Банкеръ Daily

Общество и политика

Връх Мургаш предизвиква и очарова с гледките, които открива

От връх Мургаш се откриват гледки във всички посоки - към Витоша и Черни връх, Рила, околните старопланински върхове, вижда се и Ботевград.

Сега заради коронавируса и извънредното положение трябва да пазим стаята. Но, както винаги, и това ще отмине и широкият свят ни очаква да го откриваме и покоряваме. А какво по-интересно от това да изкачиш един планински връх.

Говоря за Мургаш - най-високия връх от дела Мургаш в Западна Стара планина. Разположен е в източната част от масива и е с височина 1687 метра надморска височина. Изграден е от палеозойски скали и има куполовидна форма със стръмни склонове. От подножието му извират реките Елешница и Батулийска река.

Както винаги има и легенда за името на върха. Има и красива девойка, която живеела в близкото село Елешница (някога  Якущица), която така и не могла да си избере момък за жених. Накрая обявила, че ще пристане на онзи, който на гръб я изнесе до най-високия и красив връх на планината. Много от кандидатите се отказали, но веднъж в дома на девойката се явил един момък и казал, че ще я занесе до върха. Той наистина успял, но точно там в подножието на върха, преди последното изкачване, момъкът издъхнал от умора. Той се казвал Мургаш. Бил погребан горе на върха. Затова и името на този красив старопланински връх е Мургаш. Красивото момиче се казвало Златка и затова поляната под върха била наречена Златина поляна, но тъй като за смъртта на Мургаш трогнала хората, постепенно тази поляна започнала да се нарича Зла поляна.

На югозапад от върха, на височина 1490 метра и на трийсет минути от него, се намира хижа "Мургаш", а в южното подножие е Елешнишкият манастир. През 1953 г. на връх Мургаш е изградена метеорологична станция, която е активна и днес.

Сградата на хижата е масивна триетажна постройка с капацитет 60 места. Тя е водоснабдена, електрифицирана от агрегат и има отопление. Строежът на хижа Мургаш започва през 1936 година. След това е имало ремонти и преустройство, които са завършени към 1961-1962 година. Разполага с туристическа кухня и столова. До хижата се достига за 4 часа от град Бухово по път с трошено-каменна настилка /14 км/. Село Желява, разположено в полите на Западна Стара планина, е друг изходен пункт (на три часа и половина) по туристическия маршрут за хижата и връх Мургаш. От село Чурек, което се намира на 26 км от София, в община Елин Пелин, също има път към хижата и върха. То е разположено на юг от Мургаш, а пътя до горе е четири часа и половина. Разбира се, тези времеви интервали са ориентировъчни - всичко зависи от това, кой се катери, темпото, а трябва да се предвидят и почивки.
Другата забележителност в региона е Елешнишкият манастир "Успение на Пресвета Богородица" е действащ манастир без монаси. Намира се на 4 км северно от село Елешница, област София, и на 25 км източно от София. Поради близостта си до река Яковищица често е наричан и Яковски манастир. Той е част от Мала Софийска Света гора и е обявен за паметник на културата и архитектурата.
Предполага се, че е обитаван от монаси отшелници още от IX век. Но създаването му става през XIV или в началото на XV в., при управлението на цар Иван Александър, когато са създадени и много от манастирите около София. Доказателство за това е поставената в настилката на храма мраморна плоча с надпис от 1499 година. Запазени са и фрески с характерната за XV-XVI в. стилизация.
През годините манастирът е разрушаван, опожаряван, възстановяван и изографисван.

По време на османския период Елешнишкият манастир е книжовно средище, към което има и килийно училище. Запазени са едно Четвероевангелие и един Псалтир, които сега се съхраняват в Националния църковен историко-архитектурен музей в София.

В манастира се е укривал и Васил левски. След разгрома на Ботевата чета в началото на юни 1876 г. някои от оцелелите четници намират подслон в светата обител. През първата половина на XIX в. е извършено цялостно обновление на Елешнишкия манастир. По време на Втората световна война манастирът не функционира. Сменят се на няколко пъти неговите обитатели. Последователно е мъжки и женски. След 1966 г. манастирът запада. От 1989 г. започва реставрирането в стария му вид и стил.
Църквата на манастира е с типични за късното Средновековие размери и стил. В нея се намира едно от четирите изображения на Вселенския събор по българските земи, както и ценен стенопис на Тайната вечеря от 1864 година.
В Елешнишкия манастир не се предлагат храна и спане.

Facebook logo
Бъдете с нас и във