Банкеръ Daily

Общество и политика

Всички искат избори, но някои не си признават

След падането на правителството на четворната коалиция, а и преди това, всички участващи в него партии вече мислеха за предсрочни избори и се готвеха за тях. Независимо кой какво говореше. Истината е, че тази коалиция беше много трудна, участниците в нея твърде разнородни и нещата вървяха бавно и мъчително.

От „Продължаваме промяната“ със сигурност си мечтаеха да управляват с по-малко и по-близки по разбирания партньори. Да не им се налага час по час да правят някакви компромиси и да се съобразяват с различни щения. Това се видя най-добре около дебатите и маневрите за военната помощ за Украйна и за вдигането на ветото за започване на преговори на Северна Македония за членство в ЕС.

„Демократична България“ явно желаеше същото и най-вече лидерите й да не се обясняват защо са в коалиция с БСП.

Самата лява партия сякаш най-добре изигра картите си и успя да прокара доста решения в социалната сфера, но никак не хареса прекъсването на газовите доставки от „Газпром“ и изгонването на 70-те руски дипломати и служители. Корнелия Нинова ще трябва дълго да обяснява на избирателите защо реакцията на левицата в тези случаи беше толкова театрална и вяла. И защо властта и

постовете са по-ценни от принципите и идеологиите.

Най-енигматична беше позицията на „Има такъв народ“. Те подкрепяха, но в момента, в който не стана тяхното, Слави Трифонов се обиди, егото му се почувства смъртно засегнато и със замах ритна трудно сглобената управленска конструкция. И с просто око се видя, че хората му просто си търсеха повод да счупят коалицията, защото не се чувстваха удобно в нея. ИТН живееха с впечатлението, че по някакъв начин другите успяват да постигнат каквото искат, а те са пренебрегнати. Пък и още миналата година показаха, че тяхната сила е в рушенето, а не в съграждането.

Откакто стана ясно, че ще има предсрочни парламентарни избори, независимо дали правителството ще издържи шест месеца, година или две, партиите превключиха на предизборно говорене – на изтъкване на собствените постижения и прехвърляне на вината за несполуките на останалите. След свалянето на кабинета остана един въпрос – кой е виновен? И усилията бяха хвърлени в тази посока – да се посочи необходимият грешник, за да се минимизират електоралните щети на участниците в четворната коалиция.

"Всички от известно време играят тази игра и свикват постепенно с мисълта, че най-вероятно се отива на избори. А ако вземе, че стане нещо, защо пък не. Само че всички правят това правителство, както се прави предизборна кампания с ярки предизборно звучащи предложения... Но БСП като че ли на свой ред иска не просто да не се вписва в историята с трети неуспешен опит, а да се впише в историята с едно принципно действие. Това е сравнително находчив политически етюд, който те разиграват. Те казват: Не мандатът се проваля, ние предлагаме една законодателна програма, която е нужна. Така съответно парламентът е този, който проваля нещата", обясни политологът Първан Симеонов от "Галъп" още преди социалистите безславно да върнат на президента третия мандат неизпълнен.

Отделен въпрос е, че

не е работа на Народното събрание да приема

управленска програма на изпълнителна власт, която евентуално ще се състави.

"Няма прецедент Народното събрание да се занимава с одобряване на програма за шест месеца, за три години или за цял мандат. Народното събрание функционира с програма за седмица и тя зависи от това до каква степен са подготвени законопроектите, които ще се обсъждат в зала. Как Народното събрание да гласува нещо, след като не е ясно дали ще функционира и дали ще има кой да го изпълнява?", отбеляза и политоложката Татяна Буруджиева.

Конкретно ГЕРБ и ДПС желаеха нови избори още от първия ден на този парламент и не го криеха. При ГЕРБ апетитът за реванш взе връх след злополучния арест на техния предводител Бойко Борисов. Партията не можа да преглътне, че е загубила властта и от самото начало въртеше кални номера на новите неопитни управляващи от "Продължаваме промяната". Още по-нахални бяха опитите й

да прехвърли на техните глави и свои грехове,

от управленските си години.

ДПС също не им остави един спокоен ден, да не говорим за сто. Ръководството на движението вероятно се надява пак с едно рамо от Турция да има такъв резултат на следващите избори, че да участват този път легално във властта.

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов пък съвсем го е ударил съновидения – сънува как националистическата партия сама ще управлява, без никой да й се меси.

На самостоятелно управление или поне само с един партньор се надяват и лидерите на "Продължаваме промяната" Кирил Петков и Асен Василев. Двамата се отнесоха

без ентусиазъм към идеята за второ правителство

в този парламент. Те вярват, че формацията им ще е първа политическа сила, обнадеждени от подкрепата, която получиха на площада пред Народното събрание след свалянето на парламентарния председател Никола Минчев и падането на кабинета.

Що се отнася до "Демократична България", те май се страхуват да не останат съвсем без електорат, след като миналата година ПП привлече голяма част от него. Затова Христо Иванов и сие настояват за съвместно явяване на изборите с "Продължаваме промяната", смятайки, че така всички десни демократи ще се обединят. Петков и Василев обаче са предпазливи по въпроса. Едно подобно обединение би могло и да отблъсне по-умерените и центристки избиратели.

Най-недоволни от цялата ситуация изглежда са в БСП. На това навежда неприкритият гняв на Корнелия Нинова, който тя изля не върху ИТН – виновници за разтурянето на правителството и парламента, а върху президента Румен Радев, обвинявайки го за падането на кабинета. За трети път социалистите връщат празен мандат, а не успяха да прокарат и възстановяването на хартиените бюлетини за гласуване. Освен това

нямат никакви гаранции, че пак ще попаднат в управлението

на държавата след предсрочните избори наесен.

Нинова ще разчита на социалните политики, които успя да наложи, като вдигането на пенсиите и безплатните детски градини, за да се опита да подобри резултата на левицата. Но при конкуренцията на Мая Манолова и Стефан Янев, които няма да й спестят нищо, особено продаденото оръжие за Украйна чрез трети страни, перспективите не са особено обнадеждаващи. По-вероятно е БСП или каквото е останало от тази голяма партия под ръководство на Нинова да продължи да губи подкрепа.

Всички изгледи обаче да спечели приза за най-безсмислено присъствие в политиката има партията на Слави Трифонов. Ако не броим събарянето на три парламента и едно правителство. Според някои анализатори „Има такъв народ“ се е запътила към историята и ще остане там с лошо, защото провали цяла една година от политическия живот на страната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във