тема са избирателните списъци, всичко свързано с тях. Втората тема са машините и всичко свързано с машинното гласуване: сканиращи устройства, електронни протоколи“. Обсъждало се и това, което всички искат, а именно при броенето на бюлетините да няма намеса на човешка ръка.

„Третата тема - продължи Анна Александрова - е възможността за публикуване на резултатите от социологическите агенции в изборния ден. Следващата са протоколите и опростяването им. В случая може би тази тема ще отпадне, ако се обединим около машинното гласуване. Последната тема е купуването на гласове“. Ръководителят на парламентарната правна комисия припомни, че при предишното отваряне на Изборния кодекс са завишени санкциите за това престъпление и че отново ще се дебатира по този въпрос.

За разлика от Томислав Дончев Александрова смята, че

в секциите трябва да има и машини, и хартиени бюлетини:

„Не само с оглед, ако спре токът, например какво се случва с машините, а с оглед на избиратели, които не желаят да гласуват с машини“.

Лявата опозиция прие сдържано новината. „Няма нужда от огромен възторг от това решение, тъй като такъв е законът в момента. Г-н Борисов просто изпълнява закона. В закона пише, че машинно гласуване ще има. Грешката им беше, че в бюджета за 2020 г. не ни послушаха да включим средства за машини. Сега той поправя тази грешка с извънпарламентарни средства, както обикновено прави, с решение на Министерския съвет“, заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова. Според нея страната има нужда от машинното гласуване, защото то е „червена линия за честността на изборите“.

Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ пък е на мнение, че щом Министерският съвет се занимава с темата за машинното гласуване, значи вероятността да се случи сега е малко по-голяма. Най-важният въпрос за Карадайъ е какъв вид машинно гласуване ще се прилага. Той предложи съдействие на правителството, тъй като ДПС разполагали с необходимата експертиза в тази сфера.

Политическият нюх на Бойко Борисов

му подсказа, че пак трябва да се слее с народа и неговото мнение, за да не възникне поредният проблем на фона на всички останалите кризи, които има да се решават. Партия МИР на бившия общински съветник Симеон Славчев разпъна преди десетина дни палатка пред сградата на Министерския съвет с искане за въвеждане на машинно гласуване и активистите й започнаха събирането на подписка. Времето се оправя, хората се събуждат за протести и Борисов очевидно не желае да си причинява такива емоции. Освен това решенията му често са предпоследни, а до редовните парламентарни избори има цяла година.

 

 

Най-пресният пример за непостоянството на премиера е историята с партийните субсидии. През лятото на миналата година, насред скандала с надвзетите от партиите държавни помощи, Борисов изненадващо дойде в парламента и предложи орязване на субсидиите от 11 на 1 лев за реално получен глас. Тогава предупреди, че в резултат на това "милиардерите и олигарсите ще управляват, а партиите ще станат собственост на бизнесмените", но не бивало да изглежда, че ГЕРБ е срещу волята на народа, изразена в референдума, иницииран от Слави Трифонов и шоуто му.

Предложението беше светкавично вкарано в пленарната зала от ГЕРБ и прието. А в суматохата мина и идеята на Делян Пеевски и ДПС да се въведе неограничено финансиране на партиите от бизнеса. Тогава БСП заподозря, че това се прави, за да бъде "убита опозицията" точно преди местния вот. Но само няколко месеца по-късно при приемането на бюджета за 2020-а, пак при неизяснени обстоятелства и пак изневиделица с известен рекет от страна на коалиционните партньори на ГЕРБ – "Обединени патриоти", субсидията беше увеличена на 8 лв. за реален глас. Финансирането на партиите от частни лица обаче остана, въпреки че повечето партии в парламента се клеха, че то ще бъде премахнато.

Facebook logo
Бъдете с нас и във