Банкеръ Daily

Димитър Ганев, политолог от изследователския център "Тренд"

Времето за реформите изтече, ГЕРБ гледа вече към редовните избори

Г-н Ганев, каква бе отминалата 2019-а за ГЕРБ, БСП, ДПС, "Обединени патриоти"?

- Изборите през май и октомври бяха тест за четирите формации и резултатите от тях са единствения обективен измерител за тяхното състояние. Изводите са следните: ГЕРБ запази доминиращата си роля и утвърди присъствието си в местната власт за още четири години. Това е от особено значение, защото именно участието в местните органи на властта дават политическа жизненост на партийните структури по места. БСП остава основна опозиционна сила, но без да бъде припозната като автентична алтернатива на управлението. ДПС показа постоянство и тотална победа над основния си опонент в полето – ДОСТ. Изборите показаха и промяна в структурата на избирателния корпус на движението – все повече навлизат в нови полета, в социално маргинализирани общности, но и губят избиратели сред българските турци. Емиграцията на част от това малцинство към Западна Европа няма как да не оказва влияние върху резултатите на ДПС. Обединените патриоти пък станаха разединени патриоти. Като електорален наследник на бившото обединение се явява най-вече ВМРО, но и на партията на Каракачанов ще й бъде трудно сама. НФСБ и „Атака“ не дават индикации за светла перспектива.

Кое можем да определим като политическото събитие на 2019-а?

- Трудно можем да откроим едно събитие, както беше например предишната година, която се характеризираше с българското председателство на Съвета на ЕС. Но бих посочил две събития, които дадоха лице на политическата 2019-а – изборите и апартаментгейт. Имотният скандал повлече множество последици след себе си, като най-съществената, разбира се, беше оставката на Цветан Цветанов от всички държавни и партийни постове. ГЕРБ без Цветанов навлиза в нова фаза. Смятам, че кадровите промени, които Борисов направи за местните избори са само първа крачката към една по-голяма промяна за партията, която предстои.

Имахме два избора и нито една реформа в нито един сектор. Ще изкара ли това правителство мандата си?

- Резултатите от местните и европейските избори не дават повод да се говори за предсрочни избори. Ако няма някакви форсмажорни обстоятелства, които да обърнат радикално картината, отиваме към редовен вот през пролетта на 2021 година. Не мисля, че и опозицията иска по-бързи избори. Все пак БСП в следващите месеци ще се занимава основно със себе си, а от есента на 2020-а практически ще сме вече в кампания за редовни парламентарни избори.

Реформи, за жалост, не бива и да очакваме. Времето за тях изтече. Реформите винаги са свързани с непопулярни мерки и социално напрежение и трябва да се правят в началото на мандата. ГЕРБ гледа вече към редовните избори и не иска излишни имиджови щети година и няколко месеца преди тях.

Спокойна ли ще е 2020-а, след като няма да има избори?

- Ако под спокойна се смята година, в която няма избори – да, може би ще е спокойна. Но това не изключва наличието на скандали, на каквито със сигурност ще бъдем свидетели. Надявам се годината да е спокойна в икономически план. Тенденциите, които се наблюдават в големите европейски икономики, не са добри. Дано да се разминем с икономическа криза.

Да очакваме ли още смени на министри?

- Не е изключено. Забележете как Борисов сменя министри – при скандал или високо обществено напрежение, фокусирано върху даден ресор. Да обсъждаме обаче днес кой ще е следващият министър, който ще падне, би било чиста проба врачуване. Не се наемам да гадая, но е по-вероятно да има смени.

Защо Бойко Борисов е толкова изнервен напоследък особено, когато президентът Румен Радев критикува него и правителството му? Има ли амбиции Борисов за президент?

- Отношенията между Радев и Борисов не са се променили в последните години. Вероятно ще останат такива и до края на мандата на Радев. Колкото до плановете на Борисов, според мен те са свързани най-вече с парламентарните избори, които са преди президентските. Вече след парламентарния вот и конфигурацията в 45-тото Народно събрание, Борисов ще решава по кой път да върви.

След 30 години демокрация хората се отчуждиха от изборите. Не вярват ли вече, че гласът им има значение?

- Силно ме притеснява ерозията в доверието към изборния процес. Затова имат вина всички мнозинства в последните 15 години, които преди всички избори се захващат с промяна в изборните правила. Това оставя нас, избирателите, с горчивия привкус, че промените се правят в полза на управляващите. Около всеки един вот сме свидетели на грозни сцени. Така че няма как да не се стигне до дистанция между избирателя и избирателната урна. Но не смятам, че доверието ще се върне чрез определена технология – дали машини, дали електронно гласуване. Това може да породи нови проблеми, които само да задълбочат недоверието в изборния процес. Рано ни е още за такива иновации. Първата стъпка, от която трябва да се започне, е да се постигне поне относителен консенсус за правилата на изборите и да мине един изборен цикъл по тях.

Какво е обяснението за толкова голям брой недействителни бюлетини на последния вот и какво може да се направи, за да се преодолее този проблем? Машинното гласуване не е ли панацеята?

- Обяснението за недействителни бюлетини се крие в преференциите. Вижте колко са недействителните гласове при изборите за кмет – толкова, колкото са в другите европейски държави или по друг начин казано – в пъти по-малко. Преференциите очевидно затрудняват българския избирател. Не ме разбирайте погрешно – твърд привърженик съм на преференциите, но те са още сравнителна новост за България и отдавам това като грешка на растежа. Машинното гласуване би решило проблема с преференциите, но ще породи други. Възможен ли е пробив в софтуера на машините? Как ще обясним, че машините са силно защитени, след като се допусна пробив в НАП? Въпроси, на които все още не съм чул адекватни отговори. Щом в Германия, Франция, Великобритания, Италия и прочее могат да проведат честни избори с хартиени бюлетини без машини, защо ние да не можем?

Facebook logo
Бъдете с нас и във