Банкеръ Weekly

Общество и политика

Времето на Асад изтича

Осем месеца след своето начало бунтът срещу Башар Асад изглежда различен. Недоволните от управлението в Дамаск имат на своя страна Свободна сирийска армия, дислоцирана в Турция, която твърди, че разполага със свои подразделения и на сирийска територия. Един от тях е батальонът Халид бин Уалид в Хомс - въоръжена част от няколкостотин дезертирали от сирийската армия офицери и войници. Те отвръщат на изстрелите, когато се стреля по демонстрантите, извършват нападения срещу военни конвои и ликвидират информатори на режима. Опозиционерите също не спират своята дейност. Хората в Хомс и Хама, предната линия на протестите срещу Дамаск, преминаха на следващо ниво и вече призовават НАТО да установи забранена за полети зона над родината им. Седмица след седмица страната потъва в гражданска война.


В същото време не се виждат знаци за това, че сирийският президент Асад се е променил или е научил нещо. Подобно на другите диктатори в последните им дни той е в състояние на тотално отричане. Докато неговите сили за сигурност убиваха невъоръжени хора в Хомс, държавният глава даваше интервю за британски вестник. В него той говореше за голяма вълна на подкрепа за своето правителство и за това, че армията атакува само терористи. В предишни години всяка реч на Асад обещаваща реформи или обявена готовност за преговори с опозицията обикновено завършваше с кървави репресии срещу протестиращите. Това интервю има всички шансове да не се окаже нещо по-различно. Асад е майстор на отлагането, заблудата и самоизмамата, но този път положението е различно, защото е съчетано с увеличаване на изолацията на режима в Дамаск. Бившите съюзници се отдръпват - първа беше Турция, последва я Саудитска Арабия, а сега и Арабската лига. Асад всъщност каза и една истина - ако режимът му падне, целият регион ще се промени.


За разлика от Египет или Тунис, управлението на партията Баас в Сирия стои на кръстопътя на сложна мрежа от алианси. Ако режимът в Дамаск падне, вълната ще засегне много повече играчи от мрежите на Хамас и Хизбула. Външното ръководство на Хамас вече подготвя преместването си в Дамаск, след като си спечели недоволството на своите домакини, като отказа да осъди протестите. Централата на движението най-вероятно ще се установи в Турция, Йордания или Катар. Хизбула, която недвусмислено подпира сирийското ръководство, ще загуби важната военна подкрепа от Техеран.


Но освен това Ливан, Ирак и Иран ще бъдат разтърсени из основи, ако мнозинството сунити в Сирия си върнат надмощието. В Ирак вече има знаци за това, че сунитите настояват за автономия от доминираното от шиити правителство в Багдад, подобно на кюрдите. Ако изгуби Сирия, Иран ще се лиши от основната част от своята регионална власт. Режимът в Техеран, който се представя за велик защитник на шиитите, за пореден път ще стане уязвим за вътрешен бунт. 10-те Афганистана, които Асад обеща в случай на западна намеса в Сирия, са преувеличаване на реалността, но промяната в арабския свят, който никога в своята история не е имал национални държави, е достатъчно дълбока и необратима.


Добрата новина за всички е, че НАТО не подготвя нова военна интервенция въпреки еуфорията от Либия. Както всички видяха в Северна Африка, забранена за полети зона не защитава живота на цивилните. По всичко изглежда, че алиансът този път цели да накара диктаторите да преговарят. Както мандатите на ООН се интерпретират от водещите военни сили в НАТО, забранените за полети зони са прикритие за смяна на режима. Асад знае, че е следващият заподозрян и без съмнение ще изиграе всяка карта, особено религиозната, за да отложи събития, които изглеждат неизбежни.


Докато други арабски страни правят първите си стъпки към демокрацията, Сирия продължава буквално да е бойно поле, на което вече загинаха 3000 души. За разлика от колегите си в Египет, Либия и Тунис, президентът Асад все още управлява. Арабските държави, които искат да са миротворци, опитаха натиск, но без особен успех. Жестокият отговор на Асад към протестите отдавна го превърнаха в негоден да управлява, дори и в малко вероятния случай той сериозно да подели властта с опозицията. Малък, но показателен пример за бандитския характер на режима в Дамаск беше тормозът върху посланика на САЩ Робърт Форд. Автоколоната на дипломата стана обект на нападение през септември, докато пътуваше за среща с опозиционен лидер.


За разлика от други разбунтували се държави, сирийските бунтовници не подкрепят въздушни удари от чуждестранни правителства, подобни на тези, отнели властта на Муамар Кадафи. Вместо това опозицията призова за международни наблюдатели, които да заемат позиции вътре в страната, за да предотвратяват насилие. Това, изглежда, е невъзможно, защото ако мироопазващите пратеници не са въоръжени, те ще попаднат под силен натиск при възпирането на армията на Асад. При липса на категорична победа за лагера на бунтовниците и важни отстъпки от страна на Дамаск, на ход са други средства - от санкции до дипломация.


Двайсет и двучленната Арабска лига, която се обърна срещу Кадафи, подкрепяйки въвеждането на забранена за полети зона, вече даде на Сирия срок до края на октомври да постигне примирие и да започне диалог с опозицията. Асад не направи нищо по въпроса и Лигата обеща да заседава отново, за да обмисли други варианти. Подобни инициативи предполагат, че Асад съвсем скоро ще прояви желание да се раздели с част от властта си. Нищо до момента не подкрепя това предположение, но и нищо не пречи да се опита. Няма да е особена изненада, ако арабските дипломати най-после стигнат до заключението, че единството решение на кризата в Сирия е оттегляне на Асад. Всяка арабска страна е уникална и опитът на Либия, Тунис и Египет не са взаимнозаменими. Има обаче една поразителна прилика - и трите държави бяха управлявани от автократи, които потискаха недоволството и задушаваха политическото развитие. Триполи, Тунис и Кайро вече могат да дишат спокойно, освободени от дългогодишните си диктатори. Това ще е най-добрият изход и за сирийския народ.


Бунтът в Сирия навлиза в своя решаващ етап. Двата най-големи града в страната - Дамаск и Алепо, останаха верни на режима и Асад за момента е спокоен, че най-лошото е отминало. Икономическите санкции тепърва предстои да бъдат усетени. Все още не са дезертирали достатъчен брой офицери и войници, за да се промени статуквото на бойното поле. Може би няма алтернатива на гражданската война, но ако съществува такава, то това няма да е чрез външна интервенция. Подобен сценарий може да бъде постигнат само когато Асад види, че с него е свършено и единствената му надежда за оцеляване е да се съгласи на преходно правителство и свободни избори.


Анатоли Стайков

Facebook logo
Бъдете с нас и във